Най-често използваните 60 глагола в английския език имат дълбоки индоевропейски корени, които разкриват удивителни и неочаквани сходства със старобългарския и новобългарския език. Тъй като и германските, и славянските езици произлизат от общ праиндоевропейски език (ПИЕ), много от тези основни думи споделят еднакви прародителски корени.

#/ Английски глагол. Праиндоевропейски корен (ПИЕ). Старобългарски съответствия/Новобългарски когнати и значения./Етимологична връзка
1. be (би) (съм)*bhu- (съществувам, раста)бъти / бѫдоу бъда, бъдеще, бил; Директен когнат. Английското be и българското бъда произлизат от един и същ корен за съществуване.
2. have (хев) (имам)*kap- (хващам) хапати (късно навлизане); хапя, хапвам; Далечна връзка. Германското h съответства на индоевропейското k. Няма общ корен с българското имам.
3. do (ду) (правя)*dhe- (поставям, правя); дѣлати / дѣти дялам, деяние, дело; Директен когнат. ПИЕ *dhe- развива значение за действие в англ. (do) и за съзидание/работа в бълг. (дело).
4. say (сей) (казвам)*sekw- (посочвам, казвам) сочити соча, посочвам; Скрит когнат. Първоначалното значение е било „посочвам с думи“.
5. go (гоу) (отивам)*ghei- (движа се, освобождавам) зияти зея, зейвам (отварям пространство) Слаба семантична връзка. Корените са се раздалечили драстично в значенията си през хилядолетията.
6. get (гет) (получавам)*ghend- (хващам, вземам) гадати / гадаѭ гадая (първ. „хващам знаци“, „улавям смисъл“) Променено значение. Английското значение е физическо хващане, докато в българския е преминало в умствена сфера.
7 . make (мейк) (правя)*mag- (меся, оформям) мазати мажа, размазвам, мазилка. Директен когнат. Английското make идва от правене на глинени съдове/месене, което съответства на бълг. мажа.
8. know (ноу) (знам)*gno- (знам) знати знам, знание, познавам. Директен когнат. Буквата k в know в миналото се е произнасяла. Пълно съответствие със знати.
9. think (тинк)  (мисля)*tong- (чувствам, мисля)таити тая, потайност (скривам в мислите си). Променено значение. Германските думи се развиват към ума, а славянските — към укриването на мисли.
10  take (тейк) (вземам)*tag- (докосвам, хващам)тегати тегля, тежък. Далечна връзка. Скандинавска заемка в английския. Коренът е свързан с натиск и докосване.
11. see (сий) (виждам)*sekw- (проследявам с поглед) сочити соча, просоча. Скрит когнат. Споделя корен с глагола say (семантика: „проследявам с очи/думи“).
12. come (кам) (идвам)*gwa- / *gwen- (стъпвам, идвам)жити / гати газя, джапам. Фонетичен когнат. Звукът g в ПИЕ преминава в c/k в германските езици и в г/ж в славянските.
13. want (уонт) (искам)*wā- (празен, липсващ) въна / оунотивина (първ. липса на нещо), вън. Семантичен обрат. Want първоначално е означавало „липсва ми нещо“, откъдето се развива до „искам го“.
14. use (юз) (използвам)*oit- (вземам със себе си)няма пряк славянски когнат; използвам (корен полза). Латинска заемка. Английският глагол идва от латинския uti. Няма генетична връзка.
15. find (файнд) (намирам)*pent- (стъпвам, откривам път) пѫть / пѫти типът, пътувам. Директен когнат. Да „намериш“ (find) първоначално е означавало да „откриеш пътя“ (път).
16. give (гив) (давам)*ghabh- (давам/вземам) габати газя / грабя (колеблива етимология) Сложна етимология. Коренът съдържа дуално значение за трансфер на собственост.
17. tell ( тел) (разказвам)*del- (броя, пресмятам)дѣлити деля, отделям. Семантичен преход. Да разкажеш приказка първоначално е означавало да „изброиш“ детайлите (срв. немски zuhlen - броя / erzuhlen - разказвам).
18. work (уърк) (работя)*werg- (правя, действам) врагъ / вьргонти връгам, въргалям. Скрит когнат. ПИЕ *werg- се развива в англ. като труд (work), а в славянските езици се свързва с натиск, въртене и борба.
19. call (кол) (викам)*gal- (викам, крещя) гласъ / гласити глас, глася, огласявам. Директен когнат. Английското call споделя абсолютно същ корен с българската дума глас.
20. try (трай) (опитвам)*ter- (трия, пробивам) трѣти / тьрѫ трия, стържа, изтривам. Романска заемка. Английската дума идва от старофренски (tier - пресявам чрез триене). Коренът обаче е общ индоевропейски.
21. ask (еск) (питам)*ais- (желая, търся) искати / искоу искам, издирвам. Директен когнат. Английското ask (питам) и българското искам са едноутробни етимологични братя с първоначално значение „търся отговор/нещо“.
22. need (нийд) (нуждая се)*naut- (скръб, принуда) ноудити / нѫжда нужда, нудя, принуждавам. Директен когнат. Превъзходен пример за запазено значение и звучене: need = нужда.
23. feel (фийл) (чувствам)*pal- / *pel- (докосвам, удрям) палати / палецъ палец (орган за докосване), пипам. Семантична връзка. Да чувстваш (feel) първоначално е означавало да изследваш чрез опипване с пръсти (палец).
24. become (бикам) (ставам)*gwa- + префикс (идвам при) придобити придобивам. Сложен глагол. Комбинация от германски префикс и корена за движение, видян в come.
25. leave (лийв) (напускам)*leip- (оставам, залепвам) лѣпити / липнѫти лепя, лепна, прилепнал. Етимологичен парадокс. Германското leave е развило значение „оставям нещо да стои (където е залепнало)“, докато в бълг. е останал физическият смисъл.
26. put (пут)  (поставям)*pud- (бутам, уцелвам) поудити пъдя, пропъждам. Противоположно значение. Английското значение е „слагам/насочвам напред“, докато българското е „гоня/бутам надалеч“.
27. mean (мийн) (имам предвид)*men- (мисля, ум) мьнѣти / мьнѭ мъня, мнение, поменавам. Директен когнат. Изключително чиста връзка. ПИЕ *men- дава англ. mean / mind и бълг. мнение / памет.
28. keep (кийп) (пазя, държа)*gup- (пазя, гледам) гоубити (?)губя (колеблива връзка)  Локално развитие. Етимологията на keep е несигурна извън германското семейство.
29. let (лет) (позволявам)*leid- (пускам, отслабвам) лѣнивъ летаргия, мързел, ленив. Семантична връзка. Да позволиш (let) означава да отпуснеш контрола, което се родее етимологично с отпуснатостта (леност).
30. begin (бигин) (започвам)*ghen- (пробивам, отварям) зияти зина, пропаст. Далечна връзка. Значението се развива от „правя първия прорез/отвор“ към „започвам“.

Три основни извода от анализа.
Фонетични закони (Закон на Грим): Когато виждате праиндоевропейско k или g, в английския език то често се превръща в h или k (звучно), докато в старобългарския се запазва или преминава в съгласни като з, ж, с. Примери: *gno- -> know / знати; *ais- -> ask / искати.
Семантично раздалечаване:
Много глаголи споделят един физически корен, но английският е развил абстрактно значение, а българският — конкретно (или обратното). Например *leip- (лепя) става leave (напускам/оставям) в английския.
Абсолютни близнаци: Глаголи като know (знам), be (бъда), ask (искам/питам), mean (мнение) и need (нужда) показват, че най-фундаменталните човешки концепции (съществуване, мислене, познание, липса) са останали непроменени в продължение на над 5000 години и в двете езикови групи.

Още няколко удивителни езикови моста:
Връзката между Любовта и Вярата (*leubh-).
Изключително поетично е как английското believe (вярвам) споделя същия индоевропейски корен с българското любя. Това доказва, че в древността доверието и обичта са били възприемани като едно и също нещо.
Градините и Знанието (*leis-):
Фактът, че learn (уча) и българската дума леха имат общ корен, показва как човешкият ум е използвал земеделски метафори за ученето — да навигираш в организирани бразди от информация.
Гласовете на природата (*kous-):
Английското hear и българското чуя изглеждат напълно различни днес, но благодарение на историческата фонетика знаем, че те са абсолютно една и съща дума, модифицирана от вековете. 

Ето още 30 примера. 
#/ Английски глагол/ Праиндоевропейски корен (ПИЕ)/ Старобългарски съответствия/ Новобългарски когнати и значения/ Етимологична връзка

31. hear (хиър) (чувам)*kous- (чувам, усещам) чути / чоуѭ чувам, чуя, чувство. Директен когнат. Праиндоевропейското звучно k преминава в h в германските езици (Закон на Грим) и в ч в славянските.
32. run (ран) (тичам)*rei- (движа се, тека) рѣка / рои рея се, река, рой. Семантична връзка. Коренът е свързан с бързо, непрекъснато движение на флуид. В английския се развива към „тичане“, в българския — към течаща вода (река).
33. move (муув) (движа се)*meue- (бутам, движа) минати / миноу мина, преминавам, мръдна. Скрит когнат. Английската дума идва чрез латинския (movere), но коренът е общ индоевропейски. Свързва се с промяна на мястото.
34. live (лив) (живея)*leip- (оставам, залепвам)лѣпити лепя, прилепвам. Промяна на концепцията. Да „живееш“ в германските езици първоначално е означавало „да се задържиш/залепнеш на земята (да останеш жив)“.
35. believe (билийв)(вярвам)*leubh- (обичам, желая)любити любя, любов, любим. Директен когнат. Изключително красива връзка. Да вярваш на някого (believe) етимологично означава „да го държиш скъп на сърцето си“ (любя).
36. bring (бринг)(донасям)*bher- (нося)брати / берѫ бера, избирам, прибирам Директен когнат. Историческото английско b съответства на българското б. Англ. bring и бълг. бера споделят корена за пренасяне на товар.
37. happen (хепън) (случвам се)*kob- (напасвам се, успявам) кобь (предзнаменование) коба (лош знак), кобник Скрит когнат. Английското hap означава „случайност/късмет“. Коренът се развива в славянските езици като съдбоносен знак или предзнаменование.
38. write (райт) (пиша)*wer- (цепя, драскам) въртѣти въртя, вретено. Семантичен преход. Преди появата на хартията, писането е било издълбаване или драскане върху дърво/кора с въртеливо движение.
39. sit (сит) (седя)*sed- (седя) сѣдѣти седя, седна, садя, съд. Директен когнат. Перфектно фонетично и семантично съвпадение, запазено над 5000 години.
40. stand (стенд) (стоя)*sta- (стоя, поставям) стати / стояти стоя, стана, стан, статус. Директен когнат. Още един фундаментален глагол, който звучи почти идентично в английския и българския език.
41. lose (луз) (губя)*leu- (развързвам, режа) лити / лѣѭ лея, изливам, лош. Далечна връзка. Първоначалното значение е било „отпускам, изгубвам форма“. В българския се свързва с течливост или развала.
42. pay (пей) (плащам)*pak- (закрепвам, мирясвам) пакорити покоря, мир, пакт. Романска заемка. Идва от латинското pacare (умиротворявам, сключвам мир чрез плащане). Родее се с латинската дума за мир (pax).
43. meet (мийт) (срещам)*mat- (меря, събирам) метити мета, измитам. Колеблива етимология. Свързва се с намиране на правилното място или подреждане на две неща лице в лице.
44. include (включвам)*kleu- (кука, ключ) ключь ключ, заключвам, включвам. Директен когнат. Английската дума е латинска заемка (claudere - затварям), но коренът е общ индоевропейски и означава инструмент за затваряне (ключ).
45. continue (продължавам)*ten- (пъна, разтягам) тегнѫти / тѣнъ тегна, тънък, протягам. Романска заемка със скрит когнат. Латинското tenere (държа/простирам) споделя корен с българското тънък (разтегнат) и тегна.
46. set (сет) (поставям)*sed- (принуждавам да седне) садити садя, насаждам, слагам Директен когнат. Каузативна (причинна) форма на глагола sit (седя). Да „сетнеш“ нещо означава да го накараш да „седне“ на мястото си (садя).
47. learn (лърн) (уча)*leis- (бразда, следа) лѣха леха (градинска леха). Гениален семантичен преход. Да учиш (learn) първоначално е означавало „да следваш браздите/следите, оставени от другите“. Родее се с думата ни за градинска леха.
48. change (чейндж)  (променям)*kemb- (въртя, кривя) камба / кѫпа къпя (?) / кривя. Келтска/Романска заемка. Английският заема думата от старофренски, който пък я взема от галски (келтски) език със значение „завой на река“.
49. lead (лийд) (водя)*leith- (отивам, пътувам) няма директен когнат; водя (друг ПИЕ корен *wedh-). Специфично германско развитие. Значението е „превеждам някого през път“. Няма общ корен с българското водя.
50. understand (андъстенд) (разбирам)*under + *sta-стояти (частично) стоя под нещо. Метафора. Буквално означава „да застанеш сред или под нещо“, за да видиш структурата му отвътре. Втората част съвпада със стоя.
51. watch (уоч) (гледам)*weg- (съм бодър, свеж) възити / вазнъ важен, възраждам. Семантична връзка. Да наблюдаваш (watch) първоначално е означавало „да стоиш буден/нащрек през нощта“. Свързва се със жизненост и бодрост.
52. follow (фолоу) (следвам)*pel- (изпълвам, движа) пълнъ пълен, изпълвам, пълзя. Сложен преход. Първоначалното германско значение е било „движа се в пълна група/армия“. Родее се с корена за пълен.
53. stop (спирам)*steup- (удрям, бутам) стъпати стъпвам, стъпало, тупам. Физическа връзка. Думата първоначално е означавала „запушвам дупка с удар/стъпване“. Англ. stop се родее етимологично с бълг. стъпвам.
54. create (криейт) (създавам)*ker- (расна, храня) краса красив, кретам (кретам = раста бавно). Латинска заемка. Идва от creare (произвеждам). Коренът се развива в славянските езици в посока „зрялост, разцвет, хубост“ (красота).
55. speak (спийк) (говоря)*spreg- (изричам, шумя) шпрехам (немска заемка), бъбря, пръскам думи. Ономатопея. Коренът имитира бърз, пукащ звук или изригване на думи. 56. read (рийд) (чета)*re- (броя, съветвам) радити / радовати радея, съвет (в др. слав. езици). Семантичен обрат. Да четеш (read) първоначално е означавало „да тълкуваш знаци, да съветваш“. В старобългарския коренът се свързва с грижа и мисъл (радея).
57. allow (ълоу) (позволявам)*lau- (хващам, печеля) ловъ лов, ловя, уловя. Далечен когнат чрез латински. Идва от латинското laudare (хваля/одобрявам). Коренът означава „придобивам стойност“ (срв. бълг. лов - придобивка).
58. add (ед) (добавям)*do- (давам) дати / давати давам, добавям, дар. Директен когнат чрез латински. Английското add идва от латинското ad-dere (буквално: „давам към“). Латинското dare и българското давам са пълни близнаци.
59. spend (спенд) (харча)*spen- (дърпам, преда, тегля) пънѫ / пати пъна, напъвам, паяжина. ?! сПАДам?! Икономическа метафора. Латинска заемка (expendere - изтеглям тегло на монети). Коренът означава „разтягам/тегля“, което съответства на бълг. пъна.
60. grow (гроу) (раста)*ghre- (зеленея, раста) грасъ / гроздъ грозд, градина (?)Семантичен когнат. Коренът е свързан с пролетното зеленеене и раждане на плодове (грозд).