От гледна точка на съвременната археология и библеистика, богинята Ашера (Asherah) е заемала централно място в религията на древните евреи преди Вавилонския плен и е била почитана като съпруга (консорт) на бог Яхве.
През втората половина на XX век поредица от археологически открития доказаха, че ранният юдаизъм (по-точно яхвизмът) не е бил строго монотеистичен, а монолатричен и политеистичен – хората са вярвали в много богове, но са имали един главен национален бог, който е имал своя божествена партньорка.
Ето какви са историческите и археологическите факти по тази тема:
1. Коя е Ашера]? Първоначално Ашера е върховна ханаанска богиня-майка.
В текстовете от древния град Угарит тя е съпруга на главния бог Ел (създателя на вселената) и майка на останалите 70 богове .
Когато древните израелтяни усядат в Ханаан, те абсорбират местната култура.
Образът на ханаанския бог Ел постепенно се слива с този на израелския Бог Яхве (името Елохим в Библията произлиза директно от Ел).
Заедно с титлите на Ел, Яхве „наследява“ и неговата съпруга – Ашера.
2. Археологическите доказателства:
„Яхве и неговата Ашера“
През 70-те години на XX век археолозите откриха артефакти, които шокираха религиозния свят:Кунтилет Аджруд (Kuntillet Ajrud):
В този древен пост в Синайската пустиня бяха намерени големи глинени съдове (питоси) от VIII в. пр.н.е..
На тях има еврейски надписи, които буквално гласят: „Благославям те пред Яхве от Самария и неговата Ашера“.
Хирбет ел-Ком (Khirbet el-Qom):
Надпис в гробница в Юдея (близо до Хеврон), също от VIII в. пр.н.е., съдържа подобна формула:
„Благословен да бъде Урияху пред Яхве... и пред неговата Ашера той го спаси от враговете му“.
Хиляди статуетки:
При разкопки в Юдея и Израел са открити над 25 000 т.нар. „стълбовидни фигурки“ (Judean pillar figurines).
Те изобразяват жена, придържаща гърдите си (символ на плодородието и майчинството), и са намирани в почти всеки еврейски дом от онази епоха.
Това показва, че култът към нея е бил част от народната и семейната религия.
3. Култът към Ашера в Йерусалимския храмБиблията (в настоящия си вид) всъщност не крие напълно, че Ашера е била почитана, но го описва като „грях“ и „отстъпление“.
В Четвърта книга на Царете (23:4-7) директно се признава, че статуята на Ашера е стояла вътре в Йерусалимския храм в продължение на десетилетия, а жените в Храма са тъкали дрехи и завеси за нейния култ. Повечето царе на Израел и Юдея (като Манасия) официално са поддържали култа към нея.
4. Голямото изтриване след Вавилонския пленПрез 586 г. пр.н.е. Вавилон разрушава Йерусалим и отвежда елита на евреите в плен. Религиозните водачи и пророци си задават въпроса: „Защо нашият Бог Яхве позволи Храмът му да бъде разрушен?“.
Техният отговор е: „Защото не бяхме верни само на Него, а се кланяхме на други богове и на Неговата съпруга“.
По време на Вавилонския плен и непосредствено след него (VI–V в. пр.н.е.) еврейските свещеници извършват мащабна редакция на Свещените текстове (т.нар. Второзаконническа реформа).
Редактиране и демонизиране: Текстовете са пренаписани така, че да представят чистия монотеизъм като първоначалната вяра на Авраам и Моисей, а почитането на Ашера – като „чуждо, ханаанско влияние“, което вкарва евреите в грях.
Езикова маскировка:
Самата дума „Ашера“ в оригиналния еврейски текст започва да се превежда и интерпретира не като име на богиня, а като предмет – „свещено дърво“, „дървен стълб“ или „дъбрава“ (дървото е било нейният жив символ). Оттук и омразата на равините към "ереста" на Иешу бен Мариам - наричан "син на дърводелец" (Йосиф правел дървени статуи на Ашера, които били обличани от еврейските жени с дрехи и дарувани с плодове от земеделския труд.)   
Така в по-късните преводи (включително на български) четем за „сечене на дъбрави“ или „изкореняване на идоли“, което крие факта, че всъщност са унищожавани олтарите на Богинята-майка.
Процесът по премахването на Ашера от официалния култ често се нарича от историците „Разводът на Яхве“. След този развод Богът на Авраамическите религии остава самотен, изцяло патриархален небесен баща, а женското божествено начало е заличено от канона.
Някои метафори в Библията (като Змията и Дървото на живота в Райската градина) според учените са скрити атаки срещу Ашера, а нейната фигура по-късно оцелява в еврейския мистицизъм (Кабала) под формата на Шехина (женското присъствие на Бога).