и "Преминаване на последната порта" - български превод; Една от най-добрите съвременни италиански готик метъл групи, която ви представих тук още преди 6 години. С Николета Роселини. 

ROME /РИМ

Усещам студения вятър по кожата си.
Виждам блуждаещи облаци в небето.
Враждебно се умножават
според звука на рога.

Как стигнахме тук?
Където сенките поглъщат светлината
и оракулите мълчат?
Въпреки че тежките ни щитове
не могат да спрат демоните, за
които ще се борим за Рим,
фуриите седят до мен
в безсънните нощи.

О, богове,
преди края на деня, бих искал да виждам
вълните, които се плискат по брега,
може би мирът е в дребните неща,
без слава и късмет аз
виждам лабиринта ти от пътища -
като протегнати ръце към края на света,
виждам колко далеч са
градините ти с лилии, свещени за Юнона..

Варварски легиони от север
ходят като сенки,
ходят като духове в мъглата...

Преди края на деня бих искал да знам
посоката на ветровете,
движещи живота и смъртта,
прегърнати като сестри,
танцуващи безкрайно по света...

Как стигнахме тук?
Където сенките поглъщат светлината
и оракулите мълчат?
Макар че нашите тежки щитове
не могат да спрат демоните,
те ще се борят за Рим.

Аз виждам твоя лабиринт от пътища
като протегнати ръце към края на света,
виждам колко далеч са
градините ти с лилии, свещени за Юнона.
Варварските легиони от север
ходят като сенки,
ходят като духове в мъглата...
/////////////////////

Път към Звездите A Way to the stars

https://www.youtube.com/watch?v=53b_3NtRTVg
https://www.youtube.com/watch?v=8N_HQVYV6tg 

Слънцето залязва и като малки капчици роса
Дневната светлина избледнява
Спомените се изплъзват, като облаци в небето
Към хоризонта...
Ние сме акостирали като лодки, плуваме и чакаме
Дъжд след дъжда

Никога не чуваме да идва
Тихата студена зима, която
Отнема цветята от нашите градини
Ние никога не забелязваме как преминава
Възрастният слепец, който
Докосва сърцата ни, превръщайки ги в камък...

Търсим шанс
В цикъла от сезони
Търсим шанс
Във виденията на мечтатели
Търсим шанс
В цикъла от сезони
Ще намерим път в дълбокия космос
Между звездите
Ще намерим път над облаците
Скриващи звездите

Има място в нашата душа
Където времето не може да ни достигне
Където тъгата не може да влезе,

Където нищо не може да ни въздейства,
Където песните на птиците са като река
Течаща към безкрая...
//////////////////////////////

CROSSING THE FINAL GATE
https://www.youtube.com/watch?v=NMkGliP8U5M

Просто следвайте стъпките ми -
тялото ми е река в лятна долина,
болката не е достойна за такива хоризонти -
Не се страхувайте да ходите в тъмнината,
не се страхувайте от демоните на безсънните нощи -
Денят винаги следва нощта
и слънцето възстановява нейните цветове...

[Колко далеч ти се струват звездите ?
Ти беше дете, когато можеше да
ги докосваш с ръцете си]
Когато вълните се издигат и падат,
ние научаваме тайните на загубата и намирането.
Наблюдаваме лунния цикъл
и научаваме, че нещата започват и свършват...

Пея за лицето на майка си,
което търся във всяка усмивка,
пея за ръцете на баща ми,
които са ме напътствали,
пея за древни езически богове,
които са обичали този свят,
пея за онези, които мечтаят
и се издигат над руините....

Дърветата ще се завърнат отново да цъфтят,
както се повтарят керваните от леки ниски облаци
и по океаните ураганите ще се върнат,
за да откъсват хапки от скалите...

[Сред падналите дървета,
сред счупените клони,
можеш да видиш демоните в полет,
можеш да видиш демоните, които чакат.
Не обвинявай съдбата, само твоите стъпки
те доведоха тук] 

Просто следвайте стъпките -
тялото ми е река в лятна долина,
болката не е достойна за такива хоризонти...
Не се страхувайте да ходите в тъмнината,
не се страхувайте от демоните на безсънните нощи.
Денят винаги следва нощта
и слънцето възстановява нейните цветове...

[Колко далеч ти се струват звездите ?
Ти беше дете, когато можеше
ги докосваш с ръцете си]

Когато вълните се издигат и падат,
ние научаваме тайните на загубата и намирането;
Наблюдаваме лунния цикъл
и научаваме, че нещата започват и свършват...

Пея за лицето на майка си,
което търся във всяка усмивка;
Пея за ръцете на баща ми,
които са ме водили по пътя.
Пея за древните езически богове,
които са обичали този свят;
Пея за онези, които мечтаят
и се издигат над руините;
[Където светлините играят със сенките
и всичко се разпада]

Аз пея на древните езически богове,
които обичаше този свят
Аз пея на тези, които мечтаят
да се издигнем над руините,
пея на лицето на майка ми,
което откривам във всяка усмивка,
пея на ръцете на баща ми,
които са ме водили по пътя...
[ Това е един нов ред,
където мъдростта е безсмислена]

Пея за древните езически богове,
които са обичали този свят,
пея за онези, които мечтаят
и се издигат над руините...
/////////////////////////////////////////

I Am The Loneliness  Аз съм Самотата
https://www.youtube.com/watch?v=pMRq9NxWbNg

На тази улица хората идват и си отиват,
вървят по ръба на пътеката -
глухи под звуците на птици,
така че един по един
да изчезват в пясъците на вечността.
Сърцето ми бие с дъжда,
без да знае нито печалба, нито загуба.
[Аз няма да съм непознат за себе си].

Аз съм тихото море...
Аз съм самотата...
Аз съм самотата -
портите ми са отворени.
Търся спомени
сред руините на хората.
Във водовъртежа на времето
нито един път не е толкова далечен.
[Нямам нужда от мотив,
за да се присъединя към партията на живота]  

Като се има предвид крилата ми на лудост,
можете да летите с тях
до най-високите небеса,
сред поетични цъфтежи.
Аз съм годеницата
на благословени или прокълнати...

Аз съм самотата.
Аз съм хазартна игра,
която вижда отвъд маската.
Няма герои,
когато променям цвета на нещата.
Аз съм самотата...
[Безпокойството и тъгата
са само параноични илюзии].

Аз съм тихото море.
Аз съм  самотата.
Аз съм самотата -
портите ми са отворени.
Търся спомени
сред руините на хората.
Във водовъртежа на времето
нито един път не е твърде далечен.
Вървиш пред душата си,
докато се скрие пътеката
от падналите листа сред
бавното разлагане на нещата.
Когато шумът от дъжда
замени песните на птиците,
ще ме откриеш отново,
ще ме намериш...

Аз съм тихото море.
Аз съм самотата.
Аз съм самотата -
портите ми са отворени.
Търся спомени
сред руините на хората.
Във водовъртежа на времето
нито един път не е толкова далечен
[Аз нямам нужда от мотив,
за да се присъединя към партията на живота -
намирам утеха в хаоса и объркването
присмивам се на тези, които не дерзаят] .

 

Николета Роселини е супер готина певица! Сравнявам я с Таря Турунен.,