♤♡◇♧ Как ЗЪЛВА става GIRL? По модела на GOLD и YELLOW: ЗЛАТО и ЖЪЛТО. Езиковедите - германисти и слависти, създатели на Сравнителното езикознание,  понякога ... пропускат ... "Бръснача на Окам". ♧♡◇♤

1. Думата „зълва“ има изключително древен, праиндоевропейски произход и е унаследена в съвременния български език директно през старобългарския език (зълъва). Тя е част от основния и най-устойчив речников фонд.Въпреки разпространеното народно вярване, коренът на думата няма нищо общо с прилагателното „зъл“ (лош).

Корен и езикови съответствия. Според Българския етимологичен речник и сравнителното езикознание, думата произлиза от праиндоевропейската възстановена форма *g"low- или *g"alou-, която означава конкретно „сестра на съпруга“.
Този корен се открива в редица други индоевропейски езици:
Старогръцки: γάλωος (gбlōos) със същото значение.
Латински: glōs (род. падеж glōris) – зълва.
Сърбохърватски и руски: заова / золовка.
Тохарски (А/B): kŭli / klīye със значение „жена“.

Народна етимология срещу научна истина. В българската фолклорна традиция често се среща т.нар. „народна етимология“. Поради звуковото съвпадение, хората свързват думата със „зла“ (лоша жена).
Това е опит да се обяснят традиционно сложните и понякога конфликтни отношения между снахата и сестрата на мъжа в патриархалното семейство. От научна гледна точка обаче това съвпадение е напълно случайно. Двете думи имат съвсем различни праиндоевропейски кокорени.

2. Девер (брат на съпруга). Думата е изключително стара и идва директно от праиндоевропейския корен *daıu̯er-, който означава точно „брат на съпруга“.Езикови съответствия: Среща се в почти всички индоевропейски езици. Например на санскрит е devбr-, на старогръцки е дαήρ (daēr), а на латински – levir.
Важно: Това е една от най-стабилните думи в езика ни, запазена без промяна в значението си в продължение на хилядолетия.

3. Етърва (съпруга на брата на съпруга). Произлиза от праиндоевропейската форма *i̯enatēr- (съпруги на братя спрямо една друга). В старобългарския език думата е била ѩтры (jętry).
Езикови съответствия: На санскрит е yātar-, на старогръцки – εἰνάτερες (einateres), а на латински – ianitrices.

Народна етимология: Поради трудното изговаряне, в някои български диалекти думата се е променила на „ятърва“ или „етърва“. Хората често грешно я свързват с думи като „яде се“ (заради кавги между снахите), но коренът е чисто роднински и древен.

4. Балдъза (сестра на съпругата).
За разлика от горните две думи, тази не е индоевропейска, а е заемка от турския език.Произход: Идва от турската дума baldız, която има пратюркски корени и означава „по-млада сестра на съпругата“. Навлиза в българския език по време на Османското владичество.

Народна етимология: В българския фолклор думата понякога хумористично се свързва с фразата „бално ми е“ (мъчно ми е) или се римува в народни поговорки, но произходът ѝ е изцяло зает от съседния език.

5. Шурей (брат на съпругата).
Думата има праиндоевропейски произход и идва от корена *syū-, който означава „шия“, „свързвам“ или „зашивам“.
Значение: Първоначалният замисъл на думата е „този, който е свързан/съюзен чрез брак“.
Съответствия: В старобългарския език думата е била шуринъ. Среща се и в други славянски езици, например в руския език като шурин.

6. Баджанак (мъж на сестрата на съпругата). Тази дума е също заемка от турския език (bacanak), в който навлиза от по-старите тюркски езици.
Произход: Произлиза от древната тюркска дума baca (по-голяма сестра или роднина) и наставката -nak. Буквално означава „свързан чрез сестрата“.
Контекст: Думата описва двама мъже, женени за две сестри. Тя навлиза масово в българския бит и език по време на Османското владичество, измествайки по-стари славянски описателни форми.

7. Свако (мъж на сестрата на бащата или майката / лелинчо, тетин)Думата има чисто славянски произход и е умалителна форма от по-старата дума сват.
Корен: Произлиза от праславянския корен *svatъ, който пък е свързан с праиндоевропейското местоимение *swo- (свой, роднина).
Значение: „Свако“ буквално означава „свой човек“, „приближен роднина“. Думата е най-характерна за западните и южните български говори, както и за други балкански славянски езици.

8. Свекър и Свекърва (баща и майка на съпруга).
Тези думи са изключително древни и имат праиндоевропейски произход. Произлизат от сложната дума *sweḱuro- (свекър) и *sweḱrū- (свекърва).
Разбивка на корена: Думата е съставена от две части: *swe- (свой, родствен) и *ḱekuro- (връзка, сплотяване). Буквално означава „свой господар“ или „глава на своя род“.
Езикови съответствия: Среща се в почти всички индоевропейски езици: на санскрит е श्वशुर (shvashura), на старогръцки – ἑκυρός (hekyros), на латински – socer, а на немски – Schwiegervater. [Запазена в норвежки и исландски, но не и в английски].

9. Тъст и Тъща (баща и майка на съпругата).
Тези думи имат праславянски произход и нямат преки съответствия в по-далечните индоевропейски езици извън славянското семейство. В старобългарския език са се изписвали като тьсть и тьща.
Произход: Произлизат от звукоподражателния корен *tь-, който в древността се е използвал за близките хора в къщата (подобно на „тата“ или „тетко“). Свързва се и с глаголи за уплътняване и сигурност, означавайки „този, който закриля/сплотява“.
В други езици: Срещат се в руския (тесть, тёща) и полския (teść, teściowa).

10. Кум и Кума (свидетели на брака и духовни родители).
Противно на очакванията, това не са праславянски думи, а са много стари ранни заемки от народния латински език.
Произход: Произлизат от латинската дума compater (кум) и commater (кума). В буквален превод от латински това означава „съ-баща“ и „съ-майка“ (духовни родители, които помагат в отглеждането на детето пред Бога).
Път на думата: През Балканите думата навлиза в праславянския език още преди създаването на писмеността и се съкращава до къмътръ, а по-късно в старобългарския става коумъ.