Питиахш Аспарух (Asparukh of Iberia) е историческа личност от II век сл. Хр., която управлява в Кавказка Иберия (днешна Източна Грузия).
Той не е върховен крал, а владетел с титлата питиахш (вицекрал, съвладетел или велик сатрап), управляващ ключовата област Армази.
Управлението му съвпада с времето на римския император Адриан (117–138 г. сл. Хр.). Това го прави най-ранния известен и напълно доказан исторически носител на името Аспарух, векове преди основателя на Дунавска България.
.
Археологическо откритие и доказателства
За разлика от много полулегендарни кавказки владетели, съществуването на грузинския Аспарух е археологически доказано:

Некрополът в Армази: При разкопки в древната грузинска столица Мцхета (в района Армази) е открита наследствената гробница на неговата династия.

Пръстенът-печат: В Гробница I е намерен изящен златен пръстен с гема (инталио) от сардоникс. На него ясно е гравиран неговият лик – брадат мъж в профил с изразен нос.

Надписът: Около лика има ясен надпис на гръцки език: „Аспарух, питиахш“ (Aspeouros pitiaxes).

Политическа роля и титла.
Титлата „Питиахш“ произлиза от иранската дума bitaxš и обозначава втория по власт човек в държавата след царя.
Питиахшите на Армази са били наследствени принцове, военачалници и дипломати.

Геополитическо значение: По това време Иберия е независима държава, но се намира в буферната зона между двете суперсили на античността – Римската империя и Партия (по-късно Сасанидска Персия).
Аспарух е поддържал тесни дипломатически връзки с Рим.

Произход и значение на името.
Името на грузинския владетел хвърля важна светлина и върху българската история. 
Етимология: То е от средноирански произход. Съставено е от елементите aspa (кон) и rauk (светлина/сияние), което се превежда като „този, който има сияйни коне“.

Културен мост:
Според учени от Encyclopaedia Iranica и Кембриджката история на Иран, разпространението на това име в Кавказ през II век и последващата му поява в Черноморските степи през VII век доказва близките езикови и културни контакти между иранския степен свят (на скити, алани, сармати) и прабългарите. 

В балтийските езици коренът ASWA- = КОН, е от санскрит. В съвременния ирански: ASB. 
Санскритското RWKH = бърз, светъл, благороден, "дух". В старобългарския РУХ = РУША. 

ПРОЧЕЕ, за степните народи и дори тракийските владетели, илирите и елините употребата на думата за кон в личните имена не е изключение. 
Дори сред прерийните индианци много вождове са с "конски" имена [макар че конете са внесени от испанците в Америка след 1493.]

Омир ни разказва за "снежнобелите коне" на Резос:
„Сам аз му зърнах конете — грамадни и много красиви;
те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър."
[Илиада, Песен Десета.]

Според мен, най-земното и логично тълкуване на Аспаруховото име е "Бързия/Светлия/Благородния Кон". Ако го съпоставим с имената на вождовете на прерийните индианци, най-известни от които са: Лудият кон, Синият кон, Червеният кон, Старият кон, Бялата Конска глава, Дори враните се страхуват от неговия кон....(Вождът на лакота-оглала Ташунка Кокипапи; "враните" са вечните им съперници - кроу)

Старогръцки владетели с имена на коне:
Филип II Македонски (Φίλιππος / Philippos) – Най-известното име. Идва от думите phileo (любя) и hippos (кон), което означава „Конелюбец“ (човек, който обича конете).
Носено е от редица македонски царе.
Хипий (Ἱππίας / Hippias) – Тиран на Атина (527 – 510 г. пр.н.е.). Името му означава буквално „Конен“ или „Конник“.
Хипострат (Ἱππόστρατος / Hippostratos) – Индо-гръцки цар, управлявал през I век пр.н.е. Името му се превежда като „Конна армия“ или „Водач на конна войска“.
Хиполох (Ἱππόλοχος / Hippolochos) – Митичен цар на Ликия. Името означава „Конна засада“ или „Скрити коне“.

 Тракийски владетели (Корен: esva- / ezva- / aspa- – кон)
Тракийският корен за кон произлиза от индоевропейското *йk̂wos (сродно на санскритското asva и латинското equus) и в тракийската ономастика се проявява като „езв-“, „есб-“ или „асп-“.

Керсибаул (Kersibaulos) – Тракийски владетел. Според езиковедските анализи първата част Kersi- означава „черен“, а втората е свързана с коня или ездата, превеждано често като „Ездач на черен кон“.

Керсеблепт (Kersobleptes) – Известен одриски цар (359 – 341 г. пр.н.е.). В корена на името му също присъства същата семантика за мощ и управление на коне.

Есбенис /Езбенис (Esbenis / Ezbenis) – Макар и по-често срещано като име на тракийски благородници и стратези, то произлиза директно от тракийската дума за кон *esva-s и означава „Конник“.

 Илирийски владетели  (Корен: Menz- / Zan- – кон).
Илирийският език е слабо документиран, но учените са установили, че илирийската дума за кон е била близка до „менз-“ (от индоевропейското *mendo- – младо конче, откъдето в съвременния албански език идва думата mеz – конче).

В илирийската митология съществува и богът-кон Мензана (Menzanas), на когото са пренасяни в жертва коне.
[?! МЕНДА Стоянова = КОБИЛКА Стоянова?! Ха-ха-ха!!! ]
Ментил (Mentilus) – Илирийски цар на племето даорси (II век пр.н.е.), чието име лингвистите свързват с корена за кон/жребец.
Занитий (Zanitis) – Име, срещано сред илирийската аристокрация, което се свързва с култа към трако-илирийския конник.

е Аспарьlк, което ще рече буквално асът-тарикат :), нещо като асът-мошеник :):):). Ако съдим по историческото му поведение, такова име е доста подходящо :). Първо бяга от Хазария, второ, в удобен момент преминава в Малка Скития и прави собствена държава.