Кратка историческа справка за конфликта в Северна Ирландия. (Надписът гласи: "Борбата за политическия статут 1980-2000 ИРА")

През 1171 година крал Хенри II осъществява инвазия в Ирландия. По това време ирландците са групирани в множество кланове и малки кралства, обединени от общия келтски произход и християнството. Инвазията е успешна, но в следващите десетилетия ирландците бавно започват да възвръщат земите си, като в края на XIV век владеят отново по-голямата част от острова. През 1536 година крал Хенри VIII прекъсва връзките си с католическата църква и започва протестантската реформация в Англия. Пет години по-късно той се провъзгласява за крал на Ирландия. Неговата дъщеря, кралица Елизабет (1558-1603), си поставя за цел да изкорени католицизма в Ирландия. Ирландците вече трябва да се борят не просто за земите си, но и за вярата си. След 1590 година клановете от Ълстър, най-северната провинция на Ирландия, започват въстания срещу английските завоеватели. Бунтовете са потушени, водачите им бягат във Франция, а с цел да осигури силни позиции за Короната в Ълстър следващият крал на Англия Джеймс I прогонва ирландското население и заселва на негово място лоялни към Англия, английски и, най-вече, шотландски протестанти. Този акт става известен като The Ulster Plantation и е ключов момент в историята на англо-ирландския конфликт.

Нов бунт срещу британското управление е осъществен през 1641 година, който отново води до временен ирландски контрол над по-голямата част от острова. През 1649 година Оливър Кромуел опустошава Ирландия, в Дрогеда са избити 30 000 души и се слага край на местното управление.

1688 е годината на Великата Революция в Англия. Последният крал-католик Джеймс II е заместен на престола от холандския принц-протестант Уилиъм III. (Или Вилхелм Орански, от тук и названието "оранжисти" на протестантите в Ълстър). Детронираният Джеймс II все още има много поддръжници, главно в Ирландия и Шотландия. През 1689 той навлиза в Ирландия с малка армия, подкрепян от много ирландски благородници. През 1690 силите на Джеймс II и Уилиъм III водят решаващата битка на река Бойн, където Джеймс е разбит, бунтът потушен, а победата на Уилиъм се празнува от протестантите и до днес.

Въоръжени въстания срещу британското управление продължават и през следващите два века - през 1798, 1803, 1848, 1867, всички с неуспех. Създават се революционни организации като Ирландското Републиканско Братство (1858), което с финансова помощ от ирландската общност в Америка подготвя въстанието през 1867. Членовете на братството са наричани fenians (воини), и до днес на Айброкс се пее "We"re up to our knees in Fenian blood". По своите идеи ирландската национална революция от втората половина на XIX век е близка до българската.

На 24 април 1916 година, понеделника след Великден, малка въоръжена група завладява няколко ключови сгради в Дъблин и прокламира Ирландската република, а военните й сили - за Ирландска Републиканска Армия. Бунтът, известен като The Easter Rising, е потушен след седмица, а 13 от лидерите на ИРА са екзекутирани. Ефектът обаче е обратен на планирания от британското правителство, подкрепата за републиканското движение в Ирландия се засилва и макар да губи битката, ИРА печели сериозни дивиденти от кървавото потушаване на въстанието.

През 1918 на проведените парламентарни избори мнозинство в Ирландия печели партията Шин Фейн (ние сами), чийто делегати отказват да заемат местата си в Парламента, и през 1919 формират първия Ирландски парламент (Dail Eireann). Емон де Валера е избран за президент на новопрокламираната Ирландска република. В същия ден започват военни сблъсъци между ИРА и британците, което води до станалата известна като The Black and Tan War. Начело на ирландските сили е Майкъл Колинс, който организира малкото (около 5000) членове на ИРА, които обаче имат преимуществото да се бият на собствена земя и сред приятелско настроено население. Примирие се постига на 11 юли 1921.

Мирните преговори се водят в Лондон и довеждат до подписването на англо-ирландски договор на 6 декември 1921. Той съдържа две крайно дискусионни точки. Първо, прогласява не независима Ирландска република, а Irish Free State под зависимостта на Короната. Второ, Ирландия е разделена на две - 26 окръга към Free State, а 6 от 9-те провинции на Ълстър остават под изцяло британско управление. След седмици на тежки дебати Ирландският парламент ратифицира договора на 7 януари 1922 година. Де Валера и негови поддръжници напускат Парламента в знак на протест, а мнозинството от ИРА отказва да признае новото правителство. През април ИРА превзема части от Дъблин, преговорите се провалят, и през юни военни части на Free State, командвани от Майкъл Колинс, атакуват позициите на бунтовниците и довчерашни негови бойни другари. Започва Гражданската война, която трае до 1923 година, когато ИРА иска примирие.

През 1948 Ирландия къса и последните връзки с Британската империя и става република. Шестте окръга от Ълстър обаче си остават под британския флаг. Юнионистите, които са мнозинство в Северна Ирландия, изграждат "протестантска страна за протестантите", в която католиците са поставени в неблагоприятно социално и политическо положение. Ейре, заета със собствените си проблеми, не е в състояние да оказва особена помощ на републиканците от севера. Единствена опора за католическата общност в Ълстър се явяват местните структури на ИРА, които се опитват да упражняват натиск върху Великобритания с множество бомбени атентати както в шестте окръга, така и в Англия.

В края на 60-те масовост придобиват движенията за граждански права и провежданите от тях демонстрации за мирно решаване на конфликта, като първата стъпка да бъде изравняване на гражданския статус на двете общности. Демонстрациите често са обект на атака от протестантските екстремистки организации, а местната полиция (Royal Ulster Constabulary) не прави нищо да ги защити. През декември 1968 по време на мирна манифестация от Белфаст към Дери католически студенти са атакувани от лоялисти и полиция. Напрежението достига връхната си точка, когато през лятото на следващата година се провежда традиционният парад на оранжистите, съпроводен с антикатолически песни и послания, в чест победата на крал Уилиъм при Бойн. Британският премиер Уилсън е предупреден да не разрешава преминаването на парада през католическите квартали на Дери, но не го прави. На 12 август шествията започват, а резултатът са кървави сблъсъци по улиците на Дери. След три дни северноирландското управление информира премиера, че полицията не може да се справи и иска военна помощ, която да възстанови реда. Така първите армейски части пристигат в Северна Ирландия.

Министърът за Северна Ирландия Реджиналд Моудлинг заявява на армейските коменданти "да правят с тези проклети хора това, което искат". Така настанилата се в Ълстър британска армия започва да изготвя свои планове и стратегии за решаване на конфликта, които излизат извън контрола на правителството. Резултатът е Кървавата неделя на 30 януари 1972 година в Дери, когато британски войници убиват при мирна демонстрация 14 невъоръжени католици, повечето младежи. Още същата нощ ИРА печели множество нови членове във всеки северноирландски град.
/////////////////////////////

Стенопис (англ. MURAL) в памет на 14-те жертви на Кървавата неделя в Лондондери, 30 януари 1972-ра
/////////////////////////////