Или по-точно: КАК съвременната академична мисъл може да обясни  "необичайните сходства" между хиляди думи от българския и ... английски език..., които далеч НЕ СА "първи братовчеди"?!
Причината лаиците (а и ранните лингвисти през XIX век) да останат с впечатлението, че индоевропейските езици са диалекти на един и същ език, се крие в дълбоките структурни съвпадения, които не могат да бъдат случайност.
Когато човек погледне под повърхността на думите, открива, че скелетът (граматиката) на българския, латинския, немския и дори санскрит е построен по абсолютно еднакви правила. Ето най-ярките примери:
1. Спомагателният глагол „съм“ (Коренът *es- / *as-)Това е може би най-силното доказателство за общ произход. Формите за сегашно време в различните езикови семейства са практически идентични диалектни вариации.Български (славянски): аз съм, ти си, той е, ние сме, вие сте, те саЛатински (романски): sum, es, est, sumus, estis, sunt Санскрит (индо-ирански): asmi, asi, asti, smas, stha, santiНемски (германски): ich bin, du bist, er ist, wir sind, ihr seid, sie sind (тук формите с "ist" пазят същия корен)За лаика това изглежда така: „Те просто изговарят една и съща дума с лек акцент“.
2. Споделената система за флексия (окончания за лице и число)Въпреки че съвременният български и английски са загубили голяма част от падежите си, те все още пазят сходни глаголни окончания, които идват от праезика.В праиндоевропейския окончанието за 1-во лице единствено число (Аз) е било *-m или *-ō.Вижте как се е запазило това „диалектно“ окончание за действие в първо лице: Български: аз четам, аз пишам (диалектно/старо) / видях Латински: lego (чета), videbam (видях)Английски: I am (съм)Персийски: mikam (правя)
3. Степените за сравнение (Окончанията за по-висока степен)Начинът, по който образуваме сравнителна и превъзходна степен на прилагателните имена, следва един и същ модел в цяла Европа. Праиндоевропейските суфикси са били *-yos (за сравнителна) и *-isto (за превъзходна).Английски: old – older – oldestНемски: аlter – аlteste Български: тук суфиксът за превъзходна степен се пази в думи като „първестенец“ или старото „старейшина“ (където -ейш идва от същия праиндоевропейски корен за сравнение).
4. Местоименията (Аз, Ти, Кой)Личните и въпросителните местоимения в индоевропейските езици звучат толкова еднакво, че лесно могат да бъдат объркани с регионални диалекти:*„Ти“ (корен tu-):Български: ти / Руски: тыЛатински/Френски/Италиански: tuНемски: duСанскрит: tvam**„Кой / Какво“ (въпросителен корен kʷo- / kʷi-): Български: кой, какво Латински: quis, quidАнглийски: who, what (в прагерманския kw преминава в hw/wh)Френски: qui, quoi
5. Числителните имена (от 1 до 10) Ако чуете как се брои в различните езикови семейства, приликата е поразителна и изглежда като чиста диалектна замяна на съгласни (например звуците т -> d или п -> f):Три: три (бг) – three (англ) – tres (лат) – drei (нем) – trayas (санскрит)Седем: седем (бг) – seven (англ) – septem (лат) – sieben (нем) – sapta (санскрит)Десет: десет (бг) – ten (англ) – decem (лат) – zehn (нем) – dasa (санскрит)
Защо лаиците грешат, но имат частично право?Лаиците грешат, когато казват, че това е един жив език с диалекти днес, защото тези езици отдавна са загубили своята взаимна разбираемост. Един българин няма да разбере хинди без учене, което нарушава дефиницията за диалект.Те обаче имат право за миналото: тези примери доказват, че преди около 5000–6000 години всички тези народи наистина са говорели един език, а днешните ни езици са просто краен резултат от хилядолетното раздалечаване на неговите тогавашни диалекти.

Законът на Вернер. Формулиран през 1875 г. от датския лингвист Карл Вернер, този закон допълва и перфектно обяснява очевидните изключения от Закона на Грим. Благодарение на него младограматиците доказват тезата си, че звуковите закони действат абсолютно закономерно и нямат случайни изключения.Каква е разликата между двата закона? Законът на Грим описва първото германско изместване на съгласните (праиндоевропейските беззвучни преградни съгласни *p, *t, *k се превръщат в беззвучни проходни *f, *ю, *h). Законът на Вернер установява, че тези новополучени беззвучни проходни съгласни (както и старото индоевропейско *s) преминават в звучни (*β, *р, *ɣ, *z), ако са се намирали в звучна среда и праиндоевропейското ударение не е падало върху непосредствено предхождащата ги сричка.Класически пример: думата за „баща“ Праиндоевропейска форма: *ph₂tḗr (ударението е на втората сричка, след съгласната *t).
Според Грим *t трябва да стане *[θ] (като в brother / брат).Понеже предходната сричка е неударена, се задейства Законът на Вернер: звукът се озвучава до *р. Това обяснява защо в староанглийския думата е fжder, а в съвременния английски е father (със звучен проходен звук), вместо очакваната форма с беззвучно „th“. Други важни закони в индоевропеистиката.
Макар Законът на Вернер да е прекият партньор на Закона на Грим, в сравнителното езикознание има още няколко ключови звукови закона:Закон на Грасман – закон за деаспирацията (изпадането на придиханието) на съгласните в старогръцкия и санскрит. Закон на Бругман – определя развитието на праиндоевропейските сричкотворни сонорни звуци в индоиранските езици.
Закон на Бартоломе – описва преноса на придихание при съседни съгласни.
Законът на Грасман е фундаментален звуков закон в сравнително-историческото езикознание, открит от немския езиковед и математик Херман Грасман през 1863 г. Законът описва процес на дисимилация (разподобяване) на придихателни съгласни (аспирати) в два староиндоевропейски езика: старогръцки и санскрит (древноиндийски). Основно правило. Ако в една дума има две последователни срички, които започват с придихателни съгласни, първата съгласна губи своето придихание (деаспирира се) и се превръща в съответната чиста (безпридихателна) съгласна.Накратко: езикът избягва изговарянето на две тежки придихания едно след друго.
Как работи законът? В старогръцкия: придихателните **ph (φ), *th (θ), kh (χ) губят придиханието си и преминават съответно в чисти беззвучни p (π), t (τ), k (κ).В санскрит: звучните придихателни **bh, *dh, gh губят придиханието си и преминават в чисти звучни b, d, g. Класически примери Коренът за „речево изразяване / учение“ в старогръцкия: Праиндоевропейски корен: *bhendh-Очаквана форма в гръцкия (съгласно други закони): *th-e-th-m-os Резултат по Грасман: Първото th (θ) губи придиханието си и става t (τ). Получава се думата thesmos (θεσμός - закон, обичай).Глаголно спрежение и редупликация (удвояване):В старогръцкия перфектно време се образува чрез повтаряне на първата сричка.Ако коренът на глагола „раждам“ е phy- (φύ-), при удвояване би трябвало да бъде *phy-phy-ka.Резултат по Грасман: Първото ph (φ) губи придиханието си и става p (π). Формата става pephyka (πέφυκα).Пример от санскрит:Коренът за „будя се / буден съм“ е budh-. При образуване на интензивно действие коренът се удвоява: *bho-budh-a.
Резултат по Грасман: Първото bh се превръща в обикновено b. Правилната форма е bobodha. Защо този закон е важен?Преди Грасман учените са смятали, че старогръцкият и санскрит са се развили напълно независимо от Закона на Грим. Законът на Грасман доказва, че тези езици също следват строги и математически точни правила за звукови трансформации, което циментира научния статут на сравнителното езикознание.

Законът на Бругман е изключително важен звуков закон в индоевропеистиката, открит през 1876 г. от германския езиковед Карл Бругман (един от водещите представители на школата на младограматиците).Този закон описва специфична промяна на гласните звуци в индоиранския праезик (общия прародител на санскрит, староперсийския и авестийския).
Проблемът преди Бругман. В праиндоевропейския език (ПИЕ) е имало три кратки гласни: *a, *e и *o. В индоиранския клон обаче тези три различни гласни напълно се сливат в един-единствен звук – кратко а.Учените забелязали, че в санскрит на места, където се очаква кратко а, се появява дълго ā. Това изглеждало като нелогично изключение, докато Бругман не открива скритото правило.Основно правило Праиндоевропейската кратка гласна *o в отворена сричка (сричка, която завършва на гласна) преминава в дълго ā в индоиранските езици, ако след нея веднага следва сричкотворен сонорен звук (като *m, *n, *r, *l).Ако гласната в ПИЕ е била *a или *e, тя става кратко a, независимо от сричката.

Накратко: Законът на Бругман позволява на езиковедите да разберат кога едно „а“ в санскрит произлиза от старо индоевропейско *o и кога от *a/*e.Класически пример: думата за „стрък / разклонение / конче“Праиндоевропейска форма: *śokho- (съдържа гласната *o в отворена сричка).Резултат в санскрит: Според закона на Бругман, това *o се удължава. Думата става śākhā (с дълго ā).Сравнение с готски (германски език): В готския същата дума е boga (лък / извивка), което доказва, че оригиналният звук в индоевропейския наистина е бил о, а не а. Защо този закон предизвиква огромни научни дебати?
Първоначално законът е посрещнат с голям скептицизъм от други големи лингвисти (като Фердинанд дьо Сосюр и Йоханес Шмид). Причината е, че в санскрит има много думи, които изглеждат като изключения.По-късно обаче френският езиковед Антоан Мейе и други учени доказват, че Бругман е бил напълно прав. "Изключенията" всъщност се дължат на изчезнали съгласни, наречени ларингали, които в миналото са затваряли сричката и са пречили на закона на Бругман да се задейства. Това откритие се превръща в един от най-големите триумфи на сравнителното езикознание.  

Разпадът на праиндоевропейския език (ПИЕ) се осъществява чрез миграции на отделни племена от прародината им, географска изолация и последваща еволюция на локалните диалекти в самостоятелни езикови семейства.
Основната научна теория за този процес е Курганната хипотеза на Марија Гимбутас, допълнена от съвременни генетични изследвания.Процесът протича на няколко вълни в продължение на хилядолетия.
  1. Географски център и прародина Понтийско-Каспийска степ: Районът на север от Черно и Каспийско море (днешна Украйна и Южна Русия). Ямна култура: Археологическата култура ((IV-III) хилядолетие пр.н.е.), свързвана с носителите на късния праиндоевропейски език. Технологичен тласък: Одомашняването на коня и изобретяването на колесните каруци позволяват мащабни миграции.
2. Хронология на разпада (Исторически етапи)Разпадът започва около (4000) г. пр.н.е. и преминава през три основни фази на разделение: [Праиндоевропейски език (ПИЕ)] | +-----------------------+-----------------------+ | (ок. 4000 г. пр.н.е.) | [Анатолийски клон] | (Хетски език) | [Късен ПИЕ] | +-----------------------+-----------------------+ | (ок. 3000 г. пр.н.е.) | [Тохарски клон] | (Синдзян, Западен Китай) | [Централен ПИЕ] | +---------------------------------------+---------------------------------------+ | (ок. 2500 - 2000 г. пр.н.е.) | [Западен клон (Кентум)] [Източен клон (Сатем)] | | +-----------------------+-------+-------+-----------------------+ +-----------------------+-------+-------+ | | | | | | | [Германски] [Келтски] [Италийски] [Елински] [Индоирански] [Балтославянски] [Арменски/Албански] (Немски, Английски) [Ирландски) (Латински -> Романски) (Гръцки) (Санскрит, Персийски) (Български, Литовски) Ранно отделяне ((IV) хилядолетие пр.н.е.)  

Анатолийски клон: Първата група, която се отцепва. Носителите му мигрират на юг към Мала Азия. Най-известният език от тази изчезнала група е хетският.
Тохарски клон: Втората голяма вълна мигрира на изток през Сибир и достига до Таримската котловина (днешен Синдзян, Китай). Тези езици също са мъртви днес. Масови миграции ((III) хилядолетие пр.н.е.)
След излизането от степите, останалата езикова общност се разделя по географски вектори: Западен вектор (Европа): Племената се заселват в Централна, Западна и Северна Европа. Поради географските бариери (планини, гъсти гори) техните диалекти се изолират и формират: Протогермански (в Скандинавия и Северна Германия). Протокелтски (в Централна Европа). Протоиталийски (на Апенинския полуостров). Протоелински (на Балканите). Източен вектор (Азия): Носителите на индоиранските езици се насочват на изток и юг.
Те преминават през Средна Азия и се разделят на два клона: Ирански (персийски, кюрдски). Индоарийски (санскрит, хинди, бенгалски).
Късно разделение ((II - I) хилядолетие пр.н.е.) Балтославянски клон: Остава най-дълго в района на Източна Европа (около реките Висла, Днепър и Припят). Едва в края на бронзовата епоха се разделя на балтийски (литовски, латвийски) и славянски езици.
3. Лингвистичното разделение: Изоглосата Кентум-Сатем. В хода на географското разселване настъпва ключова езикова промяна в произношението на праиндоевропейските палто-веларни (небни) съгласни ((*^{k})). Езиците се разделят на две големи групи, наречени на думата за "сто" в латински (centum) и авестийски (satəm):ГрупаПромяна на звукаЕзикови семействаПримери за "сто" Кентум (Западни) Звукът остава твърдо [k] или [h] Германски, Романски, Келтски, ГръцкиCentum (латински), Hundred (английски), Hekaton (гръцки)Сатем (Източни) Звукът преминава в съскащо [s] или [sh]Славянски, Индоирански, Балтийски, Арменски Сто (български), Śatбm (санскрит), Simtas (литовски)  

Разпадът на праиндоевропейския език е комбинация от демографски растеж, миграция и географско раздалечаване. С напускането на Понтийската степ, разстоянията между племената стават твърде големи, за да поддържат общ език. С течение на времето натрупаните малки диалектни разлики се превръщат в непреодолими граници, раждайки съвременните езикови семейства.   В историческото и сравнителното езикознание съвременните индоевропейски езици не се разглеждат буквално като диалекти на един единствен съвременен език, тъй като те са изгубили своята взаимна разбираемост. Въпреки това съществуват три основни лингвистични теории и модела, които разглеждат индоевропейските езици като исторически произлезли от диалектния континуум на един общ праезик (протоиндоевропейски), или използват диалектния подход, за да обяснят връзките помежду им:

1. Вълновата теория (Wave Theory / Wellentheorie) Автор: Йоханес Шмид (1872 г.).Същност: Тази теория е създадена като директна алтернатива на "Теорията за родословното дърво" (Stammbaumtheorie) на Август Шлайхер. Шмид твърди, че индоевропейските езици не са се разпаднали рязко и внезапно. Вместо това те първоначално са били диалекти на един и същ праезик, разположени в географски континуум. Как работи: Лингвистичните иновации (промени в граматиката или произношението) са се разпространявали като вълни в езеро, застигайки съседни диалекти. Поради тази причина съседните индоевропейски клонове споделят общи черти, които липсват при по-далечните, което доказва, че те са функционирали като диалектна мрежа на едно цяло преди окончателното си отдалечаване.

2. Хипотезата за индоевропейския диалектен континуум Същност: Съвременната историческа лингвистика приема, че Протоиндоевропейският език (ПИЕ) никога не е бил напълно хомогенен блок, а е представлявал комплекс от тясно свързани помежду си диалекти. Развитие: Според учени като Кристиан Доналд Бъг и редица съвременни индоевропеисти, разделението на групи като Кентум и Сатем (както и по-късните германски, славянски, романски и индоирански езици) е започнало просто като регионални диалектни различия в рамките на един и същи майчин език. С миграцията на племената тези "диалекти" са се отдалечили толкова много географски и структурно, че днес са се превърнали в отделни езици.

3. Теорията за палеолитната приемственост (Continuity Theory)Автор: Марио Алинеи и др. (маргинална/алтернативна теория). Същност: Това е спорна, некурганна хипотеза, която твърди, че индоевропейските народи не са мигрирали в Европа през бронзовата ера, а са били там още от Палеолита. Връзка с въпроса: Според Алинеи, езиците в Европа са се развивали изключително бавно на съответните си територии. В контекста на тази теория се прокрадва идеята, че диференциацията между европейските езици е много по-плитка, отколкото се смята, и те могат да бъдат разглеждани като крайни, силно еволюирали географски вариации (диалекти) на древното палеолитно лингвистично ядро.я      

Агни - Огън