Защо "историчарите" от София и Скопие никога няма да се разберат, докато не се разбират първо техните "политичари"? Историята, за наше огромно съжаление, е възможно най-силно политизираната наука, не е нито обективна, нито безпристрастна. Което я прави... почти КВАЗИНАУКА, подобно на Астрологията или Религията... Много пари се правят от експлоатация на човешките страхове, невежество и надежди от безскрупулни спекуланти.  Историята е доходен бизнес за търговците на имоти... и човешки животи/души.  

Съвременниците на Херодот, по-известен днес като "Баща на историята", го наричали и... "Баща на лъжата", и то не съвсем без основание: Той обичал "лекичко" да разкрасява за пред своята публика "скучните" разкази за по-далечни страни и/ли/ непознати народи.
В "Поетика", глава 24, Аристотел пише: "Предпочитам невъзможното, разказано убедително, пред възможното, разказано неубедително". В тази своя книга философът сравнява историята и поетиката. 
... А нашите пишман-патриоти, все романтични души, самодейци или дори академични умове ("светила"), до един - любители на историческата научна фантастика (и жанра фентъзи) - "тракедонисти",  "автохтонисти", "тангристи"...,  - сляпо и безкритично се (пре)доверяват/уповават на баснята /в Езопов стил!/, че траките били...  "втори по численост народ в света... след индусите"! ... 

Сталинистката пропагандна машина приписва на д-р Йозеф Гьобелс, министър на Пропагандата в Третия райх, -  следната мисъл: "Една лъжа, повторена хиляда пъти, става истина". Но няма никакви доказателства той да е автор.

Фразата „Историята се пише от победителите...“ се приписва най-често на Уинстън Чърчил, но всъщност тя няма единствен доказан автор и се развива в писмени източници от XIX век насам.
Втората част от цитата – „...защото никой не ги съди“ – е директна препратка към прочутата крилата мисъл на руската императрица Екатерина ("ФИФИ"☆) Велика: „Победителите не ги съдят!“ (произнесена през 1773 г. в защита на генерал Александър Суворов след самоволния му, но успешен щурм на Тутракан).

Ето още няколко силни цитати по темата "Как властта и управляващите променят, манипулират и използват историята в свой интерес."

1. Джордж Оруел (от романа „1984“): „Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото.“
2. Наполеон Бонапарт: „Какво тогава е историята, ако не една съгласувана лъжа?“
[Предполагам, че и вие сте чели псевдопатриотични фантазии от дипломирани наши историци,  че и Великият корсиканец бил "наше момче" - далечен потомък на ДУЧЕ АЛЦЕКО!!!]
3. Херман Гьоринг (по време на Нюрнбергските процеси): „Победителят винаги ще бъде съдията, а победеният — обвиняемият.“
4. Рей Бредбъри (от романа „451 градуса по Фаренхайт“): „Трябва да сме еднакви. Не всички са родени свободни и равни, както казва Конституцията, но всички са направени равни. Всеки човек е образ на всеки друг; тогава всички са щастливи, защото няма планини, пред които да се превиваш, от които да се чувстваш нищожен.“ (контекст за изгарянето на книги и пренаписването на паметта от държавата).
5. Валтер Бенямин: „Всеки, който е извоювал победа до този ден, марширува в триумфалното шествие, в което управляващите стъпват върху телата на онези, които лежат повалени. Плячката се носи по време на шествието, както винаги е било традиция. Тази плячка се нарича културно наследство.“
6. Милан Кундера (от „Книга за смеха и забравата“): „Първата стъпка към ликвидирането на един народ е да се изтрие паметта му. Унищожете книгите му, културата му, историята му. След това накарайте някой да напише нови книги, да измисли нова култура, да измисли нова история. Не след дълго нацията ще започне да забравя какво е и какво е била.“
[ТЕВТОНЦИТЕ унищожават духа на АВТЕНТИЧНИТЕ СТАРИ ПРУСИ, които са балтийски народ от езичници, непокорни на полския крал. Немските рицари започват да изгарят СВЕЩЕНИТЕ ДЪБОВЕ на прусите. На мястото на централното им светилище построяват крепостта Кьонигсберг. В края на 18 век немските крале извън Свещената Римска империя си присвояват името ПРУСИЯ за своя нов държавно-политически проект и като етноним. Но "новите пруси" са вече етнически германци...
Нещо подобно се случва и при "покръстването" на протобългарите при Борис, който се хвали в писмо пред римския папа, че изтребва 52 болярски рода "противници на Христовата вяра". Но етнонимът БЪЛГАРИ/БЛАГАРИ е запазен, въпреки ликвидацията на физическите му носители и заместването на езика им с ВЗАИМНО РАЗБИРАЕМИТЕ ДИАЛЕКТИ, ГОВОРЕНИ от БАЛКАНСКИТЕ им съседи - елинизирани и романизирани потомци на трако-пелгаро-илири и асимирираните преселници от Анатолия и Степта от по-предните индоевропейски преселнически "вълни" към Европа].
7. Волтер: „Историята е само списък от престъпления и нещастия, където сред авторите на събитията най-вече се открояват владетелите и техните лакеи.“

Но ИДЕЯТА да се водят ИСТОРИЧЕСКИ ЗАПИСКИ е  дълбоко благородна и с образователно-възпитателна цел: Настоящите МЕНИДЖЪРИ да опознаят грешките и правилните решения на своите предшественици, за да избягват в дейността си повторение на негативния опит, но да се ползват, когато това е възможно, от положителния. 
Не случайно дисциплината Стопанска история е задължителен предмет в университетския курс по икономически и бизнес специалности. Успешните държавници и бизнесмени се консултират с "Атинската полития" на Аристотел, "Князът" на Николо Макиавели, "Изкуството на войната" от генерал Сун Дзъ (Макиавели има произведение със същото заглавие, но е по-малко известно), "Автобиографията" на Ли Якока...

"Полза да има, не и вреда -
служене трябва, не и борба.

Правдивите думи не са красиви.
Красивите думи не са правдиви.

Мъдрецът не се запасява, но колкото повече
прави за другите, толкова повече забогатява...

Дао на мъдреца е: действувай, но не отнемай.
Небесното Дао изпълва всички неща"

/Лао Дзъ/ 

Историята категорично НЕ може да се нарече „точна наука“ в традиционния смисъл на думата (като математиката или физиката). В академичната класификация тя се определя като хуманитарна или социална наука.
Разликата е фундаментална: Докато точните науки оперират с повторяеми експерименти и универсални закони в контролирана среда, историята изучава минали човешки действия, които са уникални, невъзвратими и не могат да бъдат възпроизведени в лаборатория.

Мнението на специалистите и дебатът „Наука или изкуство“.
Сред историците и философите на науката съществува широк консенсус относно природата на историческото знание:
1. Липса на предсказателна сила и повторяемост:
Германският философ Карл Попер доказва, че за да бъде една теория строго научна, тя трябва да е проверима чрез експеримент и фалсифицируема.
Историята работи с "извадка от едно-единствено събитие". Не можем да създадем Ейбрахам Линкълн в лаборатория, за да проверим хипотеза.
2. Обект срещу субект: Американският историк Джон Лукас подчертава, че историята никога не може да бъде окончателна, тъй като се пише от хора за хора. За разлика от физика, който наблюдава атома отстрани, историкът е част от обществото и неизбежно внася собствената си субективност, език и ценности в анализа.
3. Емпирична, но не математическа:
Френският историк Анри Мару и редица съвременни изследователи в платформи като Project MUSE посочват, че истината в историята се изразява чрез повествование и езикова логика, а не чрез математически формули.

Защо се стига до манипулации и различни интерпретации?
Аргументът  за политическите и научни манипулации. Историята е уязвима на изкривявания поради три основни фактора:

Фактор /Как функционира манипулацията?/ Пример
1.Политическа поръчка: Държавите използват миналото за легитимация на властта, създаване на национални митове или оправдаване на войни.
Пренаписването на учебници при смяна на политически режими (напр. тоталитарните системи).
2. Субективност на изворите: Самите артефакти и текстове често са създавани от „победителите“, които са имали интерес да скрият истината.
Древните хроники, които възвеличават владетелите и демонизират техните врагове.
3. Селективно четене: Дори сериозни учени могат да изпаднат в капана на когнитивните пристрастия, избирайки само факти, които потвърждават тяхната теория.
Използването на доказано фалшифицирани възрожденски летописи за обслужване на конкретни каузи.

Къде тогава е научната стойност на историята?
Въпреки че не е ТОЧНА, историята е СТРОГА академична наука, защото притежава научна методология (историография). Тя прилича много на криминалистиката: следователят също не е присъствал на престъплението, но го реконструира по следите.
За да постигне обективност, модерната история разчита на:
Критичен анализ на източниците:
1. Сравняват се множество независими източници (писмени документи, устни предания, чужди хроники), за да се филтрира пропагандата.
2. Помощни „точни“ дисциплини: Историците не гадаят. Те използват радиовъглеродно датиране (химия), ДНК анализи (биология), археология, нумизматика и епиграфика.
Тези инструменти осигуряват твърдите факти, върху които се гради интерпретацията.

ЕРЕТИЧЕН ВЪПРОС: ДАЛИ ОСВЕН ОФИЦИАЛНАТА НАУЧНА ПАРАДИГМА, НЕ ТРЯБВА ДА СЪЩЕСТВУВАТ И ДРУГИ РАВНОПОСТАВЕНИ АЛТЕРТАТИВНИ ВЕРСИИ, в непрестанен ДИАЛОГ помежду им и ОТВОРЕНИ към най-модерните достижения (включително инструментариума) на съседни или по-далечни научни дисциплини?  
 
Едно емпирично наблюдение от вековната съдебно-следствена практика и криминалистиката: 
Колкото повече свидетели има едно престъпление, толкова повече гледни точки се откриват в хода на разследването му.
НО: НИКОГА ПОКАЗАНИЯТА НА ДВАМА ОЧЕВИДЦИ НЕ СЪВПАДАТ НАПЪЛНО!!!
ЗАЩОТО: "Абсолютна Истина" няма; тя е ВИНАГИ ОТНОСИТЕЛНА, тъй като всичко се движи, всичко се променя: /ИЗ/СЛЕДОВАТЕЛЯТ може да се приближи до ПОДОБИЕ на Истината едва тогава, когато събере всички гледни точки на свидетелите.
[Представете си слънчогледова пита: ВСИЧКИ семки гледат към слънцето, но от различни ъгли и всяка семка се развива различно, някои стават много едри, други изсъхват].  
Ето защо е добре ИСТОРИЧЕСКАТА НАУКА, освен официална парадигма, да поддържа и равнопоставени алтернативни версии. В ПОСТОЯНЕН ДИАЛОГ помежду им.
Нещо като разказите с "отворен финал" (в литературата).

За да не се превръща МОНОПОЛЪТ върху историческата истина в политическо и социално-икономическо оръжие за психологически контрол/терор на УПРАВЛЯВАЩИЯ ЕЛИТ над държаните в умишлено неведение УПРАВЛЯВАНИ, чрез поддържане на илюзията за ДЕМОКРАТИЧНИЯ ИЗБОР и ГРАЖДАНСКИТЕ ПРАВА и СВОБОДИ [че цялата власт принадлежи на "СУВЕРЕНА" (тоест ЕЛЕКТОРАТА от ПЛЕБЕИ)] не трябва да се толерират ДОГМИ и СХОЛАСТИКА в науката. Защото ВСИЧКО е ... ОТНОСИТЕЛНО... в  света на феномените! 

СЛЕД ТОЗИ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН, НО МАЛКО ТРОМАВ И ОТЕГЧИТИЛЕН ПРЕДГОВОР, МИСЛЯ ЧЕ Е КРАЙНО ВРЕМЕ ДА ИЗСЛЕДВАМЕ ТЕМАТА:
КОЙ, КОГА, КАК И ЗАЩО "ИЗМИСЛИ" СЛАВЯНИТЕ (И ПАНСЛАВИЗМА)

Въпросът докосва една от най-големите ДЕКОНСТРУКЦИИ в модерната историография. Версиите за хърватския монах, Петър Първи и Екатерина Велика, не са просто митове — те очертават реалния исторически път на идеологическото конструиране на концепцията за „славяните“ и „славянството“.
Понятието претърпява три коренно различни фази: от древното византийско наименование, през въображението на хърватските духовници, до превръщането му в мощно геополитическо оръжие от Руската империя.
Ето как се подрежда хронологията на това „измисляне“:

1. Античният корен: Византийските „Склавини“ (VI век) .
Преди хърватите и руските императори да развият теории, терминът съществува като екзоним (име, дадено отвън).Кой и кога: Византийските хронисти (Прокопий Кесарийски, Йорданес) през VI век.
Какво е значел: Те описват варварски племена край Дунав, наричайки ги Sklavenoi (склавини). Името вероятно идва от тяхното самоназвание за хора, които говорят разбираем език („слово“ — словени), но в латинския свят бързо бива асоциирано със звученето на думата за роб (sclavus).
През Средновековието обаче няма общо „славянско“ съзнание — хората са се идентифицирали като българи, сърби, чехи, поляци или руси, без да подозират, че са част от общо „славянско море“.

2. Хърватската връзка: Раждането на идеята (XVI – XVII век).
Това е моментът, в който „славянството“ се ражда като романтична идеология.
Винко Прибоевич (Хърватинът от о-в Хвар) – 1525 г.:Доминиканският монах държи прочута реч, издадена през 1532 г. като „За произхода и славата на славяните“ (De origine successibusque Slavorum).
Защо го прави: Хърватия е притисната между агресивната Османска империя и Венецианската република. Прибоевич търси начин да повдигне самочувствието на своя народ. Той измисля фантастична теория, обединяваща всички народи с близки езици, като дори обявява Александър Македонски и Аристотел за „славяни“.

Мавро Орбини (Бенедиктинският монах) – 1601 г.:Католическият свещеник от Дубровник издава в Италия фундаменталния си труд „Царството на славяните“ (Il Regno degli Slavi).
Как и защо: Орбини събира десетки източници и създава мащабна история, в която обединява южните и източните народи под един общ славянски покрив. Неговата цел е религиозно-политическа: Католическата църква иска да обедини тези народи срещу османците.
Точно тази книга по-късно служи за вдъхновение на Паисий Хилендарски за неговата „История славянобългарска“.

3. Руската имперска редакция: Петър I и Екатерина Велика (XVIII век).
Русия заварва тази готова концепция, създадена на Балканите, и я трансформира от романтична теория в държавна геополитическа доктрина.
Хърватски монаси (Идея за културно единство)         
└───> Петър I (Превод на Орбини и геополитически интерес)                   
└───> Екатерина Велика (Официална доктрина и Панславизъм)

Петър Първи (1682–1725):Петър I осъзнава потенциала на тази идея за излаза на Русия на Черно море и Балканите. През 1722 г. той лично заповядва книгата на Мавро Орбини да бъде преведена на руски език. Русия започва да се представя като „големия брат“ и закрилник на всички „славяни“, за да подкопае Османската и Австрийската империи.

Екатерина Велика (1762–1796):Тя финализира процеса на академично и политическо ниво. Като германка по произход (София Анхалт-Цербстка), Екатерина има крещяща нужда да легитимира руската имперска идентичност и правото на Русия да владее земите на Източна Европа.
Как го прави: Под нейния надзор руската историческа наука започва активно да налага термина „славяни“ и преименува стария книжовен език (който исторически е старобългарски) на „църковнославянски“.
Целта е да се внуши, че писмеността и културата не идват от конкретна държава (България), а са общо, абстрактно „славянско наследство“, оглавявано от Москва.

Обобщение: Измислица ли са славяните? Езиковото родство между българи, руси, поляци и хървати е научен факт (лингвистика). Но „славянството“ като единен етнос или политическа общност е идеологическа конструкция („измислица“), родена през Ренесанса от хърватски интелектуалци и узурпирана по-късно от руската имперска политическа върхушка. 
 
☆ На галено, от първото й име - СОФИЯ; така я наричала майка й - властна, амбициозна и прозорлива немска принцеса; да кажем, може би трябва "браво" и на нея, защото успява да възпита наистина МЪДРО момиче, което управлява  Русия и я превръща във Велика страна, от която Европа се страхува и започва да уважава. "ФИФИ" довършва делото на Петър Първи. Също с доказана немска кръв, т.к. ДНК анализът на тленните му останки  потвърдиха научно "слуховете" за връзката на младата му майка с пруски търговец в руския царски двор. 

И аз развих тази тема Целта ми беше да покажа откъде идва терминът славяни?
Не е етносен
Истината е в " За буквите"
Там е записано- Азбуката е за словените!
Ще рече за грамотните Българи, можещи чрез буквите да пишат СВЕЩЕНИТЕ СЛОВА!
По- късно така са наречени всички, ползващи нашата азбука, да пишат!
Ние със затубата на държавност губим и водещата си роля сред сродните народи, които са явно Български( тракийски) племена!
Споменати хървати с що твърдят, че са Кубратови Българи и от Кубрат извеждат името си!....

Добра работа!

Не е онова, което исках, но това са чернови, които някой ден може и да станат, след прецизиране, интересна книжка. Желая Ви от сърце приятен ден и спокоен уикенд! Заповядайте пак! Здравко

Текстът на Черноризец Храбър защитава създаването на славянската писменост от Константин-Кирил Философ и Методий. Когато той говори за „писмена словенска“ или „за словънехъ“, има предвид именно „словъните“ – хората на словото, на разбираемия говорим и писмен език, който Кирил и Методий оформят върху основата на старобългарския (старославянския) диалект от Солунско.

В този смисъл е вярно че „словънинъ“ произлиза от „слово“, но това не е етническо название в днешния смисъл, а по-скоро културно-езикова категория – „онези, които говорят разбираемо“, за разлика от „немците“, чието име идва от идеята за „неми“, т.е. неразбираеми. При Храбър обаче има и още един акцент – макар писмеността да е създадена „за славяните“, именно българската държава се превръща в основното средище, където тя се развива, утвърждава и разпространява.

Що се отнася до хърватите, въпросът е по-сложен. В средновековни извори и традиции – като т.нар. Дуклянска хроника – действително се срещат разкази за произход, свързан с „бели хървати“ или с източни земи. Съществуват и хипотези, че в ранния етап от формирането им има участие на групи с аварски или булгарски произход, включително такива, свързани с разпадането на Велика България на Кубрат през VII век.
Това обаче не означава пряка и ясна линия „хървати = Кубратови българи“. По-скоро става дума за възможно участие на различни етнически елементи в един по-широк процес на етногенеза. С течение на времето тези групи се славянизират и се оформят като част от южнославянския свят. Дори самото име „хървати“ често се тълкува с ирански произход, което допълнително показва, че говорим за сложна и многослойна историческа картина, а не за еднозначен произход.

Има голяма доза истина в това, че след загубата на държавност през 1018 г., а още повече след османското завоевание, българите постепенно губят водещата си роля в културното и книжовното пространство. В същото време другите народи, които възприемат и развиват писмеността, свързана с българската книжовна традиция, започват все по-често да се мислят като отделни „славяни“, докато българският принос остава на заден план. Но коренът на тази традиция е именно в българската грамотност и в делото на книжовните средища като Преслав и Охрид.

В културен смисъл България е люлката на славянската писменост. Делото на Кирил и Методий получава своя най-силен исторически разцвет именно тук, където се оформят книжовни центрове, преводачески школи и цяла писмена традиция. Самият термин „славяни“ като широк общ етноним се утвърждава по-късно, особено през XIX век, в епохата на националните възраждания.

Относно гражданските права и свободи искам само да кажа нещо много важно: Ако навлезете в дебрите на нашата модерна история ще видите че в България не може да има върховенство на правото защото корупцията и узаконеното беззаконие тук не са бъг в системата, те са винаги са били нейна структурна особеност, кована в продължение на векове, то е заложено още от зародиш в структурата на модерната Българса държавност, просто тогава сме имали морални лидери, културен и патриотичен елит с идеали, които да служат като нормативна противотежест на този циничен клиентелизъм който се възпроизвежда през институциите, превръщайки публичната власт в механизъм за преразпределение на привилегии към тесни мрежи от зависимости (зависимости които в прочие са утвърдени още през османския период, през управлението на Стамболов и неговите политически покровителства, за тези които не са запознати), да удържат поне минимален обществен хоризонт на чест, дълг и отговорност от страна на институциите, и да артикулират идеята, че държавата може да бъде не просто инструмент за усвояване, а форма на общо благо. България не "не може" да има върховенство на правото, тя работи в паралелна реалност, където законът винаги е препоръчителен, а оцеляването е изкуство на "опичането" на системата. Това най после трябва да се изясни и проумее.

България е изградена върху този модел на държавност още от нейния замисъл. След Освобождението тя възниква по-скоро като проект на Великите сили, отколкото като национален консенсус. Още първата конституция (Търновската) е възприета като нещо дарено и ограничаващо, а не като собствено постижение. Това създава трайно усещане, че държавата и нейните закони са външна сила, която трябва да се заобикаля, а не да се приема за своя.

Затова в България държавата не е "дадена" на частни интереси както твърдят някой – тя е конструирана така, че частните интереси да бъдат нейният основен двигател. Това е огромна разлица. Ние сме нещо като рентиерска държава. Кой винаги печели най-много в България? Не производителят на автомобили или софтуер, а този, който има договор с НАП за събиране на данъци, или този, който строи магистрали с европейски пари, или този, който внася ток на регулирани цени. Те никога не са печеляли от пазара – те печелят от контрола който имат върху държавния ресурс и обществените поръчки във всички ключови сектори. Бойко и Пеевски какво са? Да не си мислите че те са случайна "грешка" или извънземно нашествие в политиката!? Не, те са кристализация на самата рентиерска логика (която в прочие е феодално-османска) на българската пост-социалистическа държава, те не са направили нищо фатално, те са просто финалният продукт на всички исторически процеси в държавата претърпени последните няколкостотин години. Те не са причината за нашето състояние, те са нейният най-рационален и завършен израз.

Какво ви е мнението по въпроса?

Има един нюанс в " О писменехь", който се подминава?
Азбуката е създадена за словените ! Така е записано!
Слово е дума!
За какво е необходима азбуката на словените? Да говорят- не! Те са говорили и без нея
А, да пишат!
И кои са тогава словените?
А, можещите да пишат....българи!
Така става ясна, защо Български цар покровителства словени и пренебрегва Българи?
В употребата на азбуката!
Словените са грамотните Българи и са в отделна група!

Не мога да преценя дали това е вярно или не, или е вярно само частично, в някои отношения. Все пак за балканските християнски държави при падането им под турско робство и след освобождението си целият този период е бил сходен принципно, така че логично би било да наблюдаваме и сходни ситуации по тази логика, нали? И според мен това е така, пак принципно, без да твърдя, че на 100%.

Вашата схема има някакво частично съвпадение в периода ни като свободна държава от 1878 г. до 1944 г., но дали това ни прави нещо уникално в това отношение? Може би не е зле да направите и някакво сравнително изследване между България от една страна, и Румъния, Сърбия, Хърватска, Гърция от другата?

И да вземем накрая еврогейското туморно образувание: то вече на 100% като структура и организация отговаря на тезата Ви: бизнесът е тотално подчинен на една върхушка, копираща и повтаряща на 100% бившите политбюра и цк, където финансовите потоци са в пълната собственост на бюрократично-административната машина, която се самоизбира по "най-демократичния" начин. Те разполагат с парите ни и нон-стоп ни заплашват, че ако не споделяме "ценностите" им, ще ни наказват, като ни лишават от собствените ни пари.

За него как ще се произнесете? Типично по български ли е или не?

Не, не са еднакви, макар и повърхностно може да изглеждат така. Точно тук често се прави грешката да се мисли че Балканите са хомегенно пространство – „всички сме еднакви“, но не е вярно, има съществени разлики.

Гърция, например, има по-ранна и по-непрекъсната държавна традиция като патриаршията и фанариотския елит. Още от XIX век тя изгражда връзки с европейските финансови и политически центрове чрез формални механизми, а не опортюнизъм. Корупцията в Гърция е олигархична, но тя не разрушава изцяло институционалната рамка която въпреки всичко се запазва и може да упражнява реална санкционна власт, съдебната система все пак функционира до степен, в която може да санкционира и висши фигури (те имат върховен съд, който понякога осъжда министър-председатели като Пападопулос). Подобна степен на автономия на истинтуциите при нас трудно се наблюдава защото исторически сме развили по-слаба държавна приемственост, по-ограничен административен капацитет и по-дълбока зависимост от неформални клиентелистки мрежи.

Сърбия се развива по различна линия – с по-силен акцент върху военната традиция и по-консолидирана представа за държавата като инструмент на властта. Там елитът е по-централизиран и често по-авторитарен, но и по-способен да упражнява реален контрол върху ключови институции. Българският модел исторически е по-разпилян и по-зависим от външни и вътрешни мрежи на влияние.
Румъния също следва отделна траектория. Още преди комунизма там се оформя по-видима земеделска и индустриална база, а след 1989 г. се появява относително по-технократичен елит. Въпреки системната корупция, съдебната система периодично демонстрира способност да преследва политически фигури – нещо, което в България остава по-скоро изключение.

Хърватия носи наследството на Австро-Унгария, включително по-силна правна култура и по-високо доверие в институциите. Там идеята, че съдът може да защити гражданина, има по-реално покритие, докато у нас често се възприема като формалност.

Оттук идва и по-общият извод: българската държавност се оформя по-късно и при по-силна външна зависимост, което влияе върху начина, по който се изграждат институциите и доверието в тях. Това не е въпрос само на „степен“, а на различна историческа траектория.

Особено важно е и отношението към институциите. В България недоверието не е просто психологически феномен, а исторически натрупан модел. Дългият период на османско управление създава дистанция между обществото и властта, при която съдът и администрацията се възприемат като „чужди“, а не като собствени. Тази нагласа продължава да влияе и днес.

Сходен е и въпросът за интелигенцията. Българската интелигенция исторически има по-скоро културно-просветителска роля – изгражда език, образование, национално съзнание – но не формира в същата степен административен и управленски елит. Това създава дефицит в момента, в който трябва да се изгражда модерна държава.

Що се отнася до Европейския съюз, по-полезно е да се мисли извън крайни оценки. Той не е „тоталитарна структура“, но и не е неутрален. По-скоро представлява форма на регулиран капитализъм, в която достъпът до ресурси е обвързан с определени институционални изисквания. Да, има бюрократична концентрация на власт и сложни механизми на вземане на решения, но те не функционират по логиката на класически авторитарен режим.

Разликата, която често се изпуска, е, че санкциите от страна на ЕС обикновено са свързани с нарушаване на правила – особено в сферата на правовата държава. В същото време обаче съществува очевиден дисбаланс: по-големите държави разполагат с повече политически ресурс да смекчават натиска, докато по-малките са по-уязвими. Това не е толкова тоталитаризъм, колкото асиметрия на влияние.

В крайна сметка България не е „уникална“ в абсолютен смисъл, но има специфична комбинация от исторически фактори – късна държавност, слабо институционално доверие и зависимост от външни центрове на власт. В рамките на ЕС тя по-скоро участва като периферен елемент, отколкото като определящ фактор в самата конструкция.

Да, в България още няма вкаран в затвора министър, дори и не от предишно правителство, така че фактите са такива, и принципно съм съгласен с Вас.

Но... за еврогейското туморно образувание категорично не сте прав, тотално. Вие например знаете ли, че Франция нарушава правилото за свръхдефицит, нали е 3%, цели 22 пъти, тоест, години, без да понесе АБСОЛЮТНО НИКАКВО НАКАЗАНИЕ КАТО ПРОЦЕДУРИ С ПОСЛЕДВАЩО НАКАЗАНИЕ? Това е един пример. Но нас вече ни заплашиха, колега zolomon, и ако Вие кажете, че това не е по български, няма как да се съглася с Вас.

Това е най-гнусната педофило-лгбейташка сган съществувала някога в човешката история, за която децата ни са тяхна собственост.

Така че Вашето мнение/съвет, че "по-полезно е да се мисли извън крайни оценки. Той не е „тоталитарна структура“, но и не е неутрален." е крайно немеродавно. Последно, само преди няколко дни, тая сган ни отправи поредния ултиматум да нарушим собственото си законодателство, при това Конституцията, освен самите закони.

Но да бъда кратък, ако действително Ви интересува да научите какво представлява тая сган, можете да прехвърлите блога ми, аз превеждам материали точно по темата.

Като се позамисли човек, еврогейското туморно образувание точно се вписва в тезата на колегата zolomon, че България не е някакво уникално явление, което, разбира се, не е никаква утеха, просто констатиране на факт.

Както е и дребен факт, че "правовата" Франция няма никакви клиентелистки връзки с "правовата" върхушка в Брюксел, ама това са незначителни подробности, нали, колега zolomon?

Това беше просто проява на добродушна ирония, надявам се, че не съм Ви засегнал сериозно.

Трябва да се научите да разделяте аналитичното от емоционалното, иначе ще заприличаме на двама души, които крещят в стъклени камери. Аз не съм адвокат на ЕС. Аз съм просто политолог, който изучава структурите на властта.

За Франция и дефицита си прав, но пропускаш логиката на властта. Да, Франция нарушава правилото за 3% дефицит 26 пъти от създаването на еврозоната. Да, ЕС не ѝ е наложил глоба. Да, това е грубо неравенство пред закона.

Тук идва един по-трезвен, макар и неприятен извод от политологията: ЕС не функционира като съдилище. Той е политически съюз от национални държави, в който влиянието не се разпределя равномерно, а в значителна степен зависи от икономическата тежест и, макар и по-непряко, от военния капацитет на отделните страни. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, има ядрени оръжия и е втората икономика в ЕС. Когато тя наруши правилото, ЕС мълчи – защото наказването на Франция би разклатило самия ЕС. Когато България наруши правилото, ЕС ни наказва – защото не наказването на България няма да разклати нищо. Това не е "педофилска сган". Така работи реалполитиката – същата, по която САЩ нахлуват в Ирак, а Луксембург не. Светът е йерархичен. И да, това е гнусно, но не е уникално за ЕС – това е естеството на всяка империя от римляните до днес.

Изводът, че ЕС е лицемерен, е напълно защитим. Твоят грешен извод: "Затова ЕС е тоталитарен и педофилски" е напълно грешен. Тоталитаризмът изисква монопол на насилие и идеология. ЕС няма армия, няма тайна полиция и не ти казва как да си възпитаваш децата – той ти казва как да разходваш парите му. Това е разликата между бюрокрация и диктатура. Бюрокрацията е бездушна, егоистична и цинична. Но тя не е "педофилска" – това е език на омразата, който замъглява анализа.

За ултиматума да нарушим Конституцията си, какъв точно ултиматум? Споменаваш, че ЕС ни е отправил ултиматум да нарушим Конституцията си. Искам конкретен пример – не обобщение, а кой член на Конституцията и кой акт на ЕС. Защото, ако говориш за Прокуратурата и Механизма за сътрудничество и проверка – там ЕС наистина ни иска реформи. Но тези реформи не нарушават Конституцията – те настояват тя да бъде приложена. Нашата Конституция казва, че съдът е независим, но на практика той е зависим от главния прокурор. Когато ЕС иска съдът да е независим, той не нарушава Конституцията – той я изпълнява. Това е пропагандната уловка на Бойко и Пеевски – те представят европейските искания като "външна намеса", за да скрият факта, че те самите не спазват собствената си Конституция.

Но ако имаш конкретен случай, в който ЕС иска от нас да приемем закон, който противоречи на чл. 1, 2 или 4 от Конституцията – цитирай ми го. Аз съм политолог, не съм адвокат, но мога да проверя. Досега не съм видял такъв случай. Виждал съм много "проектозаконни" текстове от Брюксел, които са неудобни за олигарсите, но не и противоконституционни.

За "педофило-лгбейташката сган". До този момент използваше аргументи – исторически примери, сравнителен анализ, логическа линия. А сега използваш език на булевардната преса – "педофилска сган", "лгбейташка", "тумор", което не е аргумент, а си е чисто и просто идеологически рефлекс, който те прави лесен за манипулиране от Москва и от нашите местни популисти.

Нямам нищо против ЛГБТ общността като човешко явление. Но дори и да имах – това няма отношение към структурата на ЕС. ЕС не те заплашва, че ще ти вземе децата. ЕС заплашва, че ще ти вземе субсидиите, ако не реформираш съда. Това са две различни неща. Смесването им е манипулация, която служи на Пеевски и Бойко – защото те се представят за "защитници на традиционните ценности", докато крадат от хазната. Разбираш ли иронията? Ти защитаваш Конституцията от ЕС, а Пеевски защитава Конституцията от ЕС – и двамата сте на една страна. Но докато ти вярваш в идеали, той вярва в парите. И ти му вършиш работата без да искаш.

За сравнението между ЕС и бившето политбюро – да, вписва се в тезата, но не напълно

Каза, че ЕС се вписва в тезата ми, че България не е уникално явление. Тук си прав. ЕС е типична имперска периферия – в центъра са Франция, Германия, периферията са Гърция, Португалия, България. Това е същата логика като Османската империя – в центъра Истанбул, в периферията Балканите. И в двете империи периферията плаща, центърът решава, а съдът е на центъра.

Османската империя е изисквала от нас основно данъчни плащания и военна повинност, докато ЕС поставя акцент върху изграждането на правова държава и свободен пазар. Докато първият модел е водел до подчинение и икономическо изтощаване, вторият предлага, поне на нормативно равнище, възможност за институционално равноправие и модернизация — при условие че има достатъчна вътрешна воля за неговото реализиране. Ние не искаме реформите, просто защото те изискват реално да се ограничи влиянието на местните клиентелистки мрежи, а това означава загуба на привилегии за хората, които печелят от сегашната неефективност във вътрешното управление на страната и в управлението на публичните ресурси, така че е по-лесно да се представят европейските изисквания като „външен диктат“, отколкото да се признае, че проблемът е вътрешен. Затова сме в капана заложен още от формирането на модерната ни държавност (1878-1908), да плащаме с достойнството си, а не с данъци, което е по-унизително.

Винаги е било така, винаги ще бъде така, просто защото властта в България никога не се е упражнявала върху празен терен, а върху вече йерархизирани отношения, в които правилата се прилагат селективно според тежестта на участника, и при положение че България е периферна държава с ограничен институционален капацитет и силна вътрешна клиентелистка зависимост, европейските изисквания почти неизбежно се възприемат не като абстрактно право, а като външен натиск, което прави по-лесно за местните елити да прехвърлят вината навън, отколкото да понесат политическата цена на истинска вътрешна реформа.

Най-лесното: отваряш блога ми и гледаш темите наред и четеш, колега zolomon.

И бъди по-внимателен, моля те, с фрази от сорта на "който те прави лесен за манипулиране от Москва и от нашите местни популисти."

Аз до този момент не съм използвал "похвата" ти по отношение на теб, а именно, че си 100% адвокат на педофило-лгбейташката брюкселска сган, защото е под достойнството ми.

Така че давай го малко по-спокойно с позата на снизходителен Съдник и ако ти държи куражът, заповядай в блога ми под която тема искаш да оспориш тезата на автора или да докажеш, че използвал некоректни, неверни или нерелевантни факти.

Направи го, както казах, ако ти държи.

Ако не, продължавай с позата си, но поне не го прави в темата в блога на домакина ни.

Той най-малко го заслужава.

Ела на моя територия, там ще покажеш какво можеш и на какво си способен, г-н Интернационалисте и либерален демократ.

Бъркате нещо, аз не съм "адвокат на Брюксел". Аз съм човек, който изучава структурите на властта – всякакви. Казвал съм че ЕС е "постмодерна империя без колонии, но със зависими територии". Това не е защита. Това е описание. Но днес, в този разговор, ти ме постави в позицията на "защитник на ЕС", защото аз не приемам твоята тотална демонизация. Това е класическата логика на поляризацията – "който не е с мен, е против мен". Аз обаче съм с историческия анализ, а той рядко е черно-бял. В рамките на този разговор ме поставяш в ролята на „защитник“, просто защото не приемам напълно негативната ти интерпретация.

Въпросът ми беше да донесете вашите тези за „педофилската сган“ в Брюксел и да ми ги докажете с архивни документи, официални протоколи и проверими институционални следи как се материализират — в конкретни правни актове, решенията и институционалните практики, които вие посочвате като уж системно доказателство за твърдението си — а не с усещания да ми хвърляте емоционални квалификации вместо емпирично проверими аргументи. Аз ще донеса моите извори за структурните зависимости на Балканите, които показват как властта, периферията и клиентелизмът се възпроизвеждат исторически, и тогава на базата на фактите – ще видим кой е по-близо до истината.

Тезите ми за педофилската сган са в блога ми, г-н zolomon, необходимо ли е да Ви го напомням всеки път? Те са изградени тъкмо върху автентични материали, с автори и официални информационни портали.

За разлика от Вас аз имам реален блог, където открито споделям кредото си и го подкрепям с реална материя, а не с шорошоидщини.

Донесете си "изворите за структурните зависимости на Балканите" и докажете тезата си, каквато и да е тя, а именно, че виждаш ли, само строгото спазване на строго рационалните изисквания от ЕС въз основа на тяхната правова база, без всякакви идеологии, ще ни освободи от въпросните "структурни зависимости" на Балканите.

Много ми е любопитно как ще докажете ултиматумите им за наказателна отговорност на родителите, които се осмеляват да разубедят детенцето си да не се осакатява, като се подложи на кастрационна операция при момченцата или изрязването на млечните жлези при момиченцата ще помогнат на балканските държави да се освободят от "структурните зависимости".

Чакам с любопитство и нека вече моят коментар сложи край на спаменето, и моето, и Вашето, в темата на домакина ни.

И да ми отговорите тук, няма да Ви отговоря.

Чакам Ви в блога ми как ще ми помогнете да се справя със "зависимостта ми от манипулирането ми от Москва и местните ни популисти".

Ще останете силно изненадан като разберете аргументираното ми мнение за "местните ни популисти".

Само да Ви напомня как се прави това: идвате при мен с изградена теза, която ще защитавате.