Саксонската★ принцеса Роуена поднася питие на бритския келтски крал Вортигерн (Художник: Джеймс Годуин, 19 век)  

I. Легендата за красивата Роуена:
Измамата с любов и вино. След като саксонските наемници помагат на Вортигерн срещу пиктите, техният вожд Хенгист решава да закотви трайно народа си в Британия.
Той кани бритския крал на пищен банкет, където представя тайното си оръжие – своята прелестна дъщеря Роуена (в по-ранните хроники наричана Ронвен). 
Фаталната среща: Според хрониката на Джефри от Монмут, Роуена влиза в залата със златна чаша, пълна с вино. Тя коленичи пред Вортигерн и го поздравява на своя език: "Lauerd King, wassaile!" (Наздраве, господарю кралю!)
Любов за земя: Вортигерн, заслепен от красотата на езическата принцеса и силно опиянен, веднага се влюбва в нея. Хенгист се съгласява да му я даде за съпруга, но при едно условие: като зестра кралят да му преотстъпи цялата област Кент.
Разколът: Този брак шокира бритските благородници и духовенството. Вортигерн вече има трима сина от първата си жена и предаването на християнска келтска земя на „езичници от чужбина“ отваря кутията на Пандора.
По-късно Роуена дори отравя най-големия син на Вортигерн (Вортимер), който за кратко се опитва да прогони саксонците.  

II. Трагичната съдба на Вортигерн.
Пророчеството на Мерлин и огънят от небето: След като саксонците вдигат бунт и избиват по-голямата част от бритския елит на прословутата среща, наречена "Нощта на дългите ножове", Вортигерн е напълно дискредитиран, изоставен от народа си и преследван.
Срещата с Мерлин. Изплашеният крал бяга в планините на Уелс, за да построи непревземаема крепост (Динас Емрис). Стените обаче мистериозно се срутват всяка нощ. Неговите съветници казват, че трябва да жертва момче без баща. Това момче се оказва младият Мерлин.
Вместо да бъде пожертван, Мерлин разкрива пророчеството: под земята се бият два дракона – Червен (келтите) и Бял (саксонците). Мерлин предрича, че белият дракон ще надделее, а самият Вортигерн ще бъде погълнат от пламъци.
Краят на тиранина: Пророчеството се сбъдва бързо. Вортигерн се затваря в дървения си замък край река Тауи в Уелс. Според ранните летописи замъкът е обсаден от бритския герой Амвросий Аврелиан, или (според църковната версия) кралят е прокълнат от Свети Герман. Замъкът е подпален – или от обсадна техника, или от „светкавица от небето“ – и Вортигерн изгаря жив в него заедно с Роуена и останалите си приближени.  

III. Бритските крале, които отвръщат на удара. Истинският "Крал Артур":
След падението на Вортигерн, бритите се организират и започват яростна съпротива, водена от забележителни военачалници:Амвросий Аврелиан (Ambrosius Aurelianus): Хронистът Гилдас го описва като "последния от римляните" на Острова.
Неговото семейство е било с благороден произход и е загинало по време на саксонските кланета. Амвросий обединява разпръснатите бритски племена, налага строга военна дисциплина по римски образец и нанася първите сериозни поражения на саксонците.
В по-късните легенди той е представен като чичо на Крал Артур. Крал Артур (Митът и реалността): Повечето модерни историци са съгласни, че легендарният Крал Артур не е бил средновековен рицар в бляскави доспехи, а военен лидер на бритите от края на V и началото на VI век, който продължава делото на Амвросий. 
Най-вероятно образът на Артур е събирателен – вдъхновен от победите на самия Амвросий и на друг вожд на име Арториус.
Битката при планината Бадон (Mons Badonicus):
Около 500 г. сл. Хр. бритите (водени според легендата от Артур) печелят епична и съкрушителна победа срещу англосаксонците. Тази битка е толкова мащабна, че спира германското настъпление на запад за близо 50 години и осигурява цяло поколение мир за келтското население в Британия.  

IV. СЪДБОВНАТА ГРЕШКА на крал Вортигерн (Vortigern). В ранните средновековни хроники неговото име често се изписва и като Guorthigirn или Wyrtgeorn.
Ето най-важните факти за неговото решение, което преобръща историята на Британия. Какво се случва според хрониките?
Годината: Около 449 г. сл. Хр. (скоро след оттеглянето на римските легиони). Проблемът: Британия е подложена на постоянни и опустошителни нападения от пиктите (от днешна Шотландия) и скотите (от Ирландия).
Вортигерн няма достатъчно силна армия, за да защити кралството си.Решението: Той решава да приложи стара римска тактика.
Кани вождовете на наемниците Хенгист и Хорса (които са били братя от германските племена) да дойдат с корабите си и да се бият на негова страна като федерати (foederati). Сделката: Вортигерн им обещава земя в Югоизточна Британия (остров Танет в днешното графство Кент) и редовни доставки на храна и провизии в замяна на военна защита.
Предателството:
Саксонците бързо побеждават пиктите, но осъзнават, че бритските земи са много богати, а самите брити са слабо организирани военно. Те обявяват, че провизиите не им стигат, вдигат бунт, сключват съюз с пиктите и започват масово завоюване на Острова. Историческа оценка:
В британската история и легенди Вортигерн е сочен за най-големия трагичен образ и виновник за загубата на келтска Британия. По-късният монах Беда Достопочтени го нарича „горделивия тиранин“, а в легендите за Крал Артур неговите грешни решения проправят пътя за вековната война между келти и англосаксонци.  

V. Заселването на англите, саксите и ютите в Британия е един от най-важните моменти в европейската история, който буквално ражда английската нация (от Angle-land). Основната миграция се случва между V и VI век (около 410 – 550 г. сл. Хр.).
Противно на общото вярване обаче, техните прародини не са били в Ниските земи (днешна Нидерландия и Белгия), а малко по-на изток и север – в днешна Германия (Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн) и Дания (полуостров Ютланд).
Те по-скоро са използвали крайбрежието на Ниските земи (Фризия) като междинна станция или отправна точка за корабите си.
Какви са официалните и алтернативните версии за това кога, как, защо и къде се заселват?

1. ОФИЦИАЛНАТА ВЕРСИЯ (Историческият разказ).
Тази версия се основава на писмените извори на средновековните хронисти Гилдас (VI в.) и Беда Достопочтени (VIII в.).
КОГА: Официалната начална дата традиционно се приема за 449 г. сл. Хр., когато първите германски вождове (братята Хенгист и Хорса) акостират в Кент.
ЗАЩО: След като римските легиони напускат Британия през 410 г., местните романизирани келти (брити) остават беззащитни срещу нападенията на пиктите от Шотландия и скотите от Ирландия. Келтският крал Вортигерн кани германските племена като наемници (федерати), за да се бият на негова страна, като в замяна им обещава земя и храна.
КАК: Наемниците пристигат с бойни кораби. След като побеждават пиктите, те осъзнават, че бритските домакини са военни слаби, а земята им е много по-плодородна от тяхната собствена.
Наемниците вдигат бунт, извикват масови вълни от свои сънародници от континента и започват кърваво завоюване, изтласквайки келтите на запад (към Уелс и Корнуол).
!!! БРЕТОНСКИТЕ КЕЛТИ в днешна Франция всъщност са бегълци от Англия, а не потомци на местните гали. 

2. АЛТЕРНАТИВНИ ВЕРСИИ И МОДЕРНА НАУКА.
Модерната археология, климатология и ДНК анализи пренаписват този драматичен разказ за „кървава инвазия“ и предлагат по-комплексни причини:
Климатичен колапс и наводнения (Защо напускат):
Проучванията показват, че по това време Северна Европа страда от сериозно покачване на морското равнище и застудяване. Ниските крайбрежни земи на Германия и Ютланд стават жертва на постоянни наводнения със солена вода, което унищожава земеделието и предизвиква глад. Изселването е било въпрос на оцеляване.
Натиск от други племена: Племето на датчаните (Danes) започва да се придвижва на юг в Ютланд, изтласквайки ютите и англите от техните земи.
Мирна и постепенна миграция (Как): Археологическите разкопки на Oxford University Museum показват, че германски общности са живеели мирно в Източна Британия още преди оттеглянето на римляните (като римски войници и фермери). Вместо една огромна инвазия, е имало по-скоро дълъг, постепенен процес на миграция на цели семейства в продължение на 150 години. ДНК изследванията сочат, че местното келтско население не е било напълно избито, а по-скоро асимилирано и културно „англосаксонизирано“.  

3. В КОИ ДНЕШНИ ГРАФСТВА СЕ ЗАСЕЛВАТ?
Племената се разделят географски, създавайки различни кралства (т.нар. Хептархия), които днес съответстват на конкретни английски графства.
ЮТИТЕ (The Jutes): Те са най-малката група, но пристигат първи от северната част на полуостров Ютланд. Заемат стратегическия югоизточен ъгъл на Острова. Днешни графства: Кент (Kent), източната част на Хемпшир (Hampshire) и Остров Уайт (Isle of Wight).
САКСИТЕ (The Saxons): Идват от земите между реките Елба и Везер (Северозападна Германия). Те се заселват на юг и създават кралства, чиито имена съдържат думата "Saxe" (саксонци).
Саут сакси (Южни сакси - кралство Съсекс): Днешните графства Западен Съсекс (West Sussex) и Източен Съсекс (East Sussex).
Уест сакси (Западни сакси - кралство Уесекс): Графствата Дорсет (Dorset), Уилтшир (Wiltshire), Съмърсет (Somerset) и по-голямата част от Хемпшир (Hampshire).
Ийст сакси (Източни сакси - кралство Есекс): Графство Есекс (Essex).
Мидъл сакси (Средни сакси): Днешният регион на Голям Лондон (старото графство Мидълсекс).
АНГЛИТЕ (The Angles). Идват от малкия регион Ангелн (днес на границата между Германия и Дания). Те са най-многобройната група и завземат най-голяма територия в централна и северна Британия.
Кралство Източна Англия: Графствата Норфолк (Norfolk) и Сълфок (Suffolk).
Кралство Мерсия (Мидландс - Централна Англия): Обхваща огромна територия, включваща днешните графства Стафордшир (Staffordshire), Дербишир (Derbyshire), Лестършир (Leicestershire), Нотингамшир (Nottinghamshire), Уорикшир (Warwickshire) и др.
Кралство Нортумбрия (Северна Англия): Днешните графства Йоркшир (Yorkshire), Дърам (Durham), Нортъмбърланд (Northumberland) и стига чак до Югоизточна Шотландия (Единбург).  

★ Беда Достопочтени (Beda Venerabilis) характеризира баща й крал Хенгист и брат му - Хорса, като ЮТИ, които основават Кент. В романа "Айвънхоу" [1819], чието действие се развива през 12 век, сър Уолтър Скот навсякъде нарича героинята си Роуена "саксонка", т.к. и трите немски племена говорели на един диалект с минимални различия. Литературната норма на саксонския, средновековния и съвременен English се основава на говора в Кралство Мерсия, където се заселват англите.   Нагоре