Характерният за българския език звук „Ъ“ е уникален за славянското езиково семейство в своя ударен вариант, но в общоевропейски план съществува в редица други езици.

В международната фонетична азбука (IPA) българското ударено „Ъ“ (например в думата „път“) се класифицира като междинна задна незакръглена гласна, а неудареното „Ъ“ се редуцира до средна централна гласна, известна като шва (schwa).

Звукът „Ъ“ (или негови изключително близки акустични съответствия) се използва в следните европейски езици:
I. Балкански езици
Румънски език: Притежава абсолютно същия звук, който се изписва с буквата ă (например: mătușă – леля). Той може да бъде както ударен, така и неударен.Албански език: Използва звука много често, като го отбелязва с буквата "e" с две точки отгоре (например: bej – правя). Също като в българския, звукът може да бъде под ударение. КОРЧЪ, ТИРАНЪ, ВЛЬОРЪ - албански градове, като пример. 

II. Германски езици
Английски език: Това е най-често срещаният гласен звук в английския (наречен schwa), но се появява само в неударени срички. Чува се в думи като about [ъбаут], family [фемъли],  the [дъ]. Звукът [ʌ] в думи като cut или bus също е много близък до българското „Ъ“, но се произнася малко по-отворено.
Немски език: Среща се в неударени срички, най-вече при окончанието -e (например: Liebe, mache).
Нидерландски (холандски) език: Среща се редовно в неударени позиции и наставки, като се изписва с e (например в наставката -lijk). В произлезлия от него Африкаанс (на бялото малцинство в Южна Африка) срещаме Ъ под ударение, като в български [например git - произн.  гът, pit -  произн. път и т.н 

III. Скандинавски езици.
Въпреки че съвременните скандинавски езици (датски, шведски и норвежки) имат сходна граматика и писменост, фонетиката им се различава значително:
1. Датски (Dansk) Датският е известен сред лингвистите с огромния си брой гласни звуци (над 20) и с феномена на масово „редуциране“ на думите при говор.
В него звукът „Ъ“ присъства под две форми в Международната фонетична азбука (IPA):Шва [ə] (ненагласено „ъ“): Почти всяко окончание -e в датските думи (например глаголите в инфинитив) се произнася като типично българско, кратко „ъ“.
Думата hoppe (скачам) се произнася като „хобъ“.
Отворен заден звук [ʌ] / [ɒ] (ударено „ъ“): Често букви като u или комбинации около датското гърлено r се произнася по начин, който звучи на българското ухо точно като дълбоко „Ъ“ или „ЪО“.
2. Шведски и норвежки езикВ шведския и норвежкия също съществува звукът шва [ə] в някои неударени срички (например представката be- в шведската дума begе се произнася „бъго“), но той е много по-слабо изразен в сравнение с датския. В тези два езика окончанията обикновено запазват чистия си звук (произнасят се с ясни „а“ или „е“).

IV. Романски езици
Френски език: Произнася се при т.нар. „немо Е“ (e muet), когато буквата e е без акцент в края или средата на думата (например: je, petit).
Португалски език: Неударената гласна a в европейския португалски много често се редуцира до чист звук „Ъ“ (например в края на думи като casa).
Каталонски език: В източните диалекти (включително в Барселона) неударените букви a и e преминават в „Ъ“.

V. Турски език (европейската част/Тракия): Използва буквата I ı (ı без точка), която съответства на задна затворена незакръглена гласна, изключително близка до българското „Ъ“ (например: bıcak – нож). Присъща фонетична особеност на всички тюркски езици. 

VI. Руски език: Макар руската буква Ъ да е просто „твърд знак“ (без собствен звук), самият звук „Ъ“ съществува в говоримия език. Поради правилата за редукция, неударените букви о и а често се произнасят като „Ъ“ (например: корова се изговаря близко до "кърова"). Буквата Ы също е близка, но се произнася по-напред в устната кухина (централна гласна). 
УКРАИНЦИТЕ НЯМАТ звук "Ъ", въпреки че са документирани редки диалектни форми в най-западните области 

!!! Защо българското „Ъ“ е специално?
В повечето западноевропейски езици този звук е „мързелив“ (неударен) и служи за бързо преминаване между съгласните. Българският е един от малкото езици в Европа, в които „Ъ“ е пълноправна гласна, която може да носи главното ударение в думата (напр. въ̀лци, мъ̀ж, ъ̀гъл). 

VII. Звукът „Ъ“ ([ə]) е изключително характерен и много често срещан в КЕЛТСКОТО езиково семейство:
Уелски (Cymraeg): Звукът присъства официално и се изписва с буквата Y. В думи с повече от една сричка, буквата Y в първите срички се произнася точно като българско „Ъ“ (например в името на самата страна Cymru – произнася се нещо като Къмри).
Ирландски и Шотландски гаелски: Звукът съществува като редуцирана гласна (шва) в неударени позиции. Любопитното е, че в Шотландския гаелски съществува и звукът [ɤ] (абсолютно точното съвпадение с българско „Ъ“ под ударение), който се появява при определени комбинации от букви (например ao).

VIII. Други славянски езици. За разлика от българския, повечето съвременни славянски езици са загубили старобългарските гласни „ъ“ (голям ер) и „ь“ (малък ер) или са ги превърнали в други звуци (процес, наречен вокализация на еровете).Словенски език: Да, има го.
В словенския звукът съществува под формата на кратко „ъ“ ([ə]). Пише се като обикновено E пред определени съгласни или в неударени позиции. Например думата за куче pes се произнася пъс, а стълб steber се произнася стебър.
Сръбски език: Не като самостоятелна гласна.
В сръбския старите ерове са преминали в чист звук А (затова българското „сън“ на сръбски е „сан“). Единственото изключение е т.нар. „сричкотворно Р“ (в думи като Trg, Vrh, Smrt). При неговото изговаряне пред звука „Р“ се чува съвсем лек, призвук на „Ъ“ (търг, върх), но фонетично той не се счита за отделна гласна.

Чешки и Словашки езици:  В тези езици. НЯМА звук „Ъ“. Старите ерове са преминали в Е (чешкото pes се произнася с чисто Е – пес). Подобно на сръбския, те имат сричкотворно Р и Л (krk - врат, vlk - вълк), но те се изговарят без ясно изразено българско „Ъ“.
Полски език: В полския език няма такъв звук. Историческите ерове са преминали предимно в чисти звуци E или O. Буквата Y в полския изглежда сходно, но тя предава звука [ɨ] (близко до руското „ы“ или българско „И“, изговорено назад в гърлото), което е различно от „Ъ“.

IX. Унгарски език: Официално няма звук, подобен на "Ъ". В стандартния унгарски език няма звук „Ъ“. Въпреки това, в някои източни унгарски диалекти, кратката гласна A (която в стандартния език звучи като заоблено „О/А“) понякога се доближава в произношението си до отворено „Ъ“, но в книжовния език такъв звук отсъства.

X. Арменският език притежава точно такъв звук.Буква: Записва се с буквата Ը, ը.Употреба: Звукът е изключително често срещан. Използва се както в думите (например: ընկեր – ънкер / приятел), така и като спомагателен звук при произнасянето на тежки струпвания от съгласни. 

Грузинците също добавят като сърбите нещо като "ъ" между някои съгласни, за да могат да произнесат дума с три-пет-седем поредни съгласни (исторически формирал се грузински фонетичен патент), но нямат специален символ. 
БАСКИ, ГЪРЦИ, ФИНИ и ЕСТОНЦИ също нямат звук "Ъ".

XI. Ирански езици. В персийския не се използва, но в таджикски, пащу и кюрдски даже има спезиални знаци. Курманджи е най-разпространеният кюрдски диалект (говори се в Турция, Сирия и части от Ирак и Иран).
В него звукът „Ъ“ е фундаментален:Изписване: В официалната латинска азбука на Курманджи (азбуката Бедирхан) този звук се изписва чисто и просто с буквата E (докато дългото българско „Е“ се изписва със знака "Е с лястовичка отгоре").Пример: Думата за мъж/човек mкr се произнася с дълго „Е“ (меер), но думата ez (аз) се произнася като „ъз“. Названия като Kurd се произнасят по-близо до „кюрд“ или „кърд“.

XII. В езици като ХИНДИ и УРДУ звукът "Ъ" също се използва широко.

XIII. Малайски: В малайския език звукът "ъ" (schwa) съществува и е много често срещан. Той се записва графично с буквата "e" и се появява в средата или края на думи, например в думата besar (голям) или emas (злато). 

XIV.  Други азиатски езици.
🇹🇭 Тайски и 🇱🇦 Лаоски езикТези два езика притежават абсолютния еквивалент на българското „Ъ“.В тайския това е кратната гласна เอะ / เอ็- [ɤ] и дългата เออ [ɤː] (напр. в думата เธอ – „ти“).В лаоския звукът се изписва като ເ◌ິ [ɤ] (кратко) и ເ◌ີ [ɤː] (дълго).Двата езика имат и по-затворена версия [ɯ] (като турското ı), изписвана съответно с อึ (тайски) и ◌ຶ (лаоски).

🇻🇳 Виетнамски езикВъв виетнамския има дори две разновидности на звука „Ъ“:Гласната Ơ / ơ се произнася като дълго и ясно българско „Ъ“ [ɤ] (напр. phở – известната супа).Гласната В / в е същият звук, но произнесен изключително кратко [ʌ] / [ə̆].Гласната Ư / ư е затвореното „Ъ“ [ɯ].

🇰🇭 Кхмерски език (Камбоджа)Кхмерският има изключително богата гласна система, в която звукът „Ъ“ присъства под формата на кратко и дълго [ə] / [əː] (неутрално „Ъ“ / шва), както и по-отворената задна гласна [ʌ].

🇨🇳 Китайски език (Мандарин) В официалния китайски език пинин буквата „e“ много често се произнася точно като българско „Ъ“ [ɤ]:Думи като 哥哥 (gēge – батко) или 喝 (hē – пия) се произнасят съответно „гЪгЪ“ и „хЪ“.В комбинация с други звуци (напр. en), звукът преминава в по-лекото шва [ə] (напр. 人 rйn)

.🇰🇷 Корейски език Корейският притежава две гласни, които българите възприемат като „Ъ“:Буквата ㅓ (eo) фонетично е полуотворена задна незакръглена гласна [ʌ]. Тя звучи досущ като българското „Ъ“ под ударение (напр. в името на столицата Сеул – Seoul / 서울).Буквата ㅡ (eu) е затворената задна незакръглена гласна [ɯ] – малко по-приглушено „Ъ“, подобно на руското „ы“.