---

Основателите и първите директори на Народна библиотека "Иван Вазов" - Пловдив, Йоаким Груев, Александър Башмаков, Маньо Стоянов и Борис Дякович, барелеф от новата сграда (завършена 1974-та), на кръстовището на ул. "Авксентий Велишки" с "Иван Вазов" и "Велико Търново". Скулптор: Виктор Тодоров (1953).

---

---

---

Стенописите от втория етаж на библиотеката са изработени с техниката на мокрото фреско. Образите са на литературни герои от емблематичните Вазови произведения: „Чичовци“ – худ. Георги Божилов – Слона (1935-2001), „Под игото“ – Йоан Левиев (1934-1994), „Службогонци“ – Йоан Левиев, „Епопея на забравените“ – Христо Стефанов (1931-2013).

---

На първия етаж, на който се намират каталожната зала и залите за свободен достъп, стените са украсени с фрески – сграфито, които изобразяват приноса на науката, техниката и книгата за развитието на човечеството. Те са дело на графиците Тодор Панайотов (1929-1989) и Любен Диманов (1933). 

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

 
Юбилеен плакат от входната врата на библиотеката. Автор: (?)

---

---

---

---

---

---

---

Облицовката на сградата отвън и отвътре е от врачански камък, мрамор и гранит. Отвън, от двете страни на главното стълбище, видният български скулптор Стойо Тодоров (1919-1997) е изваял импозантната фигура в цял ръст на Иван Вазов, наред с много възрожденци и народни будители. На каменния барелеф са изобразени литературните му герои и множество личности, свързани с историята на града – пловдивските книгоиздатели Христо Г. Данов и Драган Манчов, Петко Р. Славейков, Константин Величков и др. 
Фотограф: Здравко Божидаров Спасов, 09.06.2017. Текстът за скулпторите и художниците е зает от официалния сайт на НБ "Иван Вазов" - град Пловдив.
Изказвам сърдечна благодарност към Ръководството на библиотеката, за разрешенето да заснема вътрешните стенописи и барелефи и да ги покажа на читателите на БЛОГ.БГ.  

Хубаво е да се видят стенописите, които разказват историята,
да се почувства атмосферата в този храм на книгите и знанието...

Лошото е, че в Пловдив, в сградите, които са ПУБЛИЧНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ, не навсякъде да се снима отвътре - или парадоксът "царят дава - пъдарят не дава", тоест шеф ми разрешава, а дъртак от охраната - не... Но защо ли ги питам аз? Влизаш с туристическа група или публика и снимаш с тях, нелегално... Но, нали уж съм възпитано момче, задължително питам шефовете за позволение да снимам. Всичко най-добро от мен!