Колко всъщност са (били) пловдивските тепета? Ако не броим последното унищожено - Марково, през 1920-40 години, за което пуснах специална статия с 10 снимки през август тази година...
//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Марково тепе, 1937/8-ма:

////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Тази гравюра от 1886/89-та например твърди, че са пет ( 5!!!) .......................................
/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////1891. Безименни скали стърчат ЗАПАДНО от мястото на днешния централен пловдивски парк - Цар Симеоновата градина, вдясно - изоставено след Освобождението старо турско гробище;
Улицата "в зародиш" на преден план е "Станционна" (днес "Иван Вазов"), пресечката покрай оградата на гробището - днешната "Авксентий Велешки", улицата от северната страна на гробището - "Гладстон"; През 1892-ра гробището е коренно преобразено от "Министъра на цветята" - белгиеца Люсиен Шевалас, който създава Градината и езерото, за нуждите на Първото в Освободена България "Земеледелческо и промишленно" (според тогавашния правопис!)  изложение;Така е изглеждал входът на Изложението:
///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////// 
....откъм днешната Главна - "Княз Александър Батенберг" и Централната поща.... А ето и още една снимка от Изложението:
//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Езерото в Цар Симеоновата градина, 1908

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Войници от Трета рота разрушават Лаут тепе, края на 19-ти век, за да строят казарми на Гладно поле...
/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Поглед от Сахат тепе към Католическата катедра, 1875-та, дърветата ВДЯСНО обозначават хълма Каменица, разрушен 1881-82-ра, за да бъде построена Бирената фабрика на негово място;

////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Така е изглеждала Пивоварна "Каменица" през 1910-та, собственост на Фрик и Сулцер.

///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Хълмът Каменица и Бирената фабрика... Дълги години извират подпочвени води... 1910 година.

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Ценители на бирата "Каменица", 1930-те години

////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Небет, Джамбаз и Таксим тепе - Трихълмието през 1878-ма; прочее, "новите пловдивчани", придошли от селата последните 30 години, УПОРИТО наричат Небет тепе "Рахат тепе", по името на кръчмата....(Фотограф: Димитър Кавра)
//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Сахат и Небет тепе, 1878 (Фотограф: Димитър Кавра)
///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Към трихълмието някои причисляват и едно четвърто: Тепе Алтъ, заемано от църквата "Света Петка - стара", Гръцката девическа гимназия /централната сграда на скалите/ и - в подножието му, дългата сград авдясно - болницата "Свети Пантелеймон" (Фотограф: Димитър Кавра):
///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Остатъците от Валели тепе /снимката е от 1968-ма/ все още могат да се видят на кръстовището между булевардите "Цар Борис Трети Обединител" и "Шести септември" до Чифте баня /баня "Старинна"/; няколко скали с височина около 3 метра; върху скалата щели да издигат паметник на Георги Димитров..., твърдяха дъртите комуняги в махалата..., но идеята нещо не се харесва на Дража Вълчева...................
//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Валели тепе днес - 31.08.2017, фотограф: Здравко Б. Спасов

///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

Църквата "Света Богородица" на улица "Съборна", вдясно - оригиналната сграда на читалище "Възраждане", 1952-ра, преди началото на строежа на Тунела, който днес минава под тях
//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

1960/1964 - съборените стари сгради между хотел "Тримонциум", Партийния дом /високата сграда вдясно/ и Централна поща
////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Пловдивският квартал Остромила през 1905 година, когато е направена тази снимка, е бил село " ОСТРА МОГИЛА" ... Същата година е огласен проект за изграждането на трамвайна линия от Пловдив до Асеновград, чието трасе минава през селото... Но идеята не е реализирана.
//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Унищожени антични руини срещу Държавна болница и Джендем тепе, 1910
                                        

////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Османските картографи разделят Сахат тепе на две части - Сахат е северната, разсича се от улица "Антим Първи", и южна - ТОПЛАР ТЕПЕ, където са разположени Метереологичната служба и РТВ станция; Сахат тепе и Топлар тепе, 1903 година, с протестантския храм на улица "Антим Първи" /сградата с острия връх/


//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Останки от крепостни стени по Сахат тепе, 1878, фотограф - Димитър Кавра

///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Западни картографи, на служба към Високата порта, документират до Джендема и още едно, съвсем ниско хълмче от юг, което ВСЕ ОЩЕ се намира в парка до новия Стоматологичен факултет... Да не забравяме, че голяма част от южните склонове на Джендема служат за каменоломна, дори в началото на 1950-те.......................
//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Стари зидове, укрепления и сгради по Бунарджика, 1878 година, фотограф: Димитър Кавра


Хм, и така: КОЛКО СТАВАТ тогава Пловдивските тепета - разрушените и оцелелите? Нещо май съм скаран, в този случай, с елементарната математика, която се учи в първи клас............................

С изключение на 1 снимка, цветната, НИТО ЕДНА ОТ другите СНИМКИ НЕ Е МОЯ . Бяха ми предоставени от познат колекционер на антики, който ИЗРИЧНО НЕ ЖЕЛАЕ да се споменава името му; Здравко Б. Спасов.

Поздравления.

Здравей, deathmetalverses. Може да видиш и моята тема за Пловдив и тепетата, макар и да съм от Варна. Аз не съм поставял толкова снимки, но както аз намерих нова информация, така и ти може да намериш:
barin.blog/history/2016/11/06/plovdiv-i-tepetata.1487985
Поздрави!