Концепцията за четвъртото и по-високите измерения е една от най-интригуващите теми в науката, тъй като ни принуждава да мислим извън границите на нашето ежедневно възприятие (дължина, ширина и височина).
Ето как основните научни теории и хипотези описват тези допълнителни измерения:

1. Времето като четвърто измерение (Айнщайн) В рамките на Общата теория на относителността, времето не е отделна величина, а е преплетено с трите пространствени измерения в единна тъкан, наречена пространство-време.
Как да го си представим: Ако искате да организирате среща, трябва да дадете три координати за място (географска ширина, дължина и етаж/височина) и една за време (час). Без четвъртата координата срещата не може да се състои.
Математически: Пространство-времето се описва като 4D континуум.

2. Пространственото четвърто измерение (Хиперпространство)
Ако приемем, че четвъртото измерение е пространствено (подобно на височината, но в посока, която не можем да посочим), се раждат концепциите за висша геометрия.   Тесеракът (Хиперкуб):
Това е 4D аналог на куба. Точно както кубът е съставен от 6 квадрата, тесеракът е съставен от 8 куба.
Аналогия с „Флатландия“: Представете си 2D същество, живеещо върху лист хартия. То не може да види „горе“, докато вие не го повдигнете.
По същия начин 4D същество би могло да вижда вътрешността на нашите органи, без да разрязва кожата ни, и би могло да се появява и изчезва в нашия свят неочаквано.

3. Теория на струните и скритите измерения (10, 11 или 26 измерения)
Това е най-модерната и комплексна хипотеза. Според нея основните градивни елементи на Вселената не са точкови частици, а миниатюрни вибриращи струни.
За да бъде математически последователна тази теория, са нужни повече измерения. Защо не ги виждаме? Тези измерения се считат за компактифицирани (свити).

Представете си градински маркуч: Отдалеч той изглежда като 1D линия. Отблизо виждате, че е 2D повърхност (можете да обиколите около него). Ако сте мравка върху маркуча, вие усещате това допълнително „кръгово“ измерение.

Теория на М-браните: Единадесетото измерение обединява различните версии на теорията на струните, като предполага, че нашата 3D вселена е само една „мембрана“ (брана), плуваща в по-висше измерение.

Сравнителна таблица на измеренията
Измерение / Описание / Визуализация
0D Точка Няма посока
1D Линия Дължина
2D Плоскост Дължина + Ширина
3D Пространство Дължина + Ширина + Височина
4D Време или Тесерак Продължителност или Пространствено „преместване“
5D - 11D Квантови измерения Свити микроскопични пространства (М-теория)

4. Холографският принцип.
Някои теоретични физици (като Ленард Съскинд) предполагат нещо още по-радикално: че нашето триизмерно преживяване всъщност е проекция на информация, кодирана върху двуизмерна граница на далечния хоризонт на Вселената. В този смисъл измеренията, които виждаме, може да са илюзорни.

!!! Ние не можем да видим 4D обекти директно, но можем да видим техните 3D сенки. Математически е доказано, че ако 4D обект премине през нашето 3D пространство, ние ще видим само променящо се 3D сечение от него. 

Законът за запазване на енергията гласи: В една изолирана система енергията не може да бъде създадена или унищожена, а само се трансформира от един вид в друг (например от кинетична в потенциална) или се пренася от един обект на друг. РАЗШИРЕНО: ОТ ЕДНО ИЗМЕРЕНИЕ - В СЪСЕДНИТЕ !!!

Във физиката това е и Първият закон на термодинамиката.

КОГАТО ЧОВЕК /ЕДНО ЖИВО СЪЩЕСТВО/ УМРЕ, ДНК молекулите от всяка негова клетка се изстрелват като поток от фотони в околния пространство-времеви континуум. 

Това е ВЪРХОВНАТА МАСОНСКА ТАЙНА, потвърдена от науката, която може да остави без хляб СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КУЛТА КЪМ СМЪРТТА или ЛЪЖАТА - т.нар. църковници, духовници, свещенослужители - лицемерните ПОПИЩА.  

Ама на кое съзнание? На индивидуалното или на общественото.

Когато умрем, ще разберем...

Теорията за струните и холографският принцип са строги математически рамки в теоретичната физика, които не говорят директно за "безсмъртие на съзнанието". Теорията за струните се опитва да обедини гравитацията с квантовата механика, като представя елементарните частици като вибрации на миниатюрни "струни" в 10 или 11 измерения. Холографският принцип, от друга страна, предполага, че цялата информация за триизмерния ни свят е кодирана на двуизмерна повърхност – като холограма.

Добре, де, ама не викат ли, че това обяснява как съзнанието ни оцелява след смъртта? Че Вселената е холограма и ние сме просто проекции?

Холографският принцип казва, че информацията за обекта се запазва на границата му – например, всичко, което пада в черна дупка, остава "записано" на хоризонта на събитията. Но съзнанието е емпиричен проблем от невронауката и философията на ума. Няма физическа теория, която да го свързва с безсмъртието. Ако питате за индивидуалното съзнание – то е свързано с мозъчната активност и умира с тялото. Но общественото е културен конструкт, който еволюира чрез поколенията, но пак не е "безсмъртно" в физикален смисъл.