Или: Защо един малък, древен балтийски народ беше ЗАЛИЧЕН от историята - със съвместните усилия на поляци, германци ... - и Сталин [1945-49]?!

Историческата ирония е огромна: истинските пруси не са германци, а балтийски народ, чието име по-късно е „откраднато“ от германската държава Прусия, превърнала се в символ на германския милитаризъм.

Когато през 1701 г. кралете в Берлин решават да обединят земите си под името Кралство Прусия, те правят това единствено по политически причини (защото тази територия е била извън Свещената римска империя и там са могли да се обявят за крале). Така германските милитаристи вземат името на езическия балтийски народ, който самите те са асимилирали и унищожили векове по-рано.

Кои са истинските пруси?
Истинските пруси (често наричани в историята старопруси) са конфедерация от около 11-12 независими племена (като самби, натанги, вармийци и др.), които са обитавали югоизточното крайбрежие на Балтийско море – днешната Калининградска област в Русия, Североизточна Полша и части от Литва. Те са били езичници, почитали са природата и свещени дъбови гори и са се прехранвали с пасищно земеделие, лов, риболов и ценната за времето си търговия с кехлибар.

Как ги асимилира Тевтонският орден?
Процесът е брутален и продължава векове. Започва през 1230 г. с т.нар. Пруски кръстоносен поход. Полският княз Конрад Мазовецки, уморен от набезите на пруските езичници, кани Тевтонския орден (орден на германски рицари-кръстоносци) да му помогне да ги усмири и покръсти.

Рицарите идват и остават завинаги. Асимилацията преминава през три основни етапа: Физическо подчинение и жестокост: Прусите оказват яростна съпротива (най-известно е Голямото пруско въстание, водено от Херус Монте между 1260 и 1274 г.). Орденът потушава бунтовете с масови кланета, разрушаване на цели села и разселване на оцелелите племена, за да разбие тяхното единство.
Икономическа и социална германизация: Върху разрушените пруски селища орденът издига каменни замъци (като Кьонигсберг) и кани хиляди колонисти от германските земи. Старопрусите са превърнати в крепостни селяни. За да оцелеят или да получат свободи, пруските благородници бързо приемат немския език и култура.
Религиозна промяна: С насилственото покръстване езическата им идентичност е прекършена. Когато през 1525 г. държавата на Тевтонския орден се секуларизира в херцогство Прусия, местното население вече масово се самоопределя чрез немския език.

Кога изчезва езикът им?
Старопруският език изчезва напълно в началото на XVIII век (около 1700–1711 г.).През XVI век той все още се говори в селските райони – дотолкова, че Лутер е превеждан на старопруски, за да се разпространява протестантството.
Окончателният удар обаче нанася великата чумна епидемия и последвалият глад в Източна Прусия между 1709 и 1711 г.. Повечето от последните възрастни хора, говорещи езика в селата, измират тогава.
Днес езикът е мъртъв, въпреки че има ентусиасти, които се опитват да го възстановят по оцелели писмени паметници.

Какво е родството им с останалите народи?
Родството на прусите с изброените съседни народи се определя ясно по линия на езиковите семейства: Индоевропейско семейство

                                     │                      ┌───────────────┴───────────────┐               Балто-славянски клон Славянски клон                      │ │        ┌─────────────┴─────────────┐ │ Западнобалтийски Източнобалтийски │        │ │ │   • ПРУСИ • Литовци ├─ Южнославянски (Българи и др.)   • Ятвяги • Латвийци │                                                      ├─ Западнославянски (Поляци)                                                      │                                                      └─ Източнославянски (Беларуси,                                                                          Украинци, Рутени)

С Литовци и Латвийци:
Това са техните най-близки братовчеди. Прусите, литовците и латвийците образуват Балтийската езикова група.
Има обаче разлика: прусите са западнобалтийски народ, докато литовците и латвийците са източнобалтийски.

Старопруският език е бил по-архаичен от литовския. Когато Тевтонският орден напада прусите, много от тях бягат и се асимилират именно сред литовците.С Поляци: Поляците са западнославянски народ. 
Родството им с прусите е по-далечно – чрез общия прародител на балтите и славяните (балто-славянската общност).
В исторически план те са съседи, които често са воювали. През вековете на германизация, много поляци от областта Мазовия също се заселват в Южна Прусия (наречени мазури) и частично се смесват с остатъците от пруското население.

Беларуси, Украинци и Рутени: Тези народи са източнославянски. Рутените всъщност е историческото латинско наименование, използвано през Средновековието и Ренесанса за обозначаване на предците на днешните украинци и беларуси (населението на Киевска Рус и по-късно на Великото литовско княжество). Родството на прусите с тях е също толкова далечно, колкото и с поляците – само по линия на балто-славянския корен. Географски обаче, южните пруски племена (като ятвягите) са граничели и са се смесвали погранично с предците на беларусите и украинците.

!!!!! Старопруският език и старобългарският (църковнославянският) произлизат от един и същ прародител – прабалтославянския език. Поради това приликите в корените на думите са поразителни, макар че старопруската граматика и окончания често изглеждат малко по-архаични (близки до латинския и санскрит).
Ето как изглежда паралелът между думите, разделени по някои категории:
1. Утвърждение и отрицание Да ➔ Старопруски: Iā (я) или Kвigi / Старобългарски: Да (Da). (Тук пруското „iā“ е по-близко до германското ja).
Не ➔ Старопруски: Ni / Старобългарски: Нє (Ne). (Пълно съвпадение на корена).

2. Части на човешкото тяло
Глава ➔ Старопруски: Gawans (череп/глава) или Galtis / Старобългарски: Глава (Glava).
Око ➔ Старопруски: Ackis / Старобългарски: Око (Oko). (Забележи латинското излъчване на пруското „-is“ окончание, но коренът „ак/ок“ е същият).
Ухо ➔ Старопруски: Āusins (уши) / Старобългарски: Оухо (Uho).
Нос ➔ Старопруски: Nozy / Старобългарски: Носъ (Nos).
Зъб ➔ Старопруски: Sāntis / Старобългарски: Зѫбъ (Ząbŭ).
Език ➔ Старопруски: Insuwis / Старобългарски: Ѩзыкъ (Ęzykŭ). (Коренът е идентичен, преминал през специфични фонетични закони).
Ръка ➔ Старопруски: Rānkan / Старобългарски: Рѫка (Rąka). (Почти пълно съвпадение, пруското пази древното „н“ пред съгласната).
Крак ➔ Старопруски: Pēdā (стъпало), Nagas / Старобългарски: Нога (Noga) / Пѧдъ (Pędŭ).
Нокът ➔ Старопруски: Nagutis / Старобългарски: Ногъть (Nogŭtĭ).
.
3. Членове на семейството и роднински думи
Майка ➔ Старопруски: Mōti / Старобългарски: Мати (Mati).
Баща ➔ Старопруски: Tāws / Старобългарски: Отьць (Otĭcĭ) (Но в славянските езици имаме „Тате“, което е същият корен). Прусите са ползвали и Bāwts.
Син ➔ Старопруски: Souns / Старобългарски: Сынъ (Synŭ).
Дъщеря ➔ Старопруски: Dukti / Старобългарски: Дъщи (Dŭšti).
Брат ➔ Старопруски: Brāti / Старобългарски: Братръ / Братъ (Bratŭ).
Сестра ➔ Старопруски: Swestro / Старобългарски: Сєстра (Sestra).
Зет ➔ Старопруски: Zāntis / Старобългарски: Зѧть (Zętĭ).

4. Глаголи
Имам ➔ Старопруски: Turītwei (букв. „държа/трябва да имам“) / Старобългарски: Имѣти (Iměti). (Тук пруският корен е по-близък до славянското „държа“, а за имам съвпада с литовското turėti).
Давам ➔ Старопруски: Dātwei / Старобългарски: Дати (Dati). (Перфектно съвпадение).
Вземам ➔ Старопруски: Imtwei / Старобългарски: Ѣмати (Imati). (Коренът „им-“ за взимане е общ).
Пия ➔ Старопруски: Pūtwei / Старобългарски: Пити (Piti).
Пея ➔ Старопруски: Gantwei / Старобългарски: Пѣти (Pěti). (Пруското е по-близо до „гудя“, „гайда“, докато за пеене са ползвали и корена dainos).
Обичам ➔ Старопруски: Mīlēti / Старобългарски: Миловати / Любити (Milovati / Lyubiti). (Пруското идва директно от корена за „мил“).

5. Живот, смърт и природата наоколо
Живот ➔ Старопруски: Giwasi / Старобългарски: Животъ (Životŭ).
Смърт ➔ Старопруски: Smertis или Mertis / Старобългарски: Съмрьть (Sŭmrĭtĭ).
Земя ➔ Старопруски: Semmē / Старобългарски: Зємлѩ (Zemlja). (Изключително близки).
Вода ➔ Старопруски: Wundan / Старобългарски: Вода (Voda). (Пруското пази древното „н“, подобно на английското water/german Wasser и латинското unda – вълна).
Река ➔ Старопруски: Ape / Старобългарски: Рѣка (Rěka). (Тук се разминават, пруското идва от древен индоевропейски корен за вода – сравни с латинското aqua).
Езеро ➔ Старопруски: Assaran / Старобългарски: Ѥзєро (Ezero). (Звуковият преход „с -> з“ показва общия корен).
Блато ➔ Старопруски: Pelky / Старобългарски: Блато (Blato). (Пруското е когнат на славянското „полок/плакнене“, но за блато славяните ползват друг корен).Гора ➔ Старопруски: Garian (дърво/гора) / Старобългарски: Гора (Gora) (В старобългарския „гора“ първоначално означава планина, покрита с гора).
Планина ➔ Старопруски: Garbis (хълм/планина) / Старобългарски: Хръбътъ (Hrŭbŭtŭ – хребет) или Гора.6. Сезоните и времето
Лято ➔ Старопруски: Dagis (букв. „горещо време“) / Старобългарски: Лѣто (Lěto). (Пруското е свързано със славянския корен „дага/жега“, но не и директно с думата лято).
Зима ➔ Старопруски: Semo / Старобългарски: Зима (Zima). (Отново перфектно балто-славянско съответствие).Сняг ➔ Старопруски: Snaygis / Старобългарски: Снѣгъ (Sněgŭ).
Дъжд ➔ Старопруски: Suge / Старобългарски: Дъждь (Dŭždĭ).Роса ➔ Старопруски: Rasa / Старобългарски: Роса (Rosa).Вятър ➔ Старопруски: Wētrs / Старобългарски: Вѣтръ (Větrŭ).
Облак ➔ Старопруски: Wolkis / Старобългарски: Облакъ (Oblakŭ). (Пруската дума букв. означава „влака/нещо, което се влачи“, което е същият корен като славянския).

Защо си приличат толкова много?
Когато четеш тези думи, ясно се вижда, че ако един старопрусин и един старобългарин се бяха срещнали през IX век, те нямаше да се разберат свободно, но щяха да уловят огромен брой познати думи – особено за тялото, семейството и основните природни явления (око, нос, син, сестра, земя, зима, роса).
Окончанията на пруския език обаче са по-консервативни и често приличат на умалителни или на латински форми (напр. nagutis вместо нокът).

Нека да разгледаме един конкретен и много известен текст – молитвата „Отче наш“ (Господната молитва). Тъй като тя е преведена и на двата езика, ни дава перфектната възможност да сравним не просто отделни думи, а цялата граматическа структура, падежите и глаголните форми.
Ето паралел на първите три стиха, ред по ред, с обяснение на приликите:

Стих 1: „Отче наш, Който си на небесата...“.
Старопруски (1561 г.): Thawe nuson kas tu asse scrollingei
Старобългарски (IX в.): Отьчє нашь ижє ѥси на нєбєсѣхъ
Лингвистичен коментар:Thawe / Отьчє: Тук пруският използва различна дума за баща (tāws – сравни с българското „татко“), но и двете форми са в звателен падеж (затова завършват на -е). Nuson / Нашь: И двете думи означават „наш“ и показват притежание.Kas tu asse / Ижє ѥси: Пруското kas tu asse буквално означава „който ти си“. Забележи формата asse (си) – тя има абсолютно същия индоевропейски корен като старобългарското ѥси (и латинското es). Scrollingei / Нєбєсѣхъ: Пруската дума идва от корен за „свод/кръг“, докато славянската е от корена за „облак/небе“. И двете обаче са в местен падеж (отговарящ на въпроса „къде?“).

Стих 2: „Да се свети Твоето име...“
Старопруски: Swintints wirthe twais Emens
Старобългарски: Да свѧтитъ сѧ имѧ Твоѥ
Лингвистичен коментар: Swintints / Свѧтитъ: Тук връзката е поразителна! Пруското swints означава „свят“ (свещен) и съвпада на 100% със старобългарското свѧтъ. Окончанието -ints е за причастие.Twais / Твоѥ: Абсолютно идентичен корен за местоимението „твой“.Emens / Имѧ: Отново перфектно съответствие. Пруското emens и старобългарското имѧ (име) произлизат от една и съща праформа, като и двете са в среден род.Стих

3: „Да дойде Твоето царство...“
Старопруски: Pergeis twais Rijks
Старобългарски: Да приидєтъ цѣсарствьѥ Твоѥ
Лингвистичен коментар: Pergeis / Приидєтъ: Пруският глагол geitwei означава „идвам/вървя“ (сродно на литовското ateiti). С предлога per- отпред става „да пристигне/дойде“, което е абсолютно същата логическа конструкция като славянското при-идєтъ (представка + глагол за движение).Rijks / Цѣсарствьѥ: Тук прусите са заели думата за кралство/царство (Rijks) от германските езици (сравни с немското Reich). Интересното е, че старобългарската дума цѣсарствьѥ също е заемка – тя идва през латинското Caesar (Цезар).

Кратка равносметка на граматиката.
Ако махнем германските заемки, които влизат в пруския език по-късно заради влиянието на Тевтонския орден, скелетът на езика е изключително близък до славянския. Пруският език има същите седем падежа като старобългарския, използва подобни предлози (например пруското без е bese, а със е sen) и същите три рода (мъжки, женски, среден).

Тематиката е всеобхватна ! Трябва да се асимилира , за да се отговори !
Поздрав !