Аз съм един тъмен божествен пламък посред ветровете,
летящи с надиграване в далечината - като глуха северна камбана;
Аз осветявам поруменяването на зората в мрака на планините -
с искрата на моите болки, със звездата на моето безсилие...  

Аз съм царят на кометите - и духът ме разтърсва
като прах на пустиня в ефирна пирамида;
Аз съм гръмотевица на бури - но по-стилна от гробница,
скривайки смъртта и грозотата на моите гробове...  

Аз - една пропаст от дъги - но бих плакала за себе си,
като студен вятър над изсъхналите вейки в езерото;
Аз съм светкавица от вулкани - но в блатисти низини ходя,
като на погребение, със скръб и отегчение...  

Морето свири на арфи - пожар от стигащи Рая талази вълни -
и слънцето – моят враг! - се издига, възхвалявайки Бога...