Поетът и махалото /The Poet And The Pendulum / Nightwish/ от албума "Vehicle Of Spirit"

//////////////////////////
(Част 1: Светлите земи на Съпричастието)

Край...

Мъртъв е създателят на песни.
Острието на махалото се спусна върху него,
и го отведе към светлите земи на Съпричастието,
на Невинността,
на Съпричастието,
на Невинността...

(Част 2 : У дома)

Мечтателят и виното.
Поетът, римата изгубил...
Овдовелият творец, 
Разкъсван от веригите на Ада.

Един стих съвършен, 
после - все същата стара песен.
Ах, Господи, как мразя това,
в което съм се превърнал...

Заведи ме у дома.

Припев:

Изчезни, избягай, отлети,
към Убежището на мечтите
пътя мой ти отклони.
Аз не мога да заплача -
всички, що ми бяха някога опора, 
днеска плачат повече от мен.
Аз не мога да умра -
блудница съм за света студен.
Прости ми!
Имам две лица -
едното е за пред света,
второто - за Бога. 
Спаси ме!
Аз не мога да заплача - 
всички, що ми бяха някога опора, 
днеска плачат повече от мен.
Аз не мога да умра -
Аз съм курва за света студен.

Дом ми бяха райските полета ширни,
дните - изпълнени със приключения,
и срещах се с безброй усмихнати лица...

Забрави думите -
мисли в скръб и сивота...
Забрави суетата и хвалбите.
Кажи ми, че сърцето ми пое 
по правилния път.

Заведи ме у дома.

Припев:

Изчезни, избягай, отлети,
към Убежището на мечтите
пътя мой ти отклони.
Аз не мога да заплача -
всички, що ми бяха някога опора, 
днеска плачат повече от мен.
Аз не мога да умра -
блудница съм за света студен.
Прости ми!
Имам две лица -
едното е за пред света,
второто - за Бога. 
Спаси ме!
Аз не мога да заплача - 
всички, що ми бяха някога опора, 
днеска плачат повече от мен.
Аз не мога да умра -
Аз съм курва за света студен.

(Част 3: Примиреният (букв.: Тихият океан, ориг. заглавие: The Pacific)

Озари пейзажите пред мен
с блясъка на тюркоазените водопади,
с красотата, що крие се под тях,
и с вечната им свобода.

Отведи ме ти отвъд таз небесна синева,
отвъд болката, отвъд дъжда.
Навреме целуни детето - за лека нощ,
падащото острие нашепва
последната приспивна песен.

На брега ний седнахме с надежда,
под бледата луна -
чия бе тази пътеводна светлина,
която всички ни избра?

"Страхувам се, толкова се страхувам
да бъда насилван отново и отново,
знам, ще умра сам, но обичан..."

"... Ти живя достатъчно дълго, за да чуеш звънтенето на оръжията,
достатъчно дълго, за да се будиш с крясъци всяка нощ,
достатъчно дълго, за да видиш, как приятелите тепредават..."

"От години съм привързан към този олтар.
Остава ми да отброя още три минути,
докато приливът ме отнесе,
и ме дарува с така жадуваната смърт.."

(Част 4 : Пиеса, изпълнена с тъмна страст)

Още един крадец от дясно на Христос,
на две съсечен - за детеубийство...
Светът ще ликува днес,
щом гарвани пируват връх изгнилия поет...

Всеки трябва сам да изкопае своя гроб,
народът не погребва онзи, който има каменно сърце.
Сега той има дом във Ада и служи Му добре,
убит от камбаните, звънящи му за сбогом...

Лъчите на утрото докоснаха олтара,
напомниха за пиесата, изпълнена със тъмна страст,
представена от приятелите му  - без капка срам,
с идването си те плюеха връх неговия... гроб. 

Припев:

Изчезни, избягай, отлети,
към Убежището на мечтите
пътя мой ти отклони.
Аз не мога да заплача -
всички, що ми бяха някога опора, 
днеска плачат повече от мен.
Аз не мога да умра -
блудница съм за света студен.
Прости ми!
Имам две лица -
едното е за пред света,
второто - за Бога. 
Спаси ме!
Аз не мога да заплача - 
всички, що ми бяха някога опора, 
днеска плачат повече от мен.
Аз не мога да умра -
Аз съм курва за света студен.

Днес, в годината на нашия Господ Бог – 2005-та,
Туомаш бе отзован от земните си грижи -
той не ще да плаче повече във края на всеки нов прекрасен ден.

Музиката, която пишеше, звуча прекалено дълго, без да спре.
Той бе намерен - без дрехи и мъртъв, с усмивка на лицето си, 
писалка и ... хиляда страници изтрит ... текст.

"Спаси ме!"

(Част 5 : Майката и бащата)

Почивай в мир, о сине мой,
ти си у дома си...
- Кога стана ... толкова студен? -
Острието... продължава да се спуска -
всичко, от което имаш нужда, 
е да почустваш ... моята любов.

Ако потърсиш Красотата -
ще намериш своя бряг.
Ако се опиташ да спасиш всички тях,
без да пролял и капка кръв  -

Вътре в тебе се таи... един цял ОКЕАН ...

... и дори да е настъпил краят,
знай - аз винаги ще те обичам... 

Новото начало.

Автор на текста: Tuomas Holopainen, Nightwish
Бг превод: Мой, 2017

 

Поздравления.

Христос воскресе!
Днес сутринта преминах през Пловдив. Всички светофари на червено, добре, че не бързам. Това за празника ли, не знам...
:)))