На мястото на тази ниска сграда, разположена между улиците "Христо Чернопеев" (вляво) и "Георги Измирлиев" (вдясно), използвана днес от ИВиЕн, до 1986-87 имаше един площад с каменен електрически стълб по средата. Тогава улица "Перущица" (както се казваше отсечката на днешния бул. "Шести септември", която виждате на преден план от "Васил Априлов" до жп прелеза на бул. "Копривщица") изчезна. Днес "Перущица" е улицата от Братската могила, която минава покрай МОЛ "Пловдив" и свършва на "Пещерско шосе" - до Аптечното управление и ХЕИ/РИОКОЗ. 

Този площад е свързан със сантиментални спомени от моето детство. За да бъде разширен булевардът, бяха съборени много стари къщи - от страна на южното платно, или сградите, които виждате. Високата къща зад офиса на ИВиЕн е на семейство Угринови - инж. Угринов беше дълги години директор на ТЕЦ "Север", имаше две дъщери, по-малки от мен - Здравка и Цветелина, основното ни училище беше "Кочо Честименски". Угринови ни бяха съседи от север, зад тяхната къща беше моят роден дом, където живях цели 26 години... 

На "Христо Чернопеев", вляво, е централният пловдивски офис на Здравната каса, там, до къшата на Угринови, имаше едно огромно метално агиттабло: "Икономиката - икономична, дело на всеки!"

---

 

---

 
На мястото на тази огромна ъглова сграда беше домът на един много готин пич, бивш футболист от "Локо", баща на мой приятел и връсник, Любомир, който след футбола беше станал тираджия и притежаваше супер готин телевизор. (Да се сдобиеш с телевизор или автомобил, дори апартамент, по времето на "развития социализъм" се чакаше с години на ОПАШКА!!!).
Вадеше телевизора на прозореца на първия етаж  - и цялата махала, независино дали са от "Ботев" или "Локо", гледаше - СЕДНАЛИ НА СТОЛЧЕТА НА ПЛОЩАДЧЕТО - СВЕТОВНИТЕ и ЕВРОПЕЙСКИ ФУТБОЛНИ ПЪРВЕНСТВА.
Супер готин пич, съжалявам, че не помня името му и фамилията, сестра му и децата му получиха жилища от "Главболгарстрой" в кооперацията малко по-надолу, след улица "Дружба". Имаше и дъщеря, Снежка. И двете му деца са русолеви като него, но, за съжаление, почина някъде края на 1990-те.
И така, пак повтарям, гледахме ЗАЕДНО всички футболни първенства след 1976-та, редовно през лятото. Хлапетата играехме редовно футбол, на малки вратички, обикновено аз бях вратарят, но можех да заместя и Ради Здравков...
  Най-интересното: когато имаше големи международни срещи на стадион "Пловдив" на "Ботев" или "Локото" - площадчето се задръстваше с коли и ТИР-ове, автобуси. . За по-големите хлапета в махалата представляваха особен интерес ЧУЖБИНСКИТЕ ВОЗИЛА - ходеха да ги тарашат наред - за дъвки с колички и мотори, за колички от серията "Мечбокс", понякога даже откриваха и порнографски списания (скучаещите шофьори на ТИР-ове..., когато са на дълъг път.., какво да правят хората, с проститутки не винаги е БЕЗОПАСНО?!) .
Е, аз бях възпитано дете и затова не отараших нито една чуждестранна кола, господа полицаи, вЕрвайте ми ...

---

---

 

Прекрасни неща публикувате !

Онзи неонацистки или наркомански надпис срещу мюсулманите на сградата на бившия Стоматологичен факултет, чиято снимка публикувах, и Вие я коментирахте, най-сетне беше заличен. Желая Ви всичко най-добро! Прохладен уикенд! Здравко,

Учил си в Кочо Честименски? Кой набор си браткиш?
Честно казано не си спомням как изглеждаше квартала преди да направят този Шести септември. Имаш ли снимки от тогава? Говоря за времето когато поставяха паметника на Кочо Честименски в двора на училището, когато в дъното на двора имаше една релефна карта на БълГария. Помниш ли го това време? Когато тролей №5 имаше обръщало на Комсомолска? Когато жената на Бонев уми човек с колата си, и и се размина (на прелеза на Малчика)? Когато грозната "братска могила" още не беше построена, а имаше парашутно поделение (където сега е мола).
Привет браткиш :)