Ситуацията в Африка. 
1.Северна Африка
Берберски езици (Афро-азиатско семейство):
В езици като кабилски (Северен Алжир) и тамашек (Сахара) звукът е изключително важен, тъй като там често се образуват сложни срички само от съгласни и присъствието на шва (ə) помага за тяхното произнасяне.
2. Западна Африка
Кру езици (Нигеро-конгоанско семейство):
В региона на Кот д"Ивоар и Либерия, някои езици (като бакуе, годие и дан) са развили до 5 централни гласни, включително [ə] и [ɨ].
Чадски езици (Афро-азиатско семейство): Езици като хауса (говорим от десетки милиони в Нигерия и региона) имат централни гласни, съответстващи на „ъ“, особено в диалектните си вариации.
Гбе езици (Нигеро-конгоанско семейство): В диалектите на езика еве (Гана, Того) в някои региони се използват фонеми, подобни на [ə].
3. Централна Африка
Банту езици (Нигеро-конгоанско семейство):
В т.нар. „Централноафриканска зона“ с недостатък в артикулацията на гласните (Advanced Tongue Root), езици в Камерун, Габон и Конго (като езиковата група теке и мета") често използват шва.
Централносудански езици (Нило-сахарско семейство):
В страни като Чад и ЦАР звукът често се появява като резултат от хармонията на гласните.
4. Източна Африка
Кушитски и Омотски езици (Афро-азиатско семейство):
В Етиопия и Африканския рог, национални езици като амхарски притежават централна гласна (транскрибирана най-често с „ə“), която играе ролята на кратко и ненапрегнато „ъ“.
Нилотски езици (Нило-сахарско семейство):
В Южен Судан (напр. бонго) редица езици използват централни гласни при съгласуването на корените на думите.
5. Южна Африка
Койсански езици [хотентоти и бушмени] :
Много от местните езици в Южна Африка, известни с щракащите си съгласни, имат изключително богати гласни системи, които включват централни гласни, близки до [ə].
Южноафрикански английски: Това не е местно африканско езиково семейство, но сред диалектите, говорени от чернокожото население (Black South African English), гласната в неударени срички често се редуцира до [ə] по модела на българското „ъ“. 

Ситуацията в Америка.
Звукът „Ъ“ в българския език (фонетично [ɤ] – затворена средна задна гласна, или близката до нея средна централна гласна шва [ə]) се среща много често в десетки езици на коренното население в Северна, Централна и Южна Америка.
В много от тези езици той има статут на самостоятелна фонема (променяща значението на думата).
Въпреки това, в класическия канадски и гренландски инуитски език (инуктитут) този звук липсва в съвременната му система от гласни.

Къде в Америките се използва звукът „Ъ“ (шва)?
1. Северна Америка
В Северна Америка звукът е изключително разпространен сред следните големи езикови семейства:
Салишки езици (Salishan): Говорени в Северозападната част (напр. езикът клалам), където звукът [ə] (шва) е основна гласна.
Атабаски / На-дене езици (Athabaskan): Семейството, към което спада езикът на племето навахо (Navajo) и апачите, използва различни вариации на централни гласни.
Ирокезки езици (Iroquoian): В езика чероки (Cherokee) има проходна, носна гласна, която звучи много близо до късо „ъ“.
Алгонкински езици (Algonquian): В езици като оджибве (Ojibwe) звукът съществува като т.нар. „слаба гласна“.

2. Централна Америка
Маянски езици (Mayan): Някои от съвременните маянски езици в Гватемала и Южно Мексико, като какчикел (Kaqchikel) и цутухил (Tz"utujil), съдържат специфични кратки или редуцирани гласни, които звучат точно като българското „Ъ“.

3. Южна Америка
Гуарани (Guaranн): Официален език в Парагвай. В него има специална назална (носова) гласна „Ъ“, която се изписва с буквата Y (напр. думата y означава „вода“ и се произнася като носово „ъ“).
Дже езици (Gе): Говорени от племена в Амазония (Бразилия), тези езици са известни с богата система от задни и централни гласни, включително чист звук [ɤ] (българско „ъ“).

Как стои въпросът в инуитския език?
В инуитските езици (които са част от Ескимоско-алеутското езиково семейство) ситуацията е специфична: В съвременния канадски инуитски (инуктитут) и гренландския (калаалисут): Звукът „Ъ“ НЕ се използва.
Тези езици имат минималистична система от само 3 основни гласни: /a/, /i/ и /u/.
Исторически контекст:
Прото-инуитският език (праезикът) всъщност е имал четвърта гласна – именно шва [ə] („Ъ“). В процеса на еволюция на езика обаче, това историческо „Ъ“ напълно се е сляло със звука /i/ в днешните източни инуитски диалекти.
Изключение в семейството (Юпик):
Техните близки роднини – езиците Yupik в Аляска и Чукотка, не са инуитски в тесния смисъл, но са ескимоски езици. При тях звукът „Ъ“ (шва) е запазен и е една от четирите им основни гласни (изписва се с буквата e).