Наличието на няколко общи прародители, живели преди 15-20 000 г. в Средна Азия, може да обясни идеално "необичайното" сходство между НЯКОИ коренови думи в езиците на съвременните индоевропейски (като българи и англичани), тюркски и "коренни американски" народи.
Потомците на тези общи прародители на няколко "вълни" потеглят на Запад и Изток - и се заселват съответно в Европа и Новия свят.
Разбира се, езикът на праотците се е развивал в различни посоки, а не е останал без промяна: два основни процеса дивергенция и конвергенция, също както в биологията, при кореновите думи (свързани с дом, семейство, местоимения, околна среда...).
Също така съществува и изобретяване на неологизми.
Развиват се и граматиката, и лексиката, променя се синтаксисът, дори фонетиката. 

Наличието на такива общи праотци беше доказано от палеогенетиката през последните 2 десетилетия от началото на 21 век. Това може да обясни не само съществуването на "странни съвпадения" между коренови думи от българския, френския и английския (членуващи в индоевропейското езиково семейство, но принадлежащи към три различни езикови групи), но също така и неочакваните сходства с лексикалния фонд в доста по-далечни като география неблизкородствени народи - като тюркските, дори езици, говорени в Северна Америка или Андите. 

Преди изобретяването на инструментите и методологията, използвани днес в палеогенетиката, сравнителното езикознание беше безпомощно да обяснява рационално очеизвадните прилики между някои коренови думи от лексикалния фонд на неблизкородствени езици.
"Случайтост" - и толкова..., казваха университетските авторитети. Или: "Търсете извънземна намеса", съветваха други такива, притежаващи чувство за хумор...

Аз не случайно ви дадох за пример маджарите - как "откриха" близки роднини в перуанските индианци..., и станаха за смях на целия свят, заради нескопосаните опити на някои техни политици да си открият прародината, бидейки политкоректни към някакъв Голям брат. Понеже кечуа, аймара и унгарският са аглутинативни езици - би трябвало да са "рода" и самите народи! Но не са...

Правени са опити, отново без намесата на генетичната наука, от съветски, полски, български, испаноезични, френски и англоезични автори, пак в тази посока, да се обяснят някои сходства между европейски езици и индиански такива, например въз основа на латинския, но...
Никой не можеше да докаже ОБЩИТЕ ПРАОТЦИ от Азия на индоевропейци, тюрки , "коренни американци", папуасите, аборигените в Австралия и тихоокеанските островни народи.

КЕЧУА и АЙМАРА трябва да се сравняват с "коктейл" от няколко европейски, угро-финскш и тюркски езика едновременно, а не само с един. Тогава ще лъсне "голата истина", че не всичко е загубено през последните 15 000 години разделение от лексикални фонд на ОБЩИТЕ ПРАОТЦИ.

Но, преди да се заема да сравнявам Аймара и Кечуа, с индоевропейски и тюркски езици - ей така, като забава! - някои автори, творили преди мен по темата:

Изследванията, които се опитват да свържат европейските езици с тези на инките (кечуа и аймара) или други индиански езици, често попадат в сферата на сравнителното езикознание или хипотезите за древни трансокеански контакти.
Ето някои автори по държави и езикови групи, които са правили подобни опити:

1. Унгарски автори.
Унгарските изследователи често търсят връзки между унгарския (маджарски) език и индианските езици поради неговия аглутинативен характер, подобен на кечуа.
Янош Мориц (Juan Moricz): Най-известният застъпник на теорията, че маджарите и инките имат общ произход. Той твърди, че е открил огромни прилики между унгарския език и езиците на индианците в Еквадор. 
Имре Секели: Автор, който работи по паралелите в речниковия състав и структурата на думите.

2. Испаноезични автори. Испанските и латиноамериканските автори имат най-дълъг опит в описанието на индианските езици, често използвайки латинската и испанската граматика като база.
Доминго де Санто Томас (Domingo de Santo Tomбs): Автор на първата граматика на кечуа (1560 г.), където прави ранни сравнения с европейските езикови структури. 
Диего Гонсалес Олгин (Diego Gonzalez Holguin): Йезуит, който в началото на XVII век детайлно сравнява метафорите и словообразуването в кечуа с тези в испанския и латинския.

3. Френски автори.
Пол Риве (Paul Rivet): Френски етнолог, който в началото на XX век предлага хипотези за океанския произход на някои индиански езици, сравнявайки ги с меланезийските и полинезийските (които по-късно се свързват в по-широки сравнителни проучвания).   
Шарл Етиен Брасьор дьо Бурбур (Brasseur de Bourbourg): Френски духовник, който се опитва да докаже връзка между езика на маите и древноегипетския или индоевропейските езици.

4. Англоезични автори
Джоузеф Грийнбърг (Joseph Greenberg): Макар и спорен, той предлага класификацията на америндските езици и прави мащабни сравнения между хиляди думи от индианските езици и други езикови семейства. 
Уилям Егберт Уилок (William Egbert Wheelock): Изследовател на ацтекските езици, който търси структурни прилики с класическите европейски езици.

5. Автори от Съветския съюз.
Юрий Кнорозов: Макар и световноизвестен с дешифрирането на писмеността на маите, той използва строго сравнителен метод, за да докаже лингвистичните основи на индианските текстове, сравнявайки ги със системни езикови модели.
Лев Гумильов: В рамките на своята теория за етногенезата разглежда културните и езиковите контакти, макар и по-скоро в историко-философски план.

6. Полски автори.
Анджей Верчински (Andrzej Wierciński): Полски антрополог, който изследва хипотезите за презокеански контакти и сравнява културни и езикови елементи между мексиканските индианци и Стария свят.

7. Български автори.
Проф. Лилия Илиева: Виден български езиковед, който в своите трудове по общо езикознание и история на лингвистиката разглежда опитите за класификация на индианските езици.

Йордан Вълчев: В своите изследвания върху българския календар и древнобългарските думи той прави смели (макар и често считани за неконвенционални в науката) паралели между древните българи и цивилизациите в Централна и Южна Америка.          

приветствам такива търсения!

Приятна вечер! И неделя!

"лингвистичната връзка между Европа, Тюрките, Маджарите и Андите" – А бе, може ли да има лингвистична връзка между континент, народност, народ и планина?

успех в колосалното дело.
Колосален успех в колосалното дело.
Хилядолетия преди морския път от Западна Евразия до Източна Америка, прапрадедите ни са минали по суша от Източна Евразия до Западна Америка...
Колумб и сие срещат СЪВРЕМЕННИТЕ тогава Стар и Нов Свят, А в науката все още не са се срещнали праисторическия ИЗТОК на Стария Свят и праисторическия запад (северозапад?) на Новия.
В тая светлина, срещата Тръмп-Путин в Аляска не е ли символ на забравената праистория?
ПП:
Алеко Константинов е забелязал сходство на индианските и... шопските напеви.
ПП2:
В шоплука е нямало турци и цигани...

Сега, Здравко да ме поправи ако греша. Но според мен, да, вярно е че палеогенетиката (от работи като тези на Reich в Harvard, 2018–2025) показва миграции от Ямна културата – степни номади, предци на индоевропейците, които се разливат в Европа и евразийските степи там където днес има значителен генетичен отпечатък от ямната компонента (това е подкрепено от древно-ДНК и модерен популационен анализ на самите популации, които са се движили през онези райони). Но тюркските езици са алтайски, не индоевропейски – всяко "сходство" като "ана/ана" е хомофония, или резултат от универсални семантични тенденции и случайни заемки които са се появили независимо от контактни ситуации, понеже е имало многократни езикови взаимодействия между степните и крайбрежните общности и заемки в региона където културните контакти и търговията са улеснили обмена на думи. А коренните американци, тяхната миграция е през Беринговия проток преди 15 000 години – преди прото-индоевропейския да се формира.

Няма "общи праотци" отвъд тривиални универсалии, тоест това са независими иновации които са се появили самостоятелно от самите езикови общности — думи за "дом", "семейство", "аз-ти" се появяват независимо в изолирани общества. Сравнителното езикознание отхвърля тези "странни съвпадения" като фолк етимология защото изисква системни, повторяеми съответствия в звукопромените и реконструируеми корени, а не единични, случайни подобия. Дивергенция има но чрез редовни звукови промени (Grimm's law) които следват системни, предсказуеми модели и позволяват да се реконструират генетичните връзки между езици. Аз тези бележки май съм ги записал някъде в моите стари записки, както и да е, няма да ровя...