Това е една от най-интересните и сравнително нови теми в палеогенетиката – откриването на т.нар. Древни северни евразийци (Ancient North Eurasians - ANE).

Въпреки че на пръв поглед изглежда парадоксално, съвременната наука (особено след секвенирането на генома на момчето от Малта/Mal"ta край езерото Байкал) обяснява тази връзка чрез общ прародител, който е живял в Сибир преди около 24 000 години.

Ето как се подрежда този генетичен пъзел:
1. Липсващата връзка: Популацията Малта-Бурет (ANE) През 2013 г. учените изследваха останките на дете, живяло в Южен Сибир през палеолита (известно като MA-1). Резултатите показаха, че тази популация не е изглеждала като съвременните източноазиатци (китайци), а е била по-близка до европейците.

Към Америка: Част от тези хора се смесват с източноазиатски групи в Берингия, за да формират Първите американци. Около 14% до 38% от родословието на коренните американци идва именно от тези "Древни северни евразийци".

Към Европа: Друга част от тази група мигрира на запад и по-късно се влива в генофонда на степните народи (Ямната култура), които са преките предци на индоевропейците (включително келтите). 

2. Защо не китайците и монголците?
Макар че коренните американци живеят географски близо до Източна Азия, техният генетичен произход е „раздвоен“:
Източноазиатците (китайци, японци): Те произлизат основно от една южна линия, която се е разпространила на север. Те нямат (или имат много малко) от споменатия ANE компонент.
Коренните американци: Те са смес от Източна Азия и Сибирския ANE компонент.
Европейците (вкл. келтите): Те носят значителен процент от същия този ANE компонент чрез степните миграции.

Накратко: Келтите и индианците споделят една много стара „сибиро-европейска“ генетична нишка, която липсва при класическите източноазиатски народи.

3. Тюркският фактор: При тюркските народи ситуацията е подобна, но по-късна. Тюркските групи произлизат от региони в Централна Азия и Алтай, където този древен северен евразийски компонент е бил силно застъпен.
Когато тюрките се оформят като етнос, те вече носят в себе си тази смесица от източноазиатски и сибирски (ANE) гени, което ги прави „мост“ между Изтока и Запада.

Сравнителна таблица на споделеното наследство: Група / Източноазиатски произход / Древен северен евразийски (ANE)
Коренни американци: Висок / Висок (14-38%)
Европейци (Келти): Нулев / Минимален/ Среден до Висок
Китайци (Хан): Максимален /Почти нулев
Тюркски народи: Вариращ / Среден до Висок

Извод: Европейците не са „по-близки“ до индианците от китайците в общия смисъл на думата, но притежават специфичен древен компонент, който китайците нямат.
Това прави генетичната дистанция в определени сегменти от ДНК неочаквано малка между Дъблин и Перу, заобикаляйки Пекин. 

Ето един по-подробен модел на последователните вълни, който през последното десетилетие беше прецизиран чрез анализ на древна ДНК от останки в Сибир (като тези от обекта Янск) и в Аляска.
Ето как съвременната наука разграничава тези четири ключови периода на миграция и движение през Берингия:

1. Първичен импулс и „Берингово прекъсване“: (Преди 28 000 – 25 000 г.).
Това е периодът на т.нар. „Генетична изолация“. Какво се случва: Групи от Сибир (древните северни евразийци и палео-източноазиатци) се придвижват към Берингия (сухоземният мост, съществувал тогава).

Генетика: Тук се формира уникалният профил на коренните американци. Поради настъпващия ледников максимум, тези хора остават изолирани в Берингия за близо 10 000 години. Те не са могли да продължат на юг заради огромните ледени щитове (Лорентид и Кордилери), покриващи Канада.

2. Първата голяма вълна на юг (Преди 16 000 – 15 000 г.) .
Това е моментът на същинското заселване на двата континента.
Маршрут: Ледниците започват леко да се отдръпват по тихоокеанското крайбрежие. Първите заселници преминават не през вътрешността, а по „Крайбрежния път“ (с лодки или пеша по брега).
Резултат: Тези хора достигат Южна Америка (обекта Монте Верде в Чили) невероятно бързо – само за около 1000 години. Те са преките предци на по-голямата част от днешните индиански народи в Централна и Южна Америка.

3. Отварянето на „Ледения коридор“ (Преди 11 000 – 10 000 г.).
С края на Плейстоцена ледниците в Канада се разцепват, отваряйки сухоземен път през средата на континента.

Миграцията: Тази вълна включва групи, които са останали по-дълго в Берингия или северните части на Аляска. Те се вливат във вътрешността на Северна Америка.

Културен контекст: Това време съвпада с разцвета и последвалата трансформация на културата Кловис. Тук се наблюдава и засилено смесване между различни групи, които вече са били на континента, и новопристигащи от севера.

4. Неолитната вълна / Палео-ескимоси (Преди 6 000 – 5 000 г.).
Тази миграция е генетично различна от предходните три.
Новите хора: Те идват от Североизточен Сибир и носят технология за изработка на фини микролити (малки каменни остриета) и по-развити морски умения.

Генетичен отпечатък: Те са предците на народите На-Дене (включително езиковите групи на Атабаските, Навахо и Апачите) и по-късните инуити. Тези групи имат по-висок процент „нова“ източноазиатска ДНК в сравнение с първите мигранти отпреди 15 000 години.

Обобщаваща таблица на миграциите: Период (пр. н. е.) / Характеристика /Ключова генетична връзка
28 000 – 25 000  - Първоначално навлизане в Берингия /Формиране на общия прародител с ANE .
16 000 – 15 000 Брегова миграция на юг / Основен генофонд на Централна и Южна Америка
11 000 – 10 000 Вътрешен леден коридор / Смесване и разселване в Северна Америка
6 000 – 5 000 Късна Арктическа вълна / Предци на На-Дене и Ескимо-Алеутите

Най-новите проучвания сочат, че по време на тези вълни е имало и „обратно движение“. Около 5 000 г. пр.н.е. групи от Аляска се връщат в Сибир и предават американски гени на предците на днешните чукчи и коряки.