[ Да припомним, че последните, говорещи езика като роден, са покосени от чумата 1709-1711]

На старопруски език няма запазен директен запис за собствено име на Балтийско море, но лингвистите възстановяват описателното му название като *Jūri (Море) или *Baltā jūri (Бяло море), тъй като думата за море е идентична с литовската jūra, а коренът balts (бял) е общобалтийски.

Риба: suckis
Рибар: subre
Видра: udro
Бобър: bebrus
Тюлен: Не е запазена точна дума в Елбингския речник, но се реконструира като *ronis (заемка или сродна с куршката/латвийската дума).
Миди: g縱les (в ръкописа записано като giles)
Въдица: angstis
Мрежа: tinklo
Кораб: larki [срв. лат. barca]
Лодка: navis (ог санскр. корен *nau, също и baute – заемка от долногермански) ; може да се подведем от ladis = лед, но не и "ладия"
Мачта: andwaran [българското мачта идва от датското mast]
Моряк: bāutineiks (буквално: лодкар; словообразуване: "баути+никс", подобно на българското "работ+ник" )

Риби, ловени в Балтийско море от древните пруси. В писмените паметници са запазени 25 названия на риби. Ето най-важните видове, които са се ловели в морето и крайбрежните заливи (Висленски и Куршки залив):
lasasso (коригирано от lalasso в ръкописа) – Сьомга (Salmo salar)
ungurs – Змиорка (Anguilla anguilla)
kalis – Сом (Silurus glanis) – макар и сладководна, тя е ловена в бракичните заливи на Балтийско море
stroyſles (stroyzles) – Калкан / Плоска риба (Pleuronectidae)
assegis – Костур (Perca fluviatilis)
plauze – Червеноперка / Бабушка
sarote – Шаран (Cyprinus carpio)
blinge – Пръскач / Луничка (Leucaspius delineatus) [срв. Blick в англ.]
Хайвер - ikrai водорасли - wewarsli, zāle раци - rakis; ЛЕД - ladis.

📜 Писане, четене и книги
чета – skaītītwei (родствено на литовското skaityti)
рисувам – peisāitwei (първоначално означаващо „шаря, изписвам“)
пиша – peisāi / peisātwei (исторически свързано със славянското писать)
писмо – lāiskas (със значение и на лист/писмо, както в литовския laiškas)
писар – peisāniks
книга – lāiskas (в Елбингския речник означава буквално книга/книжка)
мастило – māstilan
перо за писане – pleīni (пера на птица: plūme)
бои / багри – bārwi
цветове – bārwans

🌳 Дървета и флора
върба – wba (в речниците записано и като waba)
бор – peuse (родствено на литовското pušis)
бреза – berse
топола – apuse (трепетлика/топола, лит. apušė)
бук – būkas
дъб – anxdan / anctan (в Елбингския речник)
орех – orexis
калина – kalina
явор – klewans (клен)
череша – kirsis
слива – slaīwa
ябълка – ābelka
кайсия – aprikōzi
праскова – persekas

🌾 Бобови, зърнени култури и текстил.
леща – lesis
боб / фасул – baba
грах – keiris
булгур – grūdan (зърно/грухано зърно)
ориз – reīzas
памук – baūwela
лен – linan
коноп – knapios
коприна – salka

🦋 Насекоми.
пеперуда – gabawo
буби (копринени) – wērmins (червеи)
бръмбар – wabalas (родствено на литовското vabalas)
калинка – mārjenwabalas (буквално „бръмбар на Мария“)
светулка – swaitēniks

🕯️ Светлина, бит и ритуали
факел – wāgno
лампа – lampa
фенер – lukarnis
свещ – wāskas (буквално „восък“, използван за свещ)
кандило – kandēla
храм / светилище – swāinstan / rāmawa (свещеното място на древните пруси)
жрец – waidila / waidilniks (древните балтийски жреци и гадатели)

🪙 Метали и материали
злато -ausis (родствено на латинското aurum)
сребро – sirablan
мед (метал) – wāris
желязо – gelso
бронз – brōnza
олово – alwis
чугун – leītans gelso (буквално „лято желязо“)
стомана – stalis
стъкло – staklan
.
[Следва продължение]