"Тази вечер Небесата потънаха в траурен мрак,
Раят затвори свойте врати - място не остана
Да приеме още праведни души..." 

Тези думи се приписват на президента Ейбрахам Линкълн, твърди се, че са изречени след битката при Гетисбърг от първите дни на месец юли 1865-та, където Северът "пречупва гръбнака" на Юга в американската гражданска война, поради стратегически грешки на командира на конфедералните войски генерал Лий. Самият Лий осъзнава вината си: "Ръцете ми са оцапани с кръв до лактите... Вината е изцяло моя... Не знам, дали семействата на тези млади хора, който пратих на заколение и самият Господ Бог някога ще ми простят..." Битката при Гетисбърг е най-безсмислената и най-кръвопроливна братоубийствена касапница в историята на Гражданската война в САЩ, според мнозина военни историци и преподаватели по военни стратегии. 

Текстът на група WASP (wasp - "оса", WASP - съкращение от "бели англосаксонски протестанти", расистка организация в САЩ, свързана с КуКлуксКлан) е срещу суицидните мисли (желанието да си сложиш край на живота), когато човек остане "без крила", когато е изпаднал в положение на тотална безизходица... ПРЕВОДЪТ НЕ Е МОЙ!!! 

Не мога да понеса, че нямам криле...
Не мога да понеса, че райските порти са затворени...
Не ме ли чуваш?
Не се ли страхуваш, че няма връщане назад?
Знаеш ли какво е, когато Раят потъне в траурен мрак?
Не мога повече...
Сърцето ми страда между тези мрачни стени...
Не мога повече...
Тук никой не може да чуе молбите ми...

Не ме ли чуваш?
Не се ли страхуваш, че няма връщане назад?
Моля те, не плачи, когато Раят потъва в мрак...
Не ме оставяй на Смъртта...

Ще разбереш, какво е Раят да се обгърне
в стени от сълзи и страдание...
И ще разбереш, какво е да не виждаш щастието,
когато Раят потъне в траурен мрак...

Как можеш да твърдиш, че няма път пред мен?
Нима съм обречен?
А сега ми казваш, че Раят е скрит
отвъд моста на въздишките, заключен във Вечността...

Господи, не ме оставяй да умра...
И ще разбереш какво е сълзите и болката
да обгърнат Рая в мрак...
И ще разбереш, какво е да не виждаш щастието,
когато Раят помръкне...
Отвъд мост от въздишки,
загубвайки небесната светлина,
когато Раят потъне в трурен мрак...

От списание "ОРФЕАНУМЪ КЛУБЪ"