Гръцката дума πολύς (полис – "много") произхожда от праиндоевропейския корен *pelh₁- (със значение „пълня“ или „голямо количество“). Срв. бълг. ПЪЛНЯ с англ. същ. ФУЛ (FULL = ПЪЛЕН) и ФИЛ [Fill] - глагола ПЪЛНЯ.  Даже ПЛЕМЕ (много сродни хора) . В англ. думата за "гориво"  FUEL/ФЮЪЛ-  е свързана с корена "пълен/пълня". Fullfill = "запълвам".   

Ето какви са нейните съответствия (когнати) в някои европейски езикови групи:
1. Немски (Германски) езици В тази група настъпва характерна звукова промяна (Закон на Грим), при която първоначалното p преминава във f.

Немски: Думата viel („много“) е директно съответствие. Тя произлиза от старовисоконемското filu.

Английски: Думата full („пълен“) и староанглийското fela („много“).

Нидерландски/Скандинавски: Veel (нид.), vцl (исл.), viel (дат.).   

2. Романски езици (от Латински) Тук латинското съответствие е plus (повече) и plenus (пълен). Макар че „много“ на латински е multus, коренът на poly се пази в думите за изобилие и запълване.

Латински: plus (повече), plere (пълня).

Френски: plus (повече), plein (пълен).

Италиански/Испански: piu / mas (тук латинското plus е еволюирало различно), но коренът се вижда в pieno / lleno (пълен).  

3. Келтски езици В келтските езици първоначалното индоевропейско p често изчезва напълно в началото на думите.

Староирландски: Думата il („много“, „многобройни“).
Съвременен ирландски (Gaeilge): Елементи като iomaн (много) се свързват с този древен корен.
Уелски: Думата llawn („пълен“) е точното етимологично съответствие на латинското plenus и гръцкото poly.   

Накратко: Гръцкото poly-, немското viel и латинското plus/plenus са „братовчеди“, произлизащи от една и съща праисторическа дума за изобилие. 

Да видим как стоят нещата в няколко неродствени езика:
1. Арменски Пълен: Ли (լի) или  (լիքը) – произнася се „ли“ или „лик-хъ“. Пълня: Лъц-нел (լցնել) .

2. Грузински Пълен: Савсе (სავსე) – произнася се „сав-се“. Пълня: Авсеба (ავსება) – произнася се „ав-се-ба“. Срв. бълг. "ОБ+СЕБ+ВАМ" и френското ОБСЕСИОН!!!  

3. Турски Пълен: Dolu – произнася се „до-лу“. Пълня: Doldurmak – произнася се „дол-дур-мак“.  !!! Други тюркски думи [с благодарност за безвъзмездната помощ от блогъра dobrodan.blog bg]  БОЛ (много), както и тольi (пълен). Пример от съвременния турски език :"Bol bol yemek" -  "ИЗОБИЛНО ЯМ". 

4. Кюрдски (Курманджи) Пълен: Tijе – произнася се „ти-жи“ (с меко „ж“). Пълня: Tijе kirin – произнася се „ти-жи керин"   
 
5. Албански Пълен: plot – произнася се "плот" [срв. с бълг. ПЛЪТЕН, но е различно от "плът" ("mish" = "месо" и "плът")]. Често се среща и като "и плотъ". Пълня: mbush – произнася се "мбуш". Срв. с бълг.  МУША [в см. "пълня", "пъхам" - пример: "муша круши в торбата"].   

6. Унгарски Пълен: tele – произнася се "теле". Срв. с турското ДОЛУ. Пълня: тьолат ( пише се със специфичното унгарско „о“ с две точки отгоре, подобно на немското). Срв. с тюркската дума  "тольi" (пълен). 

7. Баски Пълен: bete – произнася се бете. Пълня: bete – произнася се бете (в баския език една и съща дума често служи за прилагателно и глагол).

БАСКИЯТ ЕЗИК не е индоевропейски, каквито примерно са келтските езици, българският, английският, латински, гръцки, арменски, но е ИЗОЛАТ, говорен от прединдоевропейското население на Европа.
         
 

където ги няма :).
Сравни тюркските бол (много), както и тольi (пълен).

Професионалният опит си е ОПИТ от класа, безценен! Позволяваш ли да включа твоята помощ в тази статия? Приятна вечер!

Сега, Здравко да ме коригира ако погрешно тълкувам написаното от него. Но според мен, да, вярно е че палеогенетиката показва миграции от Ямна културата – степни номади, и предци на индоевропейците, които се разливат в Европа и евразийските степи там където днес има значителен генетичен отпечатък от ямната компонента (това е подкрепено от древно-ДНК и модерен популационен анализ на самите популации, които са се движили през онези райони). Но тюркските езици са алтайски, не индо-европейски – всяко "сходство" като "ана/ана" е хомофония, то е резултат от универсални семантични тенденции ( това е обща имитация на базови понятия, които са се формирали там където са били нужни прости етикети за родствени/семейни отношения, защото подобни социални структури като на кочевниците, на стадените пастирски общности, на номадските родове от които междудругото произтичат чести брачни и търговски контакти — те предизвикват сходните лексически решения между несвързани езици които след това се стабилизират в различни фонетични форми) и случайни заемки които са се появили независимо от контактни ситуации, понеже е имало многократни езикови взаимодействия между степните и крайбрежните общности и заемки в региона на Черноморско-Каспийската степна зона, където културните контакти от ранния бронзов век през периода на миграциите и търговията са улеснили обмена на думи през сухопътни и речни коридори от изток на запад. А коренните американци, тяхната миграция е през Беринговия проток преди 15 000 години – преди прото-индоевропейския да се формира.

Няма "общи праотци" отвъд тривиални универсалии, тоест това са независими иновации които са се появили самостоятелно от самите езикови общности през хилядолетията — думи за "дом", "семейство", "аз-ти" се появяват независимо в изолирани езикови общества във всички континенти. Сравнителното езикознание отхвърля тези "странни съвпадения" като фолк етимология защото изисква системни, повторяеми съответствия в звукопромените и реконструируеми корени (повторяеми правила за трансформация на звуците), а не единични, случайни подобия, такива каквито вие предлагате. Дивергенция има, но е реализирана чрез редовни звукови промени на фонетично ниво които следват предсказуеми исторически модели и позволяват да се реконструират генетичните лингвистични връзки между езиците във време-пространството.

Няма как да се докаже че отделни едносрични съвпадения са доказателство за общ прародител защото във примерите липсва систематичност и историческа последователност която би ни позволила да реконструираме праезиковите форми на съответните лексикални семейства, които ще ни покажат устойчиви звукосъответствия. Аз не разбирам как би могло да има истински генетични езикови връзки при положение че липсват съответните редовни звукови съответствия и реконструкции върху праезиковите корени на самите лексикални серии които да показват систематична трансформация на сегменти и морфеми, или с други думи – единични съвпадения не са достатъчни тъй като те не могат да заместят необходимите закономерности и историческа последователност на звукопромените във времето, които позволяват да се проследи и провери генетичната връзка на самите езикови рода във времевите им линии.

Много е важен наборът от повтарящи се, предсказуеми звукосъответствия, които да се прилагат последователно към широките лексикални серии на дадените езици, тоест това е най-ключовият доказателствен критерий – регулярни звукопромени, които се повтарят с висока честота във всички съпоставяни лексикални категории. Аз тези бележки май съм ги записал някъде в моите стари записки, където съм писал за звуковите закони и методите на компаративистиката, понеже са ключови за доказване на езикови родства от хиляди години.

след вече шест години търсене в древната история се убеждавам, че прототюркски и древнотюркски езици са съществували далеч преди изобщо някой да допусне такава езикова ситуация....
Можете, ако Ви представлява интерес, да прочетете Тюркоезичният период от европейската история" с автор Юрий Николаевич Дроздов, коректно преведена от мен и пусната за свободно сваляне в блога ми https://dobrodan.blog.bg/history/2021/01/14/quot-tiurkoezichniiat-period-ot-evropeiskata-istoriia-quot-n.1744370

където има директен линк за свалянето й.
Много бих искал да чуя мнението на човек с познания, след като я прочете :).
Разбира се, имам и още много материали, ако Ви се събуди интересът.

Е–е, много задълбаваш. Не ти схващам разсъжденията.

Моите или на Здравко?

Сега, това според мен е ревизионистка хипотеза, която се гради на периферни епиграфски данни (това означава че находките са били със фрагментарни надписи с неубедителна и спорна прочитност, понеже материалите са непълни и контекстът им е неясен) и игнорира по един доста методологично несигурен начин глотохронологичните модели на Старостин и Дювентал (това означава че се игнорира количествените методи за датиране и проверка на хипотезите чрез които те апроксимират времето на разделяне на клоновете), които показват че индоевропейските клонове имат по-ранна хронология и методологична строгост при датировките понеже базират реконструкциите си на широк корпус лексика с вътрешна консистентност и на кръстосана-валидация с древно-ДНК (това означава — че лингвистичните реконструкции са съпоставени с палеогенетични, археологични и хронологични данни, което намалява вероятността от произволни изводи които да се базират само на единични съвпадения), което им дава допълнителна надеждност. Техните реконструкции са по-надеждни тъй като се основават на многослойни, взаимно потвърждаващи се данни, от които най-вече лексикалните серии и установените звукозаместителни закони. Дроздов – руски популяризатор, не академик – твърди за "тюркоезичен период" в Европа още през бронзовата епоха, с връзки към кимерийци и скити. Интересното е, че цитира субстратна лексика в тракийски и иллирийски, но пропуска, че това са класически заемки от ирански протоезици, не прототюркски.

Тоест, заетите елементи вероятно идват чрез ираноезични посредници които са се движили по контактните мрежи и търговските коридори на Евразийските степи и Черноморско-Каспийската зона, а не от директен тюркски субстрат, който да бъде доказан автохтонно че е преждевременен. Защо е ревизионистка тази хипотеза? Тя е ревизионистка поради факта че разчита на единични, неповтарящи се лексикални подобия и епиграфски интерпретации вместо на системни фонетични съответствия, и широки компаративни корпуси които да позволят адекватно да се установи генетична връзка между езиковите групи. Ти не може примерно да извадиш генерален извод само от една дума, нито имаме контролирани фонетични серии (систематично съпоставени множества лексеми, показващи повтарящи се звукосъответствия), нито надлежни хронологични рамки, нито пък солидна корелация с археогенетични данни, които съвкупно да позволят да се докаже тюркско-европейско родство!

Според компаративната реконструкция, от която следва консенсусът в полето, прототюркският се кристализира едва през I-то хил. пр.н.е. в Централна Азия – далеч след индоевропейската миграция. Забележете само това какво ни показва: повърхностните лексикални съвпадения на отделни единични корени, от които се правят сензационни изводи, не са достатъчни за да се докажат езиковите родства, понеже са възможни заемки, случаен конвергентен (това означава едновременно развитие на сходни форми по независими причини) звукосемантичен сближаващ ефект и универсалии (или просто казано — случайност и типологични общи тенденции между несвързани езикови семейства). То няма как да се докаже генетична роднинност само с единични подобия без да има по-широк корпус със регулярни фонетични съответствия които показват повторяеми трансформации, или без реконструируeм праезиков корпус и независими хронологични аргументи които да са убедителни.

Този автор е изнамерил значителен брой съответствия на собствени имена и топоними през чувашки език в Западна Европа, като проследява паметници от културата на шнуровата керамика, както и родината на прототюрките, намираща се в ареал между Дон и Днепър, а оттам започва и прототюркското разселване на северозапад...
Удивително е, но генетично изследване на групата на Райх доказва заселване на народ с преобладаващи сибирски гени като бодигард на култура Майкоп срещу култура Ямна, както и избиването му от ямненци. Нищо не пречи част от този народ да оцелее на север в донско-днепърския ареал, като възможно е точно това да са протобългарите, впоследствие овладели култура Триполие и осъществили офанзива на запад, забележете, това са събития отпреди пет хиляди и повече години...
Такива съвпадения едва ли са случайни, поне според мен.
Колкото до Дроздов, ползвал е древнотюркски речник, а намерените паралели в гръцки и латински езици не могат да бъдат подминати с лека ръка :).

Вижте, Стецюк е класически маргинален автор, той е самообявен — украински ентусиаст без рецензирани публикации, който строи "чувашка хипотеза" на масови хомонимни съвпадения (без фонологична строгост с която да се проверят регулярните звукопреходи), които са статистически нерепродуциращи се и методологично ненадеждни. Проблема тука е, че той смесва еднократни сходства с доказателства за генетично родство, без да осъзнава че такива единични съвпадения нямат методологична тежест за реконструкция на такъв праезик. Топоними като тези в културата на шнуровата керамика не са чувашки, sur "вода" или kal "град", те са резултат от местни уралски или индоевропейски елементи и случаен съвпад. Това е просто избирателно подбиране на единични подобия, игнориращо уралския субстрат, който дава цял комплекс подобни морфеми и обяснява защо редица локални лексикални елементи приличат на предложените съответствия. И е игнориращо, понеже уралският и други местни езикови влияния по времето на неолитно-бронзовите миграции през североизточна Европа могат да обяснят тези морфеми по последователен и исторически пълен начин, без да се налага отчет за произволни чувашки съответствия. Глотохронологията поставя чувашкия като късен клон на огузко-тюркски, не прото-чувашки (около 1000 г. н.е.), далеч след 3000 пр.н.е., тоест времевата рамка не съвпада със шнуровокерамичната култура, тъй като чувашкият език и неговите непосредствени предци са много по-късни явления, възникнали след множество регионални езикови промени и миграции. Ти не можеш например да ми кажеш, че шнуровата керамика е "чувашка", понеже е имало едно кратко звуково сходство което е било случайно през хилядолетията. Нито имаме систематични звукосъответствия, нито контролирани семантични серии, нито хронологическа координация. Така че всякакви такива етимологични скокове се считат за спекулативни и нефалшифицируеми.

А относно генетиката за която говорите, резултатите от редица ключови палеогенетични изследвания, които описват древни популационни смеси, показват сибирски компоненти (в древна Северна Евразия) в Yamnaya–Maykop взаимодействия — това са комплексни популационни смеси от местни кавказки, степни и сибирски източници, които дават субструктура в различни проби, или просто казано — наличието на малък сибирски генетичен елемент в някои индивидуални проби, но те са под 10% и са свързани със източни ловци-събирачи, не с тюркски Q1a/M3 хаплогрупи. Maykop е кавказко-ирански културно-генетично явление, а "бодигардове" са хиперболични — няма ДНК връзка с прототюрки, която да поддържа тезата за тюркско население в града Maykop. Триполие е неолитно земеделско явление, без степенен военен елит който да въведе масова езикова трансформация. Прото-българите са исторически документирани (датируеми и описани) от 4–7 в. н.е., не 5000+ години преди това, тъй като липсва архео-генетична и лингвистична последователност, която да подкрепя такава екстраполация.

Дроздовите гръцко-латински паралели са просто тривиални заемки от сармато-алански (ирански), те не са прямо прототюркски, тоест не демонстрират предшестваща прародителска връзка — вижте само класическите и езикохронологични изследвания на американския археолог Джеймс Mallory за индо-европейските миграции: това са самите исторически заемки и културни контакти, от които произлизат много термини и титули. Там е ясно и подробно описано, че подобни титулатури често циркулират като заемки между ираноезични и други съседни групи, а не като наследени генетични морфеми и производни словообразуващи се елементи. Съвпаденията са случайни, те са резултат от езикови заеми по времето когато контактите между ираноезични, тюркски и славянски групи са били интензивни през късната античност и средновековието, и повърхностни семантични съвпадения лесно се интерпретират погрешно, тъй като липсват множество независими, редовни звукосъответствия, липсва реконструируем пракорен и липсва хронологическа рамка, необходима за доказване на генетичната езикова връзка между разглежданите езикови семейства.

аз нямам повече въпроси към Вас.
Това обаче не означава, че получих отговори, за лично мое съжаление.
Насъбрал съм премного инфомация, която няма как за една секунда да се окаже напълно погрешна. Просто няма как, разбирате ли.
Все пак препоръчвам да изчетете Дроздов..... като за начало.
Благодаря за отделеното време.

P.S. Аланите не са ираноезични.

https://dobrodan.blog.bg/history/2023/12/15/alanite-mirfatih-zakiev.1891762

Вижте, аз разбирам напълно емоционалното ви съжаление – академичният път често е пълен с натрупана "информация", която се оказва мозайка от фрагменти, а не монолитна реконструкция. Но науката НЕ работи на догадки без верифицируеми методи с които да се проверяват хипотезите: както вече ви казах Дроздов е популярен четец (той е добър за хипотези, но не за строга реконструкция), при него липсва така наречената филологична строгост (без байесова филогенетика и древно-генетични данни, които биха ни помогнали да корелираме лингвистичните и популационни сигнали) което го прави силно уязвим на спекулации. Препоръчвам вместо това да се обърнете към научните трудове на Talat Tekin’s "A Grammar of Orkhon Turkic" анализиращ старотюркските надписи от 8-ми век в Монголия (долина Орхон) за истински древнотюркски корпус, или към Индоевропейска лингвистика: Въведение на Джеймс Клаксън за европейските субстрати по времето на ранната експанзия на индоевропейските говорни групи през бронзовата епоха. Там ясно и подробно е изложено че езиковите контакти на степните популации и автохтонните селски общности и заемките от близките езикови семейства могат да обяснят приликите между тюркските и индоевропейските лексеми без да се налага да приемаме общ праезиков произход.

Как да приемем хипотезата за общ праезик при положение че не съществува наличен надежден корпус от праезикови форми (наследствени елементи), е това не мога да разбера от вашите примери. Вие не може примерно да се опитате да ми кажете че единични едносрични съвпадения са достатъчни доказателства за генетична връзка между езиците. Първо че е безумно от методологична гледна точка, и второ че противоречи на методите на сравнителната лингвистика. Това е все едно да ми кажете как една случайна визуална прилика между два фрагмента от керамика е доказателство за цяла културна традиция.

Така че, вашите съвпадения може да са валидни от гледна точка на ареалните контакти в Евразия като сигнали за по-широк алтайски хоризонт – но те трябва да бъдат формално тествани с компаративен софтуер който би могъл да моделира звуковите съответствия на отделни фонетични сегменти и да оцени статистическата значимост на корелациите между тюркските, алтайските и индоевропейските лексикални набори (тоест да се види дали са НАД очакваното случайно съвпадение) за да се установи дали в действителност има генетична връзка. Трябва първо да се докаже дали приликите се обясняват със систематични звукови закони и статистически анализ на големи лексикални корпуси, а не с единични примери и интуиция, които са и вашите наблюдения. Примерно, това което вие представяте изначално е буквално единичен пример, понеже вие не ми представяте необходимите независими съответствия между множеството лексеми и съответните регулярни фонетични трансформации по отношение на контекста на звукосъчетанията, което не може да служи за убедително доказателство. Това което вие правите е просто да констатирате че имало някакво си повърхностно лексикално сходство при отделни думи, и то не какви да е думи, ами най-често кратки, често-универсални семантични лексеми (например "мама", "вода", "дом"), които по своето естество имат най-висок шанс за случайно фонетично съвпадение.

Опитайте се да изведете от индоевропейски език думи като кавалер, аскет, република, сенат, канон, документ. Надявам се, че няма да Ви затрудня с етимологията им. Просто се сещам за тия, иначе са.... не знам точно колко. Може да опитате с кесар, империя, василевс, клан, (пр)(инце)пс......... Имайте предвид, че трансформация са претърпели цели изрази, сливани до отделни думи, в латинския и италианския език такива примери стават очевидни. И по този въпрос съм превел материал.
Откъде идва думата за пръст например?
Участвува ли суфиксът за числително име ИНТИ (инчи, инши) в думата принц?
Стига толкова.

Ето, току-що приключих една миниатюрна, но доста показателна индоевропейска микро-демонстрация – буквално преди броени минути – и стигнах до абсолютно ясния извод: Тези думи са просто типични примери за индоевропейски и индоевропейско-базирани латино-гръцки пластове, които се сливат в състоянието, което ти наричаш „цели изрази, превърнали се в думи“. Те са резултат от безумно сложни културни обменни процеси (исторически взаимодействия), които са се развивали точно по времето, когато групи от различни етноси са осъществявали високо-интензивни контакти със съседни народи, които отразяват сложността на самите процеси и взаимодействия между различните култури, които дадоха значение на съвременните евразийски езици, и на групите, говорещи индоевропейски и тюркски езици. Проблемът, е че няма убедителни доказателства, които да сочат за значително взаимстване.

Те са представители на индоевропейския пласт, плюс по-късните латино-гръцки страти, които в хода на времето са се ЛЕКСИКАЛИЗИРАЛИ и са преминали в статуса на онова, което ти наричаш „цели изрази, фосилизирали се в думи“. БИНГО.

Това, разбира се, не изключва наличието на тюркски (или по-широко алтайски) адстратни или дори субстратни влияния в по-широката времево-пространствена динамика на евразийските популации. Историческите взаимодействия са многопластови, многопосочни и асиметрични – никой не спори с това. Но за да ги защитим сериозно, ни трябва отделна, стриктно обоснована архео-генетична линия – филологически чиста, а не просто да бъдат игнорирани съвпадения на съвременни тюркски думи със съвременни топоними, които биха могли да компрометират валидността на изводите.

Въпроса тук, обаче, е, че няма убедителни корпуси от данни, които да сочат за значително тюркоезично влияние на определени лексеми във индоевропейските носители. Даже мога следващия път ако искате да ви покажа как подобно „изведох“ съществуващо мнение в професионалната литература, мога да цитирам, че части от този латино-гръцки лексикон биха могли да съдържат уралски или дори алтайски заемки, но със строго ограничен брой случаи на взаимстване и с ясно определен етап на проникване във времевия контекст на тези периоди, които интерпретират историческите взаимодействия между културите като изключително динамични, двупосочни взаимодействия между различни езикови традиции и културни матрици в евразийската степна зона.

етимологиите?
Защото през тюркски език тези думи, както и още много такива, се обясняват прекрасно :).
Дано не ставам нахален, но все пак моля за конкретика....

Ама аз нали вече ви обясних, че е необходимо да разглеждаме общите контексти на взаимодействията и произхода на лексемите, а не само етимологиите от една конкретна перспектива. Това, което ти ми представяш в момента, се нарича етимологичен редукционизъм, това е погрешно опростяване на фонетичните и семантични корени на думи с цел да се представи определен аргумент, без да вземеш на предвид сложността на самите исторически взаимодействия на различните култури, които са дали нови значения и форми на езиците.

Те може да се обясняват прекрасно през тюркски език, но това не означава, че тюркското влияние във всички езици е единственото или преобладаващото, защото интраезиковите трансформации (вътрешните изменения) вътре във самите езици и общите културни взаимодействия също играят ключова роля при развитието на лексемите. Ти не можеш да ми кажеш примерно, че всеки случай на сходство между индоевропейски и тюркски лексеми е директен резултат на заемки, или пък че историческите контексти на взаимодействията не са важни, при положение че те определят динамиката на развитието на езиците, или по-конкретно на техните фонетични и семантични структури, (звуковите изменения върху лексиката), там където се пресичат културните влияния и езиковите изменения на различните езикови групи. Така че за какво са ни етимологии при положение че контекста на взаимодействията, а не само на звуковите корени, е ключов за правилното тълкуване на значението?

заемките - защото това са заемки, напълно съм сигурен - са свързани много често с термини от областта на държавната регулация... Не е ли малко странно това?
За църковната титулатура да не отварям дума :).
Дори кинг и куин в английски се поддават на тюркско етимологизиране, което беше малък шок за мен, признавам си.Така че... прочетете Дроздов, няма да загубите нищо :).
Благодаря за участието Ви в дискусията и не търсете индоевропейски корени в думите, които изброих. Ще бъда изключително учуден, ако намерите дори един.

Разбирам поразата ви от „заемките“ и особено от държавническо-църковния пласт – това е именно най-актуалната точка за дискусия между традиционната индоевропейска парадигма и по-радикалните хипотези. Но нека се върнем за момент към конкретността, първо с английските king и queen.

Тук вече виждаме, че дори най-простите „късметлийски“ аргументи за тюркско етимологизиране на термини за „върховна власт“ попадат в добре документирана индоевропейско-германска зона. Разбира се, нищо не забранява да се появи някакъв тюркоезичен субстрат или паралелна вълна, но съществуването му не отменя съществуващия индоевропейски произход – само го допълва или конкурира със съществуващи езикови структури.

Това, което е наистина интересно, не е че „няма индоевропейски корени“, а че доминиращата политическа и църковна лексика в Европа е конструирана именно на латино-гръцка основа. Това е исторически феномен, резултат от римските и византийските институции през средновековието – от периода на Римската империя, към края на 4-ти и началото на 5-ти век, когато европейската цивилизация е започнала да се латинизира и християнизира, а не от внезапно „изникване“ на тюркски заемки от древността. Да предположим, че част от тези форми носят по-късни тюркоезични влияния (например чрез български, татарски или кумански), е нещо съвършено възможно – но пак трябва да покажеш каква е реалната дата на възникването и носещата ги култура, а не просто да се замести целият индоевропейски пласт с тюркски със слаби филологични аргументи от гледна точка на доказателствената база.

Така че, ако ще чета Дроздов, ще го чета именно като алтернативна теза за заемки в латино-гръцко-славянската полихрония, а не като „доказателство, че индоевропейският език не е имал никаква роля там“. Защото, както виждаме от king, queen и от вашите примери, индоевропейски корени във възприетите термини съществуват – и са пряко проследими, тъй като макар и да съществуват тюркски заемки, те не отменят основополагащите индоевропейски лингвистични елементи във европейската лексика, които са се развивали през периодите на културен и търговски обмен.

Когато го превеждах, се надявах именно хора като Вас да обърнат внимание на книгата му и, ако е възможно, да го оборят. И така вече с години...
Читатели има, разбира се, но те, както предполагам, са предимно българските турци, за което не ги упреквам, но основен таргет ми бяха научните работници. Защото те са тия, които би трябвало първи да се запознаят с трудове като този.
Математическият метод на Валентин Стецюк не бива също да бъде отхвърлян с лека ръка. Не винаги съм бил съгласен с него, обаче и той е изнамерил доволен брой езикови артефакти, които са мъчно оборими....
Имам, разбира се, и други автори, преведох всичко, в което видях смисъл.
Благодаря за търпението и бих искал да Ви пожелая приятно четене, но подозирам, че няма да е приятно, както и за мен не беше... отначало :).

Въпроса ми е че вашето твърдение, че дори най-видните езиково изследвани термини— king, queen, cavalier, senatus, canon и др. — са всъщност тюркски алтернативи, е твърде естетично, а не етимологично обосновано, нали разбираш? Индоевропейският корен на king и queen е добре документиран, както е и този на cavalier и senatus. Да се претендира, че те са „обърнати“ и „пренебрегнати“ тюркски форми, е хипотеза, която изисква много по-сериозни механизми за семантично преместване, фонетично преструктуриране и историческа ренормализация чрез латински и гръцки езикови слоеве, отколкото тези, които Дроздов или Стецюк предоставят.

Въпросите, които ми възлагаж — „какво ще стане, ако се окаже, че цялата тази държавна и църковна лексика е изградена върху тюркски базис?“ — са възхитителни за философски разговор, но също толкова изпитвати, колкото и академични стандарти. За да приемем подобен сценарий, ние трябва да имаме конкретен етимологичен механизъм, хронология на лексикална промяна, археоложко-генетично свидетелство и последователна реконструкция на диалектите. Дроздов и Стецюк предлагат красива картинна реконструкция, но твърдят нещо, което е извън обхвата на методологичните инструменти, с които днешната филология разполага.

В крайна сметка, позицията ти е силно ревизионистка, но не е безсмислена — тя посочва към именно тази точка на критика, където традиционната филология е възприела своите индоевропейски модели. За да се разгледа Дроздов сериозно, е необходимо да се покаже, че езикът е възможен да се „превърне“ в тюркски и обратно, без да се разрушават основните системни механизми на семантична еволюция и фонетична трансформация. И това е възможно, само ако се проведат реални изследвания върху лексиката на популациите, и не се използва само естетична интерпретация, а научна обосновка върху самите езикови контакти.