Традиционните (местни) дървета в Англия произлизат основно от староанглийски, протогермански и праиндоевропейски корени, като имената им често отразяват практическото им приложение, външния вид или митологичното им значение.
Ето един пълен списък на най-характерните местни дървета на Британските острови и произхода на техните наименования:
Широколистни дървета:


1. Дъб (Oak / Quercus robur)Етимология: Думата oak произлиза от староанглийската дума āc. Тя се свързва с протогерманската aiks, която първоначално е означавала просто „дърво“ или „голямо дърво“.
2. Ясен (Ash / Fraxinus excelsior)Етимология: Името ash идва от староанглийското жsc. В скандинавската и германската митология това дърво е свещено (космическото дърво Игдрасил). Коренът означава „копие“, тъй като здравата му дървесина традиционно се е ползвала за направа на оръжия.
3. Бук (Beech / Fagus sylvatica)Етимология: Произлиза от староанглийското bēce. Коренът е тясно свързан с думата book (книга), тъй като древните германски народи са изрязвали първите си рунически писмена върху плочи от букова дървесина.
4. Бреза (Birch / Betula pendula)Етимология: Идва от староанглийската дума bierce или beorht. Коренът означава „ярък“, „блестящ“ или „бял“, което е директно описание на характерната сребристо-бяла кора на дървото.
5. Бряст (Elm / Ulmus procera)Етимология: Името elm е останало почти непроменено от староанглийското elm или ealm. То идва от праиндоевропейския корен el-, който означава „червеникав“ или „кафяв“ (свързано с цвета на вътрешната дървесина).
6. Леска (Hazel / Corylus avellana)Етимология: Произлиза от староанглийската дума hаеsel. Исторически думата е свързана с понятия за власт и идентификация, тъй като от леска са се правели жезли на старейшини и пастирски тояги.
7. Ива / Върба (Willow / Salix)Етимология: Думата willow произлиза от староанглийското welig. Коренът е свързан с представата за „въртене“, „превиване“ или „гъвкавост“, което описва перфектно еластичните и лесни за плетене клонки на върбата.
8. Глог (Hawthorn / Crataegus monogyna)Етимология: Името буквално означава „жив плет с бодли“. Произлиза от староанглийските думи haga (ограда/жив плет) и thorn (бодил). То отразява масовата му употреба за заграждане на имоти.
9. Офика / Овесено дърво (Rowan / Sorbus aucuparia)Етимология: Името rowan навлиза в английския език чрез староскандинавската дума reudnis, която означава „червен“. Това е директна препратка към ярките червени плодове на дървото през есента.
Иглолистни дървета:
1. Шотландски бор (Scots Pine / Pinus sylvestris)Етимология: Думата pine идва от латинското pinus през старофренски. По-старото английско наименование е било fir (сега ползвано за ела). Първоначалният индоевропейски корен означава „смола“ или „сочно дърво“.
2. Тис (Yew / Taxus baccata)Етимология: Едно от най-древните наименования, идващо от староанглийското īw или ēow. Смята се, че коренът е свързан с кафяво-червения цвят на дървесината или с древното келтско значение за „вечнозелен“. Тисът традиционно се свързва с гробищата в Англия.

♡♤◆♤ Митологично значение на дърветата в британския фолклор. ♡□♤♧●
Във вярванията на келтите и англосаксонците дърветата са били одушевени същества, пазители на знанието и портали към другия свят.
1. Дъб (Oak): Кралят на гората. Той е символ на кралската власт, сила и дълголетие. Друидите са извършвали ритуалите си в дъбови горички (самата дума „друид“ вероятно съдържа келтския корен за дъб – derwy). Смятало се е, че привлича светкавици, затова е посветен на бога на гръмотевиците (Тор/Таранис).
2. Ясен (Ash): Свързва се със защита и пророчества. От дървесината му са се правели друидски жезли и дръжки за инструменти. Вярвало се е, че новородените бебета трябва да получат лъжица сок от ясен, за да бъдат здрави и защитени от зли духове.
3. Тис (Yew): Дървото на смъртта и безсмъртието. Поради огромната си дълговечност (някои екземпляри в Англия са на над 2000 години), тисът традиционно се засажда в църковните дворове и гробищата. Той символизира прехода между земния живот и вечността. Лъковете на английските стрелци от Стогодишната война са се правели именно от тис.
4. Офика (Rowan): Най-мощното защитно дърво срещу магьосничество, зли очи и самодиви. Традицията повелявала да се засажда пред прага на къщата или до кошарите. Кръстове, направени от клонки на офика, вързани с червен конец, са се носели за лична защита.
5. Бъз (Elder / Черна бузина): Дървото на Вещиците или „Майката на бъза“ (Elder Mother). Във фолклора се смята, че в дървото живее дух-пазител. Рязането на бъз без разрешение и специално изричане на заклинание носело нещастие. Поверието гласи, че ако заспиш под бъз, ще сънуваш вълшебната страна на феите, но може и никога да не се събудиш.

чЕтимология на традиционните английски храсти.♧♤◇♡
1. Черна бузина (Elder / Sambucus nigra)Етимология: Името elder идва от староанглийската дума aeld, която означава „огън“. Кухите клонки на храста са се използвали като тръби за раздухване на огъня в огнището.
2. Дрян (Dogwood / Cornus sanguinea)Етимология: Името няма общо с кучета (dog). То произлиза от староанглийската дума dagge или dag, която означава „шиш“, „кама“ или „остър предмет“. Твърдата дървесина на дряна е била идеална за изработка на шишове за месо, стрели и клечки за зъби.
3. Джел / Свещен бодил (Holly / Ilex aquifolium)Етимология: Произлиза от староанглийската дума holegn. Коренът означава „да бода“ или „остър“. Дървото е зимният символ на плодородието и е ключова част от предхристиянските и коледните традиции на Острова.
4.Бръшлян (Ivy / Hedera helix)Етимология: Идва от староанглийското ifig. Оригиналният корен се свързва с концепцията за „пълзене“, „катерене“ или „прилепване“. Във фолклора той е женското начало, което винаги се преплита с мъжкото (джела).
5. Горска ябълка / Киселица (Crab Apple / Malus sylvestris)Етимология: Думата crab в този контекст не означава рак, а произлиза от староскандинавската дума skrabba, която означава „груб“, „стипчив“ или „кисел“ – точно описание на вкуса на дивите ябълки.
6. Черна калина / Оселина (Guelder Rose / Viburnum opulus)Етимология: Името Guelder идва от нидерландската провинция Гелдерланд (Gelderland), откъдето този специфичен сорт храст с топчести съцветия е бил внесен и популяризиран в Англия през XVI век.