Според Сравнителното езикознание и научното изследване на етимологията, между английските думи JACK и JANE и българските думи ЧОВЕК и ЖЕНА няма никаква генетична или историческа връзка.
Приликата в звученето и значението е напълно случайна (езиково съвпадение).
Трите групи думи произлизат от коренно различни езикови семейства, исторически източници и праформи.
1. Английските JACK [произн. "ДЖЕК"] и JANE [произн. "ДЖЕЙН"] (Еврейски произход) . Противно на усещането, че това са изконни англосаксонски думи за мъж и жена, те всъщност са заемки от древния еврейски език, навлезли в английския през латински и френски като лични имена, които по-късно стават нарицателни:
JANE: Произлиза от старофренското Jehanne, което идва от латинското Johannes / Iohanna. То от своя страна е транслитерация на еврейското име Йоханан (Yochanan), означаващо „Яхве (Бог) е милостив“.
JACK: Исторически това не е самостоятелна дума, а средновековно галено име (диминутив) за John (в бълг. Иван, стгр. Iwoanis). Пътят му е: John → Jan → наставката за умалително -kin прави името Jankin → което постепенно се съкращава до Jackin и накрая Jack.
Тъй като името Джон/Джак е било изключително масово сред простолюдието в Англия, то се превръща в нарицателно за „обикновен мъж/човек“ (както в Jack of all trades или Every man Jack).
2. Българската дума ЧОВЕК (Праславянски произход) Думата човек е автентична славянска дума с индоевропейски корени, чиято история няма нищо общо с латинските или еврейските имена:
Произлиза от праславянската форма *člověkъ.Етимологията се състои от две части: първата част *člo- се свързва със значение за „челяд, семейство, род“ или „глава/ум“, а втората част *věkъ в древния език е означавала „сила, здраве, възраст“ (а не просто 100 години).
Буквалното древно значение е било „член на рода, надарен със сила“ или „разумно същество от челядта“.
3. Българската дума ЖЕНА (Праиндоевропейски произход)
Думата жена е една от най-древните думи в българския език и идва директно от праиндоевропейския език (ПИЕ):
Произлиза от праславянската дума *žena.Тя се развива от праиндоевропейския корен *gʷеnh₂ (произнасял се е приблизително като "гвен" или "гуен"), което означава буквално „жена“ или „раждаща“.
!!!! Поради закономерни звукови промени в различните езикови клонове, този същ индоевропейски корен *gʷеnh₂ в английския език е еволюирал в думата queen (кралица, първоначално със значение просто „жена“.

Така каза Изкуственият Интелект. Това е неговата ПРИСЪДА. Но той може и да ГРЕШИ, поради недостиг на информация, примерно, както предупреждават неговите създатели. Затова аз се доверявам на моята ИНТУИЦИЯ, която много рядко ме лъже и обикновено редовно съжалявам, че не съм я послушал; в този случай тя казва, че в "Дания има нещо гнило" ["Хамлет" на Шекспир]; затова продължавам упорито...  "да търся под вола - теле".
Може би става дума за ЗВУКОВО ЗАМЕСТВАНЕ/ЕВОЛЮЦИЯ на "ДЖ" в/с "Ч"? [Съгласно Законите на Якоб ГРИМ и Карл ВЕРНЕР].

В индоиранския клон звуците се изменят и коренът преминава през праиранската форма *ǰеnHs. Санскрит: Древният свещен език има няколко думи: jani (жена, съпруга – най-близо до българското „жена“), gnā (жена, богиня) и strī (която е корен на съвременната дума в хинди).[Сравни с българското "СТРИНА"]. 

В ГРЪЦКИ: ГИНЕКИ (= ЖЕНА); ["Ж" преминава в "Г"]. АРМЕНСКИ: КИН (=Жена); ["Г" преминава в "К"].

Персийски (фарси): Думата е زن (zan).Кюрдски: Използва се ژن (jin) или zena (в някои диалекти).Авестийски (древен ирански): Думата е била gə̄nā.

!!! Да не забравяме, че преди "Великото преселение" на Степните народи от 6-8 век, към Западна Европа има още няколко МАСОВИ ПРЕСЕЛЕНИЯ, съобразно движенията (топенето)  на ледниците на север и юг. Преди 25000 г., преди 16-18 000 г., преди 11 000, преди 5000 ...

Затова не бива да се чудим КАК ТАКА в езика на КЮРДИТЕ има поне 3 вида "ЗЕМЯ" :
1. ЗЕМИН ("СЛАВЯНСКА" дума?!!); 2. ЕРД/АРД (в англ. Earth, също Yard; немски - ERDE; 3. ВАЛАД ВЛАДение, Родина, територия, обработваема земя).

името Gwen, така че няма причина през него да се етимологизира Queen.
Вероятно е имената Джак и Джейн да са просто заемки от френски, Жак и Жана, възможно Яков/ Джейкъб и Йоана с фонетичните съпътстващи промени.
Та така.

Но аз продължавам да смятам, че има по-дълбока връзка между [звукова замяна Ч-ДЖ и Ж-ДЖ] тези думи, ако разглеждаме английския, френския и българския като СЪВРЕМЕННИ ДИАЛЕКТИ на протоиндоевропейския език; една статия по въпроса след 18 часа днес. Моля само за ма.ко търпение, защото не обичам да съм голословен. Разделението на индоевропейските езици на семейства (немски, славянски, романски...) е чисто политическо.