Елге - Кралицата на змиите; литовска юбилейна монета, 2021, 5 евро.

I. Митични създания (Пруските „елфи, таласъми и нимфи“)
Вместо тролове, прусите са вярвали в специфични земни, домашни и водни духове:
Каукай (Kaukai / Kaukie):
Това са пруските елфи или гномчета. Те са малки подземни същества, подобни на духчета, които живеят под печката или в хамбара.
Ако се отнасяш добре с тях и им оставяш мляко, те носят богатство и помагат в домакинството.
Ако ги обидиш, стават пакостливи като таласъми.
Пушкайтис (Puškaitis):
Това е изключително важен бог/дух на самата земя и горите, който живее под свещените бъзови дървета.
Той командва „барстукай“ (малки гноми) и се грижи за плодородието на реколтата.
Барстукай (Barstukai): Пруски елфи/джуджета, подчинени на Пушкайтис.
Те са били същества, високи само един лакът, които живеели в горите и помагали на хората да събират реколтата, но само ако хората почитали природата.
Аитварас (Aitvaras):
Огнен дух, който прилича на огнена змия или дракон. Той е еквивалент на славянския змей-стопанин или домашен таласъм. Носи на стопанина си злато и жито, но го краде от съседите.
Лауме (Laumė):
Те са най-близкият балтийски еквивалент на феите и нимфите. Първоначално са били небесни духове, но във фолклора остават като красиви горски и водни създания с дълги коси.
Те могат да бъдат изключително щедри към добрите хора (например да изпредат вълната на бедна девойка за една нощ), но са безмилостни към мързеливите и могат да ги завлекат под водата или да откраднат децата им.

II. Главните богове на Прусия.
Пруската митология се върти около свещеното място Ромове (Romuva) и триадата от главни богове:
Перкунс (Perkūns): Богът на гръмотевиците и светкавиците, крепител на справедливостта (съответства на славянския Перун).
Патримпас (Patrimpas): Вечно младият бог на пролетта, реколтата, плодородието и речните нимфи.
Патоло / Пеколс (Patollo / Peckols): Страшният бог на подземното царство, смъртта и тъмнината, изобразяван като блед старец с бяла брада.

 Старите пруси нямат своя писменост и езикът им изчезва в началото на XVIII век след векове насилствена християнизация от Тевтонския орден и асимилация (от немци и  поляци. Поради това чисти автентични „пруски приказки“, записани на техния собствен език, почти не са оцелели. Въпреки това, германските и литовските хроникьори и фолклористи (като Преториус и Харткнох) са записали преданията на местното население. Основните мотиви в пруските приказки включват:

1. Легендата за Видевут и Брутен (Widewuto & Bruteno):
Това са двамата легендарни братя-крале, които се смятат за културните герои и създатели на пруската нация и религия. Според приказните предания те научили прусите на занаяти, закони и как да почитат боговете, а накрая се саможертвали на свещен огън.

(Или: Основаването на пруския свят). Ако историята за Егле е чист мит, то тази за Видевут и Брутен е националният епос на старите пруси. Тя е записана от немския хроникьор Симон Грунау през XVI век и разказва за създаването на пруската държава и религия около VI век.
Бягството и пристигането. Според легендата, Видевут (Widewuto) и Брутен (Bruteno) били двама братя-крале (или князе), които произхождали от племето на готите или кимврите. Те трябвало да избягат с лодки по Балтийско море, за да се спасят от нашествието на врагове.Те акостирали по бреговете на река Висла, в земя, която тогава била дива, обрасла с вековни гори и населена с примитивни номадски племена, които нямали закони и живеели като животни.
Разделението на властта:
Кралят и Първосвещеникът. Братята решили да цивилизоват местните хора и да създадат мощно общество. Те си разделили ролите, поставяйки основите на уникалната пруска диархия (двувластие):
Видевут станал светският владетел – Първият крал на Прусия. Той научил хората на земеделие, занаяти, как да строят къщи и градове и как да се бият в организирана войска. Той създал първите закони, които защитавали семейството, забранявали кражбата и налагали сурови наказания за престъпления. Нарекъл земята на брат си – Брутения (която по-късно става Прусия).
Брутен станал духовният водач – Криве-Кривайтис (Krive-Krivaite), което е титлата на върховния пруски жрец (еквивалент на балтийски папа). Той основал култовото светилище Ромове (Romuva) под клоните на гигантски, вечнозелен дъб.
Брутен разкрил на хората тримата главни богове (Перкунс, Патримпас и Патоло) и запалил свещения вечен огън, който жреците трябвало да поддържат под смъртно наказание.
Свещеният закон и саможертвата. Видевут управлявал мъдро много десетилетия. Той разделил страната между своите 12 синове (оттук идват имената на 12-те исторически пруски провинции, като Самбия, Натангия, Судовия и т.н.).
Когато двамата братя остарели и усетили, че силите им ги напускат (според хрониките били на по 116 години), те решили да извършат върховния религиозен акт на старите пруси – ритуално саможертвено изгаряне.
Пред събралия се народ в Ромове, Видевут произнесъл последната си реч, заклевайки синовете си и народа да пазят свободата си, законите си и да не се кланят на чужди богове.
След това двамата братя доброволно стъпили върху огромна клада под Свещения дъб и изгорели, за да се слеят с боговете. След смъртта им те започнали да бъдат почитани като полубогове и културни герои.

2. Приказки за Свещените змии (Žaltys):
В пруските приказки смокът (Žaltys) е свещено животно, символ на домашния просперитет и здраве.

3. Има десетки приказки за хора, които сключват договори със змийски царе. Най-известната обща балтийска приказка, чиито корени са дълбоко пруски, е „Егле – кралицата на змиите“ (Eglė žalčie karalienė) – девойка, която се омъжва за змийския бог.

"Егле – кралицата на змиите". (Трагедия за любовта, предателството и природата).
Тази приказка е сред най-древните и поетични балтийски митове. Тя обяснява произхода на някои от най-разпространените дървета в региона.
Сватбата в морето. Егле (чието име означава „Ела“) била най-малката и красива дъщеря в голямо селско семейство.
Една вечер, след като се къпела в морето с сестрите си, тя открила в ръкава на ризата си навит голям смок (Žaltys).
Вместо да я уплаши, змията проговорила с човешки глас и поискала Егле да обещае, че ще се омъжи за него, за да напусне дрехите ѝ. За да се отърве, девойката лекомислено обещала.
След няколко дни в двора на баща ѝ пристигнали хиляди змии – пратеници на младоженеца, за да вземат булката.
Семейството се опитало да ги измами, като им давало гъска, овца и крава, предрешени като булка, но кукувицата винаги издавала измамата.
Накрая Егле трябвало да тръгне с тях.
На брега на морето я чакал младоженецът, който се оказал не просто влечуго, а Жилвинас (Žilvinas) – красивият бог-крал на водите и змиите.
Той я завел на дъното на морето в своя разкошен кехлибарен дворец.
Животът под водата и копнежът по дома:
Егле заживяла щастливо с Жилвинас. Минали години, те имали четири деца: трима синове (Ажуолас / Дъб, Уосис / Ясен, Брежас / Бреза) и най-малката дъщеря (Дребуле / Топола/Трепетлика).
Въпреки щастието си, Егле затъгувала за родното си място и поискала да посети семейството си.
Жилвинас, усещайки опасност, ѝ поставил три „неизпълними“ задачи, преди да я пусне:
Да изпреде железен кудел вълна.Да износи чифт железни обувки.Да изпече хляб без съдове.
С помощта на стара горска магьосница (в някои версии – духа Пушкайтис), Егле се справила: използвала огън, за да стопи обувките, и намерила начин да изплете вълната. Жилвинас нямал избор и я пуснал за девет дни, но я заклел да не казва на никого как да го повика.
Той я научил на тайно заклинание: ако застане на брега и го повика, той ще изплува като млечна пяна, ако е жив, или като кървава пяна, ако е мъртъв.
Предателството: Братята на Егле били разярени, че тя е омъжена за змия. Те решили да убият Жилвинас, за да я задържат на сушата. Извели децата ѝ в гората едно по едно и ги подложили на мъчения, за да изтръгнат тайната парола.
Синовете устояли на бой и заплахи, но най-малката дъщеря, Дребуле, се уплашила от смъртта и издала заклинанието.
Братята отишли на брега, извикали Жилвинас и когато той изплувал, го посекли на парчета с косите си.
Превръщането в дървета:
Когато деветте дни изтекли, Егле отишла на брега на морето и извикала съпруга си. Вместо него обаче, вълните изхвърлили кървава пяна и гласът на Жилвинас отекнал, разкривайки предателството на собственото ѝ семейство.
Сърцето на Егле се прекършило от скръб. Вместо да се върне при убийците, тя използвала древна магия и превърнала децата си и себе си в дървета, за да останат заедно завинаги:
Синовете станали силни и горди дървета: Дъб (Ąžuolas), Ясен (Uosis) и Бреза (Beržas).Дъщерята била превърната в Трепетлика (Drebulė), която и до днес трепери при най-малкия полъх на вятъра от срам и уплаха заради предателството си.
Самата Егле се превърнала във вечно тъжната Ела (Eglė).

4.Предания за Свещените дъбове:
Повечето пруски приказки разказват за смели селяни или ловци, които защитават свещените гори от чужденци или се срещат с преобразени богове, които изпитват гостоприемството им (често върховният бог се явява като беден странник).

много интересно

По принцип всеки пост тук се редактира по няколко пъти.