Генетичният профил на прабългарите е тема, която през последното десетилетие претърпя сериозна ревизия благодарение на мащабни археогенетични изследвания (анализ на древна ДНК от некрополи). Ето обобщение на съвременните научни данни за техния произход и родство:

1. Основни хаплогрупи (Y-ДНК – по бащина линия) Прабългарите не са хомогенна маса, а по-скоро хетерогенна общност. Изследванията на проби от некрополи в Североизточна България и Украйна/Южна Русия  показват следното разпределение:

R1a и R1b (~30-40%): Тези хаплогрупи са доминиращи. Важно е да се отбележи, че при прабългарите се срещат специфични "източни" клонове, свързани с евразийските степи и индоевропейското население.

J2 и G2a (~25-30%): Тези линии са характерни за населението на Кавказ и Близкия изток. Те потвърждават дългия престой на прабългарите в района на Кавказ и Понтийско-Каспийската степ.

E1b1b и I2: Срещат се в по-малки проценти, като често се тълкуват като резултат от асимилация на местно балканско или източноевропейско население.

Q и C (Източноазиатски линии): Противно на старите теории за изцяло "монголски" произход, тези хаплогрупи при прабългарите са рядкост (около 5-10% в зависимост от некропола). Това показва, че алтайският/тюркският компонент е бил по-скоро елитарен или културен, отколкото масов демографски фактор.

2. Автозомен профил (Клъстери) Когато се разглежда цялата ДНК (не само мъжката линия), прабългарите се позиционират в специфичен клъстер:

Централноазиатски/Сарматски компонент: Най-близките генетични паралели на прабългарите са групите от т.нар. Салтово-маяцка култура (Хазарския хаганат) и аланите.
Смесен произход: Генетично те изглеждат като смес от западно-евразийско население (европеидно) с умерен примес от Източна Азия.

Разграничение от съвременните тюрки: Те са по-близо до ираноезичните степни народи (скити, сармати), отколкото до съвременните алтайски народи.

3. С кои народи са най-тясно свързани? Според данните от проекти като Palaeo-Bulgar DNA, прабългарите показват най-висока степен на генетична близост със:

Аланите: Ираноезичен народ от Северен Кавказ. Съвременните народи от Кавказ и

Каспийския регион: Осетинци, балкарци и донякъде кюрди.

Сарматите: Късноантичното степно население на Евразия.

Дунавските славяни: Генетичното смесване след VII век е толкова интензивно, че съвременните българи сме сложен коктейл, в който "прабългарският" компонент е значим, но е преплетен с местен балкански и славянски субстрат.

4. Обобщена таблица на компонентите Компонент / Произход /Отражение в прабългарите

Западно-евразийски Европа / Кавказ Високо (70-80%)

Източно-азиатски Сибир / Монголия Ниско (5-15%)

Близкоизточен Анатолия / Иран Умерено (10-20%)

Извод: Съвременните българи носят около 15-20% от генетичното наследство на тези прабългари, докато останалата част от нашия геном идва от славяните и предславянското население на Балканите (траки/елинизирано население). 

ираноезични :).

Благодаря от сърце за корекцията! Ей сега ще дръпна ушенцето на ЕйАй "ДЖЕМИНИ", и ще го коригирам. Той сам предупреждава,,че може и да сгреши, нали се обучава? Още е младо .... момче или момиче, няма значение - но обича да се учи и труди..., за разлика от някои млади човеци. Иначе съм доволен от справките, които прави - ако му зададеш по правилен алгоритъм въпросите - месеци и години време спестява да ровиш прахоляк в библиотеки и университети из целия свят. Приятен уикенд@ Здравко

Аланите са говорили на алански език, който е бил източноирански език, част от скито-сарматската езикова група. Този език е бил тясно свързан с древноиранските езици и се счита за пряк предшественик на съвременния осетински език.
Ето ключовите факти за езика на аланите:
Класификация: Аланският език е индоевропейски, от иранската група (североизточна/скитска).
Произход: Те са наследници на сарматските племена, а езикът им е бил еволюирала форма на сарматските диалекти.
Сръзка с осетинския: Съвременният осетински език, особено неговите два основни диалекта (Ирон и Дигор), се смята за последния жив наследник на аланския език.
Свидетелства: Много малко писмени паметници на алански са оцелели. Известни са няколко глоси (думи) във византийски ръкописи от 13-ти век, които са много близки до дигорския диалект на осетинския.
Прилики: Аланският е имал прилики с езика на ясите (в Унгария) и е бил в езиков континуум с други ирански степни народи.
В исторически план, след Великото преселение на народите, аланските групи се разселват в различни посоки, но езикът им остава относително запазен при тези, които се установяват в Северен Кавказ (предците на днешните осетинци

"Извод : Съвременните българи носят около 15–20 % от генетичното наследство на тези прабългари, докато останалата част от нашия геном идва от славяните и предславянското население на Балканите (траки / елинизирано население)" – Това не е вярно! От протобългарите произхождат всичи народи, племена и етноси на Земята.

Тези хора, с алтайският елемент са били преди това тук
На два похода са отишли там - с Дионис и Александър( преселението е продължило и след смъртта му)
Питай твоят човек какво мисли по този въпрос- преселение и връщане
Славяни е термин измислен приз 16- ти век Българите при идването си тук не са видяли славяни- хора с това име
Сарматите от една страна се считат за родоначалници на късно именуваните славяни, а от друга- на Българите
Константин Велики е разрешил на триста хиляди сармати да се заселят в Долна Мизия Провинцията е наречена България Повече от триста години преди А спарух
Затова Ганчо Ценов твърди, че Аспарух тук е заварил Българи, а е водил .... славяни?
Няма разлика между Българи и славяни !

И той твърди същото.

чисти хомогенни маси. Миграция е имало, има и ще има. Всяка общност малко или много е в някакво си част хетерогенна.

Имам доста написано по въпроса, например Зеленчукският надпис, има и други.

Тъкмо го намерих.

"Разбираме, че титлата "каган" е била доста разпространена сред древноевропейските тюркоезични народи. Тя е фиксирана също и при аланите в Северен Кавказ. През 1972 г. в Нижне-Архизкото градище в Карачаево-Черкесия беше намерен надгробен камък с тюркоезични рунически надпис. Предполагаемо е отнесен към XVIII век. След разшифроването на руните се показа текст със следното съдържание:
Ытакъ алп ышаны. Токъа.
Кенти Инчи алан къакъан… Токъа
Превод:
Надгробен камък (балбал)
на богатира Итак (Итаксис). Изпълни обреда.
Той беше каган на Зеленчукските алани... Изпълни обреда.
Спокойствие (Покой, Мир на праха му). ".
И така нататък.

В самото начало на прочита на Зеленчукския надпис Вс. Ф. Милер внася в текста 8 допълнителни букви, без което той не би намерил нито една осетинска дума (Кафоев А.Ж., 1963, 13). Следващите го привърженици на осетино-аланската концепция при четенето на Зеленчукския надпис винаги прибягват до манипулации с думите и буквите в надписа (Мизиев И.М., 1986, 111-116). Следва да имаме предвид, че дори след съзнателната поправка текстът на Зеленчукския надпис на осетински език представлява единствено безсмислен сбор от лични имена и нищо повече, докато на карачаево-балкарски език той се чете лесно и разбираемо. Думите там са безусловно тюркски. Например йурт (родина), ябгу (наместник), йыйып (като събра), ти (да говоря), зыл (година), итинэр (да се стремя), бюлюнеп (отделилите се) и т. н. (Лайпанов К.Т., Мизиев И.М., 1993).

През 1990 г. Ф. Ш. Фатахов, като прави критичен анализ на наличните тълкувания на Зеленчукската епитафия, стига до извода, че надписите в нея свободно се четат на основата на тюркския език. Преводът през тюркски език гласи следното: „Иисус Христос. Името е Никола. Ако беше пораснал, не би било (по-добре) да опекунства над главния юрт. От юрта на Тарбатакай-Алан-детето трябваше да направят владетел-хан. Годината на коня. (Фаттахов Ф. Ш., 1990, 43-55). По такъв начин аланската епиграфика, намерена в земята на карачаите и написана през XI век, по-уверено се разшифрова с помощта на езика на предците на карачаите. Следователно Зеленчукската епиграфика не може да служи като доказателство за ираноезичността на аланите.

Що се касае за аланската фраза на византийския писател Йоан Цеца (1110 – 1180), която се пази във Ватиканската библиотека в Рим, направиха опити да я разшифроват също през осетинския език, при което правиха какво ли не с текста: „поправяха“, пренареждаха буквите по своему и дори добавяха букви. В превода на В. И. Абаев записът на Йоан Цеца звучи така: „Добър ден, господарю мой, повелителке моя, откъде си ти? Не те ли е срам, госпожо моя?“ (Абаев. В. И. 1949, стр. 245).

Веднага възниква въпросът, възможно ли е такова обръщение към собствения господар, към повелителката? Очевидно не. Във фразата на Цеца има такива общотюркски думи като хос – хош (добро, довиждане), хотн (госпожа), кордин (виждал), каитариф (като върна), оюнгнге – идиом, на балкарски означава (как може да бъде така)? (Лайпанов К.Т., Мизиев И.М., 1993, 102-103).



Аланската фраза на Йоан Цеца е разшифрована и от Ф. Ш. Фатахов, доказано е, че тя представлява тюркски текст: "Табагач - мес эле каны кердец [...] йурнэтсен киня~е мес эле. Кайтер оны [- -] ейгэ" - „Улавяне – къде видя медния писец (?) Нека прати по-малък (малък) писец. Донеси го у дома (Фатахов Ф, 1992).

Ето как аланската фраза на Йоан Цеца еднозначно говори за тюркоезичността на аланите.