I. Не съществуват запазени преки речници, глосари или книги на сарматски език, тъй като сарматите са били безписмени номадски племена.
[Хм, а скито-сарматските РУНИ, ползвани от протобългари, тюрки, славяни, както и на Балканите - не са ли писменост бе, папагал? - Апострофът ми е към ИИ, с когото се консултирам за статията. ] 
Въпреки това, науката разполага с неоспорими косвени езикови и епиграфски свидетелства, въз основа на които лингвистите категорично класифицират сарматите като ираноезичен народ (от североизточната иранска група).

Ето какви са доказателствата за техния език и защо се прави това научно заключение:

1. Какви свидетелства за сарматски думи съществуват? Макар да няма речници, думи от сарматския език са оцелели по два основни начина:

Черноморската епиграфика (Надписи на гръцки език): В древногръцките колонии по северното крайбрежие на Черно море (напр. Танаис, Олвия, Пантикапей) са открити стотици каменни надписи (епитафии, спискове на граждани, царски декрети).
В тях са записани над 300-400 лични имена, династични имена и топоними на местни сармати и алани. Чрез анализ на тези имена (т.нар. сарматски ономастикон) учените реконструират фонетиката и коренните думи на езика им.

Глоси в антични текстове: Римски и гръцки автори (като Херодот, Страбон и Плиний Старши) споменават отделни думи, преведени от езика на сауроматите/сарматите и скитите. Например, Херодот извежда името на Амазонките от скито-сарматските думи за „мъж“ (ior) и „убивам“ (pata).

2. Защо науката твърди, че са били ираноезични?
Доказателството за иранския произход на сарматите се крепи на три научни стълба:

А. Сравнително езикознание и лингвистичен анализ.
Когато езиковедите анализират сарматските имена от гръцките надписи, те откриват, че съставните им елементи съвпадат напълно с корени от староиранския език и свещения текст „Авеста“.

Имена, съдържащи елемента -aspa (като Aspandavos), идват от иранската дума за „кон“ (aspa).

Имена с -farnes се свързват с иранското понятие за божествена благодат/слава (farnah).
Аланското име на град Теодосия в Крим е записано като Ardabda, което в античните извори изрично е преведено като „Град на седемте богове“. На ирански арта означава „божествен/закон“, а авда (daeua / hapta) – „седем“ (сравни с персийското haft и осетинското avd).

Б. Живият наследник – Осетинският език. [Йосиф Виссарионович  СТАЛИН = ОСЕТИНЕЦ, горд потомък на древните скити/саки, сармати, алани и... ПРОТОБЪЛГАРИ?!!!]
Най-мощното доказателство е съществуването на осетинския език в Кавказ. Осетинците са преки потомци на аланите, които от своя страна са най-късното и мощно сарматско племе.
Когато учени като Ян Потоцки, Всеволод Милер и Ласло Хормати сравняват древните сарматски имена от Черноморието с модерния осетински език, те откриват, че имената могат да се преведат буквално чрез осетинския граматичен и лексикален апарат.

В. Свидетелствата на античните автори.
Античните историци директно свързват езика на сарматите с този на скитите (които също са доказано ираноезични номади).
Херодот изрично пише, че сауроматите (предците на сарматите) говорят скитски език, но „от древността го говорят развалено“ (т.е. като отделен ирански диалект).

Макар и без писмени книги, чрез съхранените в камък имена и благодарение на живия осетински език, лингвистиката доказва по категоричен математически модел, че сарматите са говорели североизточни ирански диалекти.

II. Тъй като сарматите не са оставили книги или надписи на собствения си език, учените лингвисти (като световнопризнатия специалист по осетински и скито-сарматиски изследвания Василий Абаев и унгарския учен Ян Хормата) буквално са „изровили“ техните думи корен по корен. .
Това става чрез разглобяване на сложните лични имена, записани по Черноморието, и съпоставянето им с модерния осетински език.
Ето обширен списък с конкретни примери за реконструирани сарматски и алански думи, разпределени по тематични групи, заедно с техния превод и езикова логика.

1. Анатомия и човешки качества (от лични имена). Древните сармати често са получавали имена, описващи физически белези, сила или характер. Благодарение на гръцките надписи, учените изолират следните думи:

*charv (сарм.) – Блясък / Свеж / Красив. [В английски и френски ЧАРМ; бълг. ЧАР]. Къде е открита: В името Charvataros (букв. „Много красив“ или „Много блестящ“).Осетински аналог: Xarv / xorv.

*lim (сарм.) – Ръка; Къде е открита: В името Limnakos (букв. „Дългоръкият“). Осетински аналог: Lym. 

*zar (сарм.) – Стар / Старче Къде е открита: В името Zarthos.Осетински аналог: Zъrond (Стар).

*stur (сарм.) – Голям / Едър Къде е открита: В името Sturanos („Големият човек / Вождът“).Осетински аналог: Styr (Голям).

*baez (сарм.) – Дебел / Плътен / Силен Къде е открита: В името Baizoramos.Осетински аналог: Bъzn (Плътност).

2. Животни (Сарматската фауна) Номадите са живеели в симбиоза с животните и това е силно отразено в езика им:*aspa / *ъfsъ (сарм.) – Кон Къде е открита: Основен корен в десетки имена, например Aspandagos („Имащ силни коне“).Осетински аналог: Ъfsъ (Кобила).

*gaush / *gaw (сарм.) – Говедо / Крава Къде е открита: В името Gauanos („Притежател на говеда“).Осетински аналог: Gal / Gaw.

*gaza (сарм.) – ГъскаКъде е открита: В името Gazorix (комбинация от сарматското „гъска“ и келтското/тракийско „крал“ – пример за смесване на племената).Осетински аналог: Qaz.

*varka (сарм.) – Вълк Къде е открита: В имената на късносарматски воини като Varkas.Осетински аналог: Uъrъg.

3. Военно дело и власт
*vaza (сарм.) – Водя / Водач / Влека Къде е открита: В името Vazamos („Водещ войската / Лидер“).Осетински аналог: Uъzyn (Влека, водя). [ВОЗя, преВОЗ]

*mar (сарм.) – Мъж / Войн Къде е открита: В племенното име Sarmatae и Sauromatae (древноиранското *sar-mar- означава „водещи мъже“ или „конегледачи“). Също и в думата за Амазонките – Oior-pata (където oior е преминалият скитски корен за мъж). Осетински аналог: Mъr.

*xsathra (сарм.) – Власт / Царство. Къде е открита: В царски имена от Боспорското царство със сарматски произход като Xasathros.Персийски/Осетински аналог: Съвпада със староиранското Xshathra (Власт). [САТРАП, САТРАПИЯ]

4. Географски понятия (Хидроними).
Едно от най-големите езикови наследства на сарматите в Източна Европа са имената на големите реки. Коренът *danu на сарматски език означава просто „вода“ или „река“. Сарматите (и по-конкретно техните племена роксолани и алани) са дали имената на:

Дон – произлиза директно от сарматското *Dān („Реката“). В модерния осетински език думата за вода и до днес е don.

Днепър – от сарматското *Dānu-apra („Дълбока река“).

Днестър – от сарматското *Dānu-nazdya („Близка река“).

Дунав – преминало през келтски и славянски, но първоначално от същия ирански корен *Dānuvius.

5. Фрагменти от Алански (късносарматски) език.
Аланите са последното голямо сарматско племе, което доживява Средновековието. От тях имаме малко по-директни „записи“.
Византийският учен Йоан Цеца (XII в.) записва в полето на една книга византийско-алански разговорник – няколко ежедневни фрази, които той е чувал от алански наемници в Константинопол:

"Торгиас" (алански) = Добър ден (букв. „Бог да ти е на помощ“). Осетински съответствие днес: Dж rard dzuar!

"Банат" (алански) = Жена / Госпожа. Осетински: Bъno
"Оъге" (алански) = Яж / Консумирай. Осетински: Uъg.
"Фарне" (алански) = Мир / Божествена благодат. Тази дума е фундаментална за сарматите. Когато двама алани се срещали, единият казвал "Фарне ка" („Мир на теб“).

Защо тези думи са важни за науката? Когато лингвистите подредят тези „изровени“ думи, те забелязват специфичен звуков закон, който отличава сарматите от персийците, но ги свързва с осетинците. Например: староиранското звукосъчетание "сп" (aspa - кон) при късните сармати и алани се превръща във "фс" (ъfsъ). Този преход е уникален и съществува единствено и само в североизточния клон на иранските езици, което е езиковият "пръстов отпечатък" на сарматите.

III. Връзката между сарматите (и по-късните им наследници – аланите) и ранните славяни и прабългари е изключително интензивна. Векове наред те съжителстват в степите на Черноморието и Приазовието.
Това води до мощно езиково влияние.
°°° В съвременния български език, чрез неговите славянски корени и прабългарски пласт, и днес използваме думи, които са директни заемки от сарматския (скито-аланския) речник.

Ето най-емблематичните примери за сарматско влияние, разделени по произход:
1. Сарматски заемки в общославянския език (Духовна култура и бит) 
Когато ранните славяни се придвижват към степите, те попадат под културното доминиране на ираноезичните скити и сармати.
Славяните заемат от тях фундаментални понятия, свързани с религията, правото и анатомията:

Бог: В праславянския език старата индоевропейска дума за божество е била съвсем различна (сродна на латинското deus). Славяните обаче приемат сарматската дума *baga (божество, дарител на блага). От нея произлиза българската дума „Бог“ (на осетински и днес е bаgа).

Свещен / Свят: Произлиза от сарматското/авесткото *spanta (свещен, притежаващ свръхестествена сила). Преминава в славянското свѧтъ и нашето „свят/свещен“.

Рай: Директна заемка от древния ирански/сарматски корен *ray (богатство, щастие, благодат).Топъл / Топлина: Свързва се със сарматската дума за огън и топлина *taf (на осетински taf означава „па́ра“ или „топлина“).

Хрътка: Сарматите са прочути ловци с кучета. Думата за специфичната порода ловно куче идва от сарматското *korta (куче / хрътка), което в осетинския език е оцеляло като kurydz.

Блато / Локва: Произлиза от сарматския корен *lah (вода, влага, мокро място).

2. Сарматски думи в анатомията на славяните.
Много интересно е, че някои основни думи за човешкото тяло в славянските езици нямат индоевропейски произход, а са взети директно от сарматите:

Ръка: Езиковедите извеждат праславянската дума рѫка от сарматския корен *vronka (извивка, става, предмишница).

Крак: Свързва се със сарматското *korka (крак, бедрена кост).

Ухо: В много ирански диалекти, включително сарматските, коренът за слушане и ухо е *us / *os (на осетински ğos).

3. Специалният случай с Прабългарите и Алано-Сарматите.
Връзката между прабългарите и аланите (най-късните сармати) в рамките на Стара Велика България и Салтово-маяцката култура е толкова близка, че много учени говорят за българо-аланска симбиоза.
В нашия език има думи от този период, които не са славянски, а са донесени от Аспаруховите българи с алански/сарматски произход:

Книга: Думата е уникална за българския и източните славянски езици. Тя няма славянски произход. Произлиза от аланското/осетинското *kuing (свитък, писмен документ), което от своя страна е заемка от по-стари източни езици.

Шаран: Името на тази сладководна риба е прабългарско наследство. То идва директно от сарматския/аланския корен *sharan (зелен или бляскав), тъй като дивата форма на рибата има характерен златисто-зеленикав оттенък. На осетински sаrin означава цвят.

Стопан / Стопанин: Смята се за прабългарска заемка, изведена от аланското съчетание *fstu-pāna (буквално: „пазител на добитъка“ / „богат човек“). Коренът fstu означава добитък (основното богатство на номадите), а pāna – пазител/владетел.

Черга: Битово понятие, дошло от аланското *cherga (покривало, палатка, груб плат). В модерния осетински думата tsжrgж означава покрив или навес.

Билка / Биле: Извежда се от сарматския корен *bil (трева, листо, растение).

!!!!!!!
Как учените доказват тези заемки? -

!!!! Когато се сравни една славянска дума с нейния аналог в другите индоевропейски езици (латински, германски, гръцки), понякога липсва съответствие. Но когато се провери в осетинския език (живия наследник на сарматите), коренът изскача веднага. !!!! Поради тази причина учените са категорични: езиковият съюз между славяни, прабългари и сармати е променил дълбоко речника, с който си служим и до днес.

IV. Археологическите доказателства за връзката между прабългарите и сарматите (в частност техния късен алански клон) са може би дори още по-категорични от езиковите. Когато археолозите изследват паметниците от Стара Велика България и ранното Първо българско царство, те откриват поразителни материални съвпадения със сарматския свят.

Ето най-важните археологически стълбове на тази връзка:
1. Сарматските „тамги“ – гербове и родови знаци.
Най-яркото визуално доказателство са тамгите. Това са специфични линейни знаци, които сарматите и аланите са използвали като лични гербове, марки за собственост върху добитъка и свещени символи.

Какво откриваме в България:
В първите български столици Плиска и Преслав, както и по стените на крепостта Мадара, са открити стотици знаци, врязани върху камък и тухли (включително известния знак IYI).

Сарматската връзка: Тези знаци не се срещат в класическия тюркски свят в Централна Азия, но са абсолютно идентични със сарматските и аланските тамги от Северното Черноморие и Крим. Прабългарите от рода Дуло са използвали същата система за родова идентификация, каквато сарматските царе са секли върху каменните си плочи векове по-рано.

2. Изкуствената деформация на черепа (Белегът на аристокрацията).
Това е специфичен и много странен антропологичен обичай. Още в ранна кърмаческа възраст главата на детето се пристяга много плътно с платнени превръзки, в резултат на което черепът израства силно удължен нагоре и назад.
При сарматите и аланите: Този обичай е техният основен етнически "маркер". Бил е знак за благороден произход и висока каста. При някои късносарматски некрополи почти 80% от населението е с деформирани черепи.
При прабългарите: В прабългарските некрополи у нас (например в Девня, край Силистра и в Добруджа) археолозите масово изкопават същите силно издължени черепи. Процентът на деформация сред Аспаруховите българи е огромен. Това доказва директно физическо смесване и споделяне на най-интимните култови практики между двата етноса.

3. Некрополите и архитектурата (Салтово-маяцката култура).
В периода VII - VIII в. в степите между реките Дон и Днепър процъфтява т.нар. Салтово-маяцка археологическа култура. Днес науката е доказала, че тя е дело на два основни компонента: прабългари и алани.Юртите и каменните къщи:

Първоначално и двата народа живеят в юрти. Начинът на укрепване на полуномадските лагери, устройството на огнищата и преходът към кръгли каменни постройки в Плиска повтарят едно към едно аланските селища от Кавказ и Дон.
Каменният градеж: Квадратните, масивни каменни блокове (квадри), с които са изградени крепостните стени на Плиска, са строени по същата строителна технология, използвана от аланите при изграждането на техните крепости (например Хумаринското градище в Кавказ).

4. Въоръжение и конски такъми.
Сарматите са били най-страховитата конница на античността – те изнамират тежкоовладения конник (катафрактар) и дългото копие.
Археологическите находки в прабългарските гробове показват, че нашите предци са използвали същите дълги железни мечове, специфични апликации за колани и конски сбруи, каквито се откриват в аланските катакомбни гробове.

Прочутият образ на Мадарския конник носи в себе си естетиката на сарматските релефи от Черноморието, изобразяващи конния бог-ловец (т.нар. Тракийски/Херос и Сарматски конник).

Обобщение:
Археологията показва, че когато прабългарите тръгват към Балканите, те са дълбоко „сарматизирани“ по отношение на своята култура, външен вид (деформацията на черепите), военна аристокрация (тамгите) и строителни умения. Стара Велика България е била по-скоро общ българо-алански съюз, отколкото чисто тюркска държава. 
И са говорели на ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИК, ПРИМЕСЕН СЪС ЗАЕМКИ ОТ СЪСЕДИ, НАПРИМЕР ТЮРКИ. 

Понеже се знае че българите са първоизточника на цивилизацията, по скоро в скитския език има български думи, отколкото обратното.

Аспарух е заварил в Мизия население със сарматски произход, което също го е припознало като техен човек Така е оформен съюзът между тях Бактрия или Согдия е също ираноезична Аспарух означава на техния език герой на кон!
Дълга тема, но си на прав път!

Всичко най- добро!

Лека нощ!

картинката става доста по-различна....

https://dobrodan.blog.bg/history/2024/09/19/ezikyt-na-skitite-valentin-steciuk.1923567

Завършва така:

"По този начин имаме достатъчно преки и косвени доказателства, че езикът на скитите трябва да се причислява към тюркските, а не към иранските езици. Трудът на В. Абаев "Скито-сарматски диалекти" (Абаев В.И. 1979), в който той се опитва да възстанови скитския език с пресилени етимологии на собствените имена и други реалности на скито-сарматското време само на базата на иранските езици вече трябва да има само историческа стойност. Повечето от неговите етимологии са опровергани в нашия ономастикон, а на някои от тях не се обръща внимание поради очевидната им абсурдност. И ако различните народи могат да се скрият под името скити, то онези скити, за които Херодот е писал, са древните българи. Докато тази гледна точка не бъде приета, цялата скитология ще тъпче на място."