Най-четени
1. apollon
2. zaw12929
3. gikotev
4. jivko1128
5. maxilian
6. leonleonovpom2
7. varg1
8. zahariada
9. planinitenabulgaria
10. mt46
11. radostinalassa
12. wonder
13. bogolubie
14. iw69
2. zaw12929
3. gikotev
4. jivko1128
5. maxilian
6. leonleonovpom2
7. varg1
8. zahariada
9. planinitenabulgaria
10. mt46
11. radostinalassa
12. wonder
13. bogolubie
14. iw69
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. djani
5. savaarhimandrit
6. metaloobrabotka
7. panazea
8. dominos
9. iw69
10. breaker007
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. djani
5. savaarhimandrit
6. metaloobrabotka
7. panazea
8. dominos
9. iw69
10. breaker007
Постинг
01.07 18:54 -
Общите индоевропейски корени на HEART = СЪРДЦЕ и CHEST = (гръден) КОШ, КУТИЯ
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 650 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.07 19:47
Прочетен: 650 Коментари: 0 Гласове:
9
Последна промяна: 01.07 19:47
I. Защо HEART = СЪР(Д)ЦЕ☆ на 100%?
1. Индоевропейски корени (Преди над 5000 години).
Всичко започва от праиндоевропейския корен *kerd- (или *kērd-), който е означавал просто „сърце“. Този древен корен е в основата на думата за сърце в почти всички европейски езици:
По закона за промяна на съгласните в германските езици (Закон на Грим), звукът k се превръща в h, а d става t. Така праиндоевропейското *kerd- се развива в прагерманското *hertan.В други езикови клонове звукът k се запазва.
Затова в латинския думата става cor (откъдето в английския днес идват думи като core - ядро, и cordial - сърдечен), а в гръцкия – kardia (откъдето идва cardiology - кардиология).
В славянските езици същият корен е претърпял малко по-различна промяна, водеща до праславянското *sьrdьce, от което произлиза и българската дума „сърце“.
2. Еволюция в английския език.
Староанглийски (Old English, преди 12-и век): Думата се изписва като heorte.
Тя има централно място в културата на англосаксонците.
Средноанглийски (Middle English, 12-и - 15-и век): Правописът се променя на herte.
По това време, под влияние на френската поезия и рицарската култура, се утвърждава символиката на сърцето като източник на романтична любов.
Модерен английски:
Постепенно се добавя буквата "a", за да се стигне до съвременното изписване heart.
3. Метафоричният смисъл: Органът като склад за емоции.
Още от древността хората са забелязали, че при силен страх, вълнение или любов, сърдечният ритъм се ускорява физически. Поради това в староанглийския език heorte бързо придобива преносни значения, които използваме и до днес:
Смелост (Courage): Да имаш „сърце“ е означавало да си смел (оттук идва и изразът heartless – безсърдечен, жесток). [ суфиксът -less = да лиша от, липса на нещо; по-малко от ].
Памет: Изразът to learn by heart (да научиш наизуст) дава препратка към древното вярване, че спомените и знанието се съхраняват в сърцето, а не в мозъка.
Думите heart (английски) и сърце (български) са буквално „далечни братовчеди“, споделящи един и същ общ прародител отпреди хиляди години.
II. Думата chest (гърди, гръден кош) първоначално е означавала „сандък“ или „кутия“. Преходът към анатомичното значение „гръден кош“ се случва заради визуалната и функционална прилика между затворена дървена кутия, съхраняваща ценности, и костната структура, която защитава жизненоважните органи (сърцето и белите дробове).
Ето как се развива думата хронологично:
1. Древногръцки и латински корени .
Гръцки произход: Всичко започва от древногръцката дума κίστη (kistē), която означава „кутия“ или „кошница“.
Заемане в латинския: Римляните заемат думата под формата на cista, запазвайки значението за дървен сандък или кутия.
2. Германско влияние и Староанглийски.
Думата навлиза в прагерманския език като kista, откъдето по-късно се развива в староанглийския (Old English) като cist, cest или cyst.
До около 14-и век в английския език думата се използва единствено за обозначаване на голям дървен сандък, ковчег или кутия за съхранение на вещи.
3. Метафоричният преход към „гърди“.
През 15-и век (към 1400–1500 г.) в средноанглийския език настъпва семантична промяна.
Хората започват метафорично да оприличават торса и гръдния кош на „сандък, който съдържа вътрешните органи“.
Преди този преход, стандартната староанглийска дума за гърди е била breost (която днес е останала като breast, но с по-тясно и специфично значение).
Връзката между „сандък“ и „анатомична кутия“ не е уникална само за английския.
В българския език използваме медицинския термин „гръден кош“ (буквално кош, кошница), което следва абсолютно същата логика на оприличаване на скелета на съд за съхранение.
В съвременния английски chest все още запазва и двете си значения – например treasure chest (сандък със съкровища) и chest pain (болка в гърдите)
☆ Комунистическата правописна реформа от февруари 1945 осакатява думи като СЪРдЦЕ, ПРАЗдНИК, НУЖдНИК, ГРАЖДдАНИНЪ, ГОстБА (заменена с "гоЗба" и др. Целта на реформата е "облекчаване на правописа", за да може работническата класа по-лесно да се ограмоти и заеме опразненото място на изтребената "буржоазна, упадъчна, предателска монархо-фашистка" интелигенция. И обезправеният пролетариат успешно преодоля образонателния ценз.
1. Индоевропейски корени (Преди над 5000 години).
Всичко започва от праиндоевропейския корен *kerd- (или *kērd-), който е означавал просто „сърце“. Този древен корен е в основата на думата за сърце в почти всички европейски езици:
По закона за промяна на съгласните в германските езици (Закон на Грим), звукът k се превръща в h, а d става t. Така праиндоевропейското *kerd- се развива в прагерманското *hertan.В други езикови клонове звукът k се запазва.
Затова в латинския думата става cor (откъдето в английския днес идват думи като core - ядро, и cordial - сърдечен), а в гръцкия – kardia (откъдето идва cardiology - кардиология).
В славянските езици същият корен е претърпял малко по-различна промяна, водеща до праславянското *sьrdьce, от което произлиза и българската дума „сърце“.
2. Еволюция в английския език.
Староанглийски (Old English, преди 12-и век): Думата се изписва като heorte.
Тя има централно място в културата на англосаксонците.
Средноанглийски (Middle English, 12-и - 15-и век): Правописът се променя на herte.
По това време, под влияние на френската поезия и рицарската култура, се утвърждава символиката на сърцето като източник на романтична любов.
Модерен английски:
Постепенно се добавя буквата "a", за да се стигне до съвременното изписване heart.
3. Метафоричният смисъл: Органът като склад за емоции.
Още от древността хората са забелязали, че при силен страх, вълнение или любов, сърдечният ритъм се ускорява физически. Поради това в староанглийския език heorte бързо придобива преносни значения, които използваме и до днес:
Смелост (Courage): Да имаш „сърце“ е означавало да си смел (оттук идва и изразът heartless – безсърдечен, жесток). [ суфиксът -less = да лиша от, липса на нещо; по-малко от ].
Памет: Изразът to learn by heart (да научиш наизуст) дава препратка към древното вярване, че спомените и знанието се съхраняват в сърцето, а не в мозъка.
Думите heart (английски) и сърце (български) са буквално „далечни братовчеди“, споделящи един и същ общ прародител отпреди хиляди години.
II. Думата chest (гърди, гръден кош) първоначално е означавала „сандък“ или „кутия“. Преходът към анатомичното значение „гръден кош“ се случва заради визуалната и функционална прилика между затворена дървена кутия, съхраняваща ценности, и костната структура, която защитава жизненоважните органи (сърцето и белите дробове).
Ето как се развива думата хронологично:
1. Древногръцки и латински корени .
Гръцки произход: Всичко започва от древногръцката дума κίστη (kistē), която означава „кутия“ или „кошница“.
Заемане в латинския: Римляните заемат думата под формата на cista, запазвайки значението за дървен сандък или кутия.
2. Германско влияние и Староанглийски.
Думата навлиза в прагерманския език като kista, откъдето по-късно се развива в староанглийския (Old English) като cist, cest или cyst.
До около 14-и век в английския език думата се използва единствено за обозначаване на голям дървен сандък, ковчег или кутия за съхранение на вещи.
3. Метафоричният преход към „гърди“.
През 15-и век (към 1400–1500 г.) в средноанглийския език настъпва семантична промяна.
Хората започват метафорично да оприличават торса и гръдния кош на „сандък, който съдържа вътрешните органи“.
Преди този преход, стандартната староанглийска дума за гърди е била breost (която днес е останала като breast, но с по-тясно и специфично значение).
Връзката между „сандък“ и „анатомична кутия“ не е уникална само за английския.
В българския език използваме медицинския термин „гръден кош“ (буквално кош, кошница), което следва абсолютно същата логика на оприличаване на скелета на съд за съхранение.
В съвременния английски chest все още запазва и двете си значения – например treasure chest (сандък със съкровища) и chest pain (болка в гърдите)
☆ Комунистическата правописна реформа от февруари 1945 осакатява думи като СЪРдЦЕ, ПРАЗдНИК, НУЖдНИК, ГРАЖДдАНИНЪ, ГОстБА (заменена с "гоЗба" и др. Целта на реформата е "облекчаване на правописа", за да може работническата класа по-лесно да се ограмоти и заеме опразненото място на изтребената "буржоазна, упадъчна, предателска монархо-фашистка" интелигенция. И обезправеният пролетариат успешно преодоля образонателния ценз.
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог

Гласове: 60889
Блогрол
1. ORPHEANUM MUSIC POETRY CLUB бр.1, 2014
2. бр. 1 списание "МОДЕРНИ АПОКРИФИ",3 март 2011 г.
3. ТРИСКЕЛИОНЪТ на РУДРА (SHIVA`S TRISKELION) The BEST BG death metal poetry, Jack B. Salvador, 2012
4. Инженерите, създали "летящите чинии" на ТРЕТИЯ РАЙХ (документален, "Дискавъри сайънс")
5. Космодрум за немски "летящи чинии", разсекретен край Баренцово море (видео)
2. бр. 1 списание "МОДЕРНИ АПОКРИФИ",3 март 2011 г.
3. ТРИСКЕЛИОНЪТ на РУДРА (SHIVA`S TRISKELION) The BEST BG death metal poetry, Jack B. Salvador, 2012
4. Инженерите, създали "летящите чинии" на ТРЕТИЯ РАЙХ (документален, "Дискавъри сайънс")
5. Космодрум за немски "летящи чинии", разсекретен край Баренцово море (видео)