XIV. Природни явления и елементи. Прусите са били езичници (до насилственото им покръстване от Тевтонския орден) и са обожествявали природата, затова тези думи са имали сакрално значение за тях.

Гръмотевица / Гръм – perkuns (това е и името на най-главния им бог на гръмотевиците Перкунас, напълно съответстващ на славянския Перун). [Ударните инструменти днес от лат. се наричат "перкусии"].
Слънце – saule (сродно със славянското слънце и латинското sol)
Луна – menins (буквално „месец“). ["Месечина"]
Звезда – swayste (свързано със светлина/светене) или stanno. 
Дъжд – suge [бълг. сълзя, сълза, слизам]
Вятър – wetis (директно свързано с българското вятър / вея).
Огън – panno (или реконструираното ugnis, което е точно като бълг. огън).
Вода – wundan (от същия корен като английското water и славянското вода; сещам се и за производната fountain в англ. = чешма и фонтан]  
Земя – seme (абсолютно идентично със славянското земя; в кюрдски: ЗЕМИН).
Мъгла – kamste [ срв. "гъсто" в бълг.]

XV.Части на човешкото тяло
Глава – galwo (напълно еднакво по корен с българското глава и руското голова).
Око – ackis (сродно с българското око / очи и латинското oculus).
Ухо – ausins (сродно с българското ухо).
Нос – nozy (почти идентично с нос).
Уста – austro (или bilo – свързано с говорене ("БЪЛВАМ").
Зъб – dantis (коренът е индоевропейски, вижте латинското dens / dentis).
Ръка – ranko (идентично с литовското ranka и близко до старославянското рака; в англ. изменено знач. "reach" - докосвам, в бълг. - "ръчкам").
Крак / Стъпало – 1.nagis (означава стъпало/копито; поет.: нога, нозе; в кюрдски : ling — „линг“ (но в някои региони се казва и nig / ниг, или кач) или 2. peisda. [срв. кюрд. "пи",  фр. pied ("пие") - стъпало; в новогр. - крак = πόδι (по́ди)]
Сърце – seyr (изключително близко до праславянското сердце).
Кръв – plāns (в готварството) [немски blut,  англ. blood] или crauyo (сродно с руското кровь).
Кост – kaustis. (пълно съотв. с бълг.)

XVI. Диви животни и насекоми
Мечка – clokis (сродно с литовското lokys) [старобълг. дума алкати (гладувам, изпитвам силен глад), от която днес имаме думите алчен и лаком (чрез разместване на звуковете: алкам -> лакам -> лаком; alkanas в литовски].
Мед – meddo (абсолютно идентично със славянското и българското мед)
Вълк – wilkis (почти еднакво с българското вълк и литовското vilkas)
Лисица – wleis (в някои диалекти се среща и като lapē) [(Кума) ЛИСа]
Заек – sasins [Зайо (Байо), зайче, зайко]
Мишка – peisda (или реконструираното pelē, близко до литовското pelė)
Плъх – gitsan [звукова еволюция Г - ГР - КР в руски: ГРИЗУН (гризач)  - КРыСА (плъх)]
Пчела – bitte (изключително близко до българското пчела и литовското bitė) [bee в англ., в староанглийски: BEO+WOLF - "пчелен вълк"]
Оса – wobse (напълно идентично по корен с българското оса) [wasp (уосп) в англ.]
Сърна – sirnis
Елен – alnis (означава и лос, сродно с нашето елен)

XVII.Превозно средство
КАРУЦА / Кола – kalis (или wogis, което е ранна заемка от германското Wagen)

XVIII.Военно снаряжение и оръжия на пруските воини.
Прусите са били известни като яростни воини, защитаващи земите си от Тевтонския орден. Техните оръжия са детайлно описани в Елбингския речник (Elbing Vocabulary):
Меч – kardis (от същия индоевропейски корен произлиза и думата кама)
Щит – strambo (използвала се е и думата scaytan [SCYTH!!!], заемка от германското Schild, в англ. - шийлд)
Шлем – salmis (пряка когната на славянското шлем / хълм, отнасящо се за покривало на главата) [в англ. ХЕЛМЕТ]
Доспехи / Броня – brunis (метален нагръдник, заемка от старогерманското brunja)
Копие – speytan (основното и най-масово оръжие на пруската пехота) [в англ.SPEARE, "спиър"]
Бойна брадва – bila [бълг. "бия"]
Лък – wanga
Стрела – peislei 

XIX. Основни въпросителни местоимения
Кой / какво – kas (за хора/предмети) или неговата неутрална форма ka (какво)
Каква / какъв – kawīds (означава какъв, каква, кое по вид, подобно на литовското koks и латвийското kāds).
Как – kāigi (често срещано във фрази като Kāigi tebbei ēit? – „Как си?“).
Кога – kērdā (кога / по кое време).
Къде – kwēi (къде) или kur (къде / накъде, в зависимост от диалекта).
Защо – perkuo или perka (буквално за какво, съставено от предлога per и въпросителното местоимение).

...  Следво продължение... 

защо до днес германската телевизия ми напомня съветската...

Студентите по Европеистика, Германистика и Славистика [в Европа] задължително изучават архаичните форми на балтийските езици, старобългарски [църковнославянски] и прагермански, заради общите санскритски корени. Каквито намираме и в латинския, арменски и старогръцки. Да не пропускаме индоиранските - кюрдски [жена, земя, дърво, брат...], ирански, пащун, белуджи, урду и хинди...