Е, който няма (желателно - по рождение) "британско чувство за хумор"... Със сигурност, и ряпа да яде, пак нищо няма да разбере.

Етимологията на думата boy (момче) в английския език е една от най-големите загадки в германската филология, тъй като точният ѝ произход остава неясен и спорен.
За разлика от думи като man или brother, тя не се появява в класическия староанглийски език със сегашното си значение, а навлиза сравнително късно.
Ето как се развива историята на думата според водещи източници като Oxford English Dictionary и Online Etymology Dictionary:

1. Еволюция на значението (Семантичен развой)
Около 1300 г. (Средноанглийски език):
Думата се появява за първи път в писмени източници като boi или boye. По това време тя не означава дете от мъжки пол, а се използва за „слуга“, „прислужник“, „момче за всичко“ или човек с нисък социален статус. Често е имала пренебрежителен или обиден нюанс (нехранимайко, разБОЙник).
Около 1400 г.: Значението започва постепенно да се разширява, за да опише просто „мъжко дете“ или младеж, губейки изцяло негативния си отзвук в общата употреба.

Забележка: Подобен развой в английския претърпява и думата knave (във френски naif/naive☆), която първоначално е означавала просто момче/слуга, но днес означава „измамник“, както и knight, която от „слуга“ се превръща във висок ранг – „рицар“).

2. Основни теории за произхода. Лингвистите спорят за това дали думата има изцяло германски корен, или е заемка от френски. Съществуват три основни хипотези:

Англо-фризийска (Германска) теория (Най-вероятна):
Смята се, че думата произлиза от прагерманската форма *bō-ja („малко братче“), което е умалително от корена *bō- („брат“, „мъжки роднина“). Тази теория се подкрепя от факта, че в сродните фризийски езици (най-близките до английския) съществуват думите boi (източнофризийски – млад мъж) и boai (западнофризийски – момче).
Коренът се открива и в холандската дума boef (разбойник) и немската Bube (момче, момък).

Теория за старофренска заемка:
Дифтонгът /-oi-/ в думата boy е изключително нетипичен за ранните германски думи и силно напомня на френска структура. Според тази хипотеза думата е пренесена от норманските завоеватели и идва от старофренската дума buie (верига, окова), която пък произлиза от латинската boia (кожена каишка, окови).
В този контекст boy първоначално е означавало „окован човек“ или „роб/слуга“.

Теория за „бебешка дума“ (Onomatopoeia):
Някои етимолози смятат, че boy е възникнала по естествен път като имитация на бебешки звуци или като звукоподражателна дума, свързана с понятия за нещо малко или „набъбващо“ (заедно с думи като bug, bud, pud), които често започват с експлозивните съгласни B или P в много езици.
В староанглийския език е съществувало и личното име Bōia, което вероятно е свързано със същия корен и днес е запазено в наименования на места (например град Boycott – буквално „колибата на Боя“).

!!! Синонимът на boy - LAD, обаче идва от старонорвежки език и означава... М Л А Д. 
Защо тогава boy да няма СЛАВЯНСКА ВРЪЗКА с БИЯ се, БОЙ, поБОЙник, разБОЙник? 
"Млад (малък) нехранимайко, който обича да прави бели и да се бие"? Повечето германски корени директно казват това! 

☆ i-то e с 2 точки (трема) отгоре, за да се произнася самостоятелно, а не като "ай". Скриптът на блога не чете символа.

Ганювско тенеке-чалгарче с "вродено британско" чувство за хумора! Кис-кис-кис!