Героят на Емилио Салгари - малайският "тигър" - пират и детрониран от британците султан на Северно Борнео [от чиито обширни бивши владения днес води своето начало малката, но изключително богата на течни горива държава Бруней Дарусалам] - Сандокан [реален прототип - султан Шариф Омар], нарича дома си "РУМАХ" .Една дума, широко разпространена сред говорещите малайско-индонезийски езици.

В тюркските езици, от арабското и персийско (Ар) РУМ, произхождат названията РУМ и РУМЕЛИЯ, които обозначават всичко, свързано с Рим, Източната и Западна части на рухналата империя, в частност и християнското й население, главно гърци.
Съвременните турци разграничават ЮНАН (гърците, живеещи в Република Гърция) от гърците, живеещи в Република Турция (наричани УРУМ) и на остров Кипър - Кибриста (кипърски) РУМ.

Иконийският султанат и създадената от селджуците империя се наричат РУМЕЛИЯ, като Мехмед Втори Завоевателя и неговите наследници припознават своите владения в Анадола и на Балканите като ВЪЗРОДЕН, но в МЮСЮЛМАНСКИ ВАРИАНТ, НАСЛЕДНИК на Римската империя.
Османците наричат и българите, и гърците... РУМИЛЕТИ, тоест "потомци на Рим", "римляни".
Султан Мехмед Втори се титулува "КАЙСЕРИ РУМ" ("РИМСКИ ЦЕЗАР").

Молдовският княз Александру Йоан Куза обединява владението си с Влахия и през 1861 се провъзгласява за крал на "Новия Рим", РОМА+НЕА.
Същата година издава декрет за изхвърляне на 30 000 български думи от "новоримския" (румънски) език. Те са механично заместени с италиански и френски.

Берлинският конгрес от 1878 провъзгласява създаването на автономна провинция Източна Румелия между Родопите и Стара планина.

Титлите на няколко османски военачалници от 13 - 15 век са "бейлербей на Румелия", вкл. Шехабетин Абдулла паша, приел исляма християнин, погребан в двора на едноименната джамия в Пловдив, която е построена по негова заръка.

Прякорът на родения в град Балх, Афганистан, но установил се в Анадола поет, философ, и духовник Мевляна Джелал ад дин Мухаммад - Руми, означава "Римлянина", т.к османлиите вече наричали така Анадола и своите владения там, завоювани от рицарите-кръстоносци и "стопилата" се ИРИ (Византия).

Прочее, остарелите български думи за "стая" - одая и соба - са турски. Oda е стая, а "соба" подразбира помещението с печка, където човек се мие/къпе (и самата печка). Твърдението, че "соба" е видоизм. от късно латинската "stupa" , през немски и унгарски в български, нещо куца... Както и да свържем латинската дума с тибетското "ступа" - скромната гробница на известна личност...

В тибетски (централен диалект - Лхаса), "стая" е khang pa, ~bu, grong khang. Което може да предложи връзка с иранското "хане" - жилище, сграда, а в турски и български - "хан" - отново синоним на къща, но в по-специализ. смисъл ("страноприемница", "общежитие", "хотел").

И така: Може ли да има връзка между общата за малайско-индонезийските езици дума за "къща" - "рума/х", англ. Руум (= "стая, помещение, склад") и лат.название на Вечния град - РОМА?

Легендата за братята близнаци РОМУЛ и РЕМ, отгледани от вълчица (или от Ака Ларенция, Деа Диа, проститутката Лупа - или други митологични персони, според различните версии) е ЕТРУСКА. също каквито са били по етническа принадлежност и основателите, и първите царе на Града със седем хълма. Етруските, наричани още ТУСКИ и ТИРЕНИ от древните римляни и гърци, наричат себе си РАСНА. Залезът на етруската цивилизация прелива във възхода на Римската империя и генетично РАСНА се разтварят с латините.

Етруските създават и Легиона, и Сената, и ... МЕЦЕНАТСТВОТО... Някои учени смело предполагат, че езикът на Древния Рим е пълен с етруска граматика, фонетика и лексика, други считат това културно влияние за много по-ограничено.

Днес генетиката е доказала ПРИЛИВАНЕТО на етруски генетечни маркери в римски, както и последващо РАЗРЕЖДАНЕ с генетичен материал от Близкия Изток и Източното Средиземноморие на римския класически геном - до почти пълното му изчезване - към 5-7 век от Новата ера. Което съвпада с Великото преселение на Степните народи към Централна и Западна Европа.  

Малайско-индонезийските народи, подобно на славянските и германски народи, в различни времеви периоди се ОТДЕЛЯТ от своите общи предци в азиатските степи.

В ДНК-то на етруските също откриваме СТЕПНИ КЛЪСТЕРИ и хаплогрупи. РОМУЛУС и РЕМУС са етруски имена, чиито значение е неясно, но възбужда творческото въображение на любителите на историческа научна фантастика. Ние, българите, възприемаме от ИРИ ["Византия "] названието РИМ, а в Западна Европа наричат Вечния град, към когото водят всички пътища, РОМА.
Аз предполагам, че и двете етруски имена на близнаците са свързани с ДОМ, КЪЩА, РОДИНА.

Във фризийските езици англ. "ROOM" се предава с ROMTE, в класическия немски - RAUM (помещение, но най-вече - пространство; "стая" = zimmer); в нидерландски - RIUMTE; RUUM - в долнонемски. В славянските езици - от нидерландски - тРЮМ (товарно помещение в кораб); също връзка с РАВНИНА (пространство); в протоиндоевропейски - коренът ~рава; в староперсийски/авестийски - равах; в староирландски: рой; в латински: коренът ~рус = рурален, рустикален (открито пространство, поле, равнина). Някои учени свързват името на РОМУЛ с "rhome" - сила, стгр. Други - с лат.  "основа(+тел)". А "основа" е един от синонимите за ДОМ, КЪЩА в келтските езици ["ти", "тай", "тях"☆☆☆].

Произходът на името РЕМУС най-вероятно има връзка с "риумо," "риеме" ( в старонемски), или "ремень","ремъкъ" (в славянските езици и старобългарски), със значение "забавящ устрема", "спирачка", "гребло", "противовес" (- на неговия брат - Ромул).  

Да разгледаме още 2 думи от тюркски и староирански произход, които са свързани с понятието "къща, сграда". Къшла - идва от "кишлак" ("укрепление", "казарма", "селище"), българите са използвали думата в смисъл "кошара".
Другата дума е "керван", от староиранското "-кара" ("хора", "народ", "тълпа"), смисълът е "хора, които се движат". Препратка към индийското "кхар/кхeр" и фр "gare", "garage", даже "caravan" - "покрит дом на колела/ или: къща, с която се пътува". В тюркските езици: "кер+ван са+рай" = хан  (хотел, мотел). 

Някои видни български професионални историци, както и лаици, ентусиазирани привърженици на теориите за тюркския или ирански произход на Аспаруховите българи (чието генетично наследство при съвременните българи е доказано като присъствие около 1 5%), твърдяха, че родният език на съветския диктатор - Йосиф Висарионавич Джугашвили, а именно - ОСЕТИНСКИЯТ, е КЛЮЧ към езика на нашите предци.
И привеждаха някакви примери за лингвистични връзки ["кат" - тип селска къща в Осетия, и бълг. "КЪТ"].

Но преди 2005 нямаше общодостъпни онлайн речници на малки и редки, древни и мъртви езици..., така че невежеството и патриотичните им заблуди са оправдани.

В хода на това проучване и аз "разгърнах" осетинския речник, воден от надеждата да открия нещо "мило, българско и родно", колкото и мизерно да е... Но нищо сериозно не открих, дори едно местоимение. На осетински: 1.Хядзар - къща; 2. цярянбон - жилище; 3. стая - уат;  [На кхмерски, и др. тайски езици, като лао и хмонг,  WAT (Ангкор Ват) е ХРАМ (тоест вид сграда, къща); vaata, санскрит - "оградено място", пали - vatta, "оградено място за извършване на свещени ритуали"]☆☆☆☆.   

☆☆☆, ☆☆☆☆. Предвид доказания от генетичната археология общ произход на предците на жителите на Новия свят, предците на народите от Степта - които мигрират и към Европа, и към Югоизточна Азия, можем да предположим, че НЕ Е СЛУЧАЙНОСТ лингвистичното сходство между Tipi (teepee) в езика на някои "коренни жители" на Северна Америка, като лакота (сиу) [срв. с "ТИПИ" при аймара в Перу!!!], наставката " - тепек" - в Мезоамерика и тюркското "тепе", келтското "ти", "тай", "тях", кхмерското "ват/уат" и "васи/уаси" при кечуа в Перу или "гаса-ва" (в чероки) и лат. "каса".
Но "тепе" и "-тепек" са изменени в смисъл на "планина", "хълм", "нещо издигнато". Тази лингвистична еволюция се обяснява напълно логично от продължилата повече от 12 000 години изолация при човешките миграции към Новия свят; тя е генерирана от колебанията в дрейфа на земните магнитни полюси, раздвижващи ледниковата покривка на планетата и промяната, вследствие на слънчевата радиация и геотектотична вулканична активност, обръщането посоката на океанските течения  (Гълфстрийм, Ел Ниньо/Ла Ниня и др.)  от топли - в студени, и др. фактори.