Времето.., единствено напред върви..,
Приятелите.., някъде по пътя.., кривват -
И то – в обратната посока - Боже, мили Боже ...

Е, то.., и аз.., придвижвам се.., вървя.., напред –
Обаче.., тъй и не успях да разбера, защо си давам
Толкоз много зор – да сбъдна този сън красив:
Опитам ли се да постъпя.., по “правилния начин”,
Изневиделица ме връхлетява... нов самотен ден ...

Уви, не аз открих, че този миг не би могъл да трае вечно.., мили... 
А времето.., ще продължава .., все тъй, напред, да си върви –  хей, да, да, да! -
Но ето, неочаквано се зазорява,  и по-зряла се оказвам аз –
Със цели.., двадесет и пет години! 
Макар че, убедена съм, това не може да е вярно –
Защото не съм станала аз “по-добра”,
А и не мога повече да ти помагам –  тъй както правех
Някога, когато бях..., мъничко момиче...  О, да!  

Има един вътрешен огън във всекиго от нас, хъ-ъ,
Той ще ми трябва сега, ще го задържа, о, да –
И ще го използвам, до деня, в който умра... 

Недей, мили, да очакваш някакви отговори, скъпи,
Ах, знам, че не се получават със лекота, не, не, не, не...
Хей, аз никога няма да те обичам по-добре, бебчо,
Щото никога няма да мога да те обичам.., “правилно”,
Така че по-добре вземи любовта ми сега, казвам ти, да!   

А тя не прави “разлика” – или скандали, бебчо, не, не, не –
Защото съм сигурна, че ще се опитвам винаги - да те обичам ...

Има един вътрешен огън във всекиго от нас, хъ-ъ,
Аз имам нужда от него сега, трябва да го използвам, о, да -
Трябва да го задържа до деня, в който умра...

Недей да спориш, скъпи, недей, недей, недей –
Мили, аз толкова мразя – да бъда сама...

Казах, че трябва да живееш живота си,
И че трябва да го любиш, любиш, любиш...
Аз ще се нуждая от него сега, ще го задържа, о, да -
И ще го използвам, скъпи, - о, да! -  Спри за малко! ...

Недей да спориш, скъпи, недей, недей, недей!  ...
Мили, аз толкова мразя – да бъда сама ...

Казах, всеки път ти ще искаш да обичаш някого,
Всеки път ще изпитваш нужда да имаш някого до себе си,
И когато пожелаеш да се обърнеш – аз ще бъда там...

Не (х 14) ...

Когато ти подадеш ръката си,
Всичко, което ти трябва, е малко внимание –
От страна на любимия,
Но той никога няма да е там, казвам,
Никога няма да бъде до теб...

Не (х 12 ),
Не (х 10),
Не (х 4), забавщ ход !  
Спри, у-а, у-а, забави ход!
Забави ход*! (х 9)

Мили мой, когато аз те докосна с ръка,
Значи съм ти казала всичко, което съм искала,
Някога - дали успя да ме разбереш сега, а? -

Ах, бебчо, аз искам да пея за мен и за нас,
Боже, мили, всеки ден, о, да!

(Към публиката, на концертния запис : Тази песен изисква участието на публиката; Всичко, което трябва да направите, е да пляскате с ръце, хора; Знам, че ще се справите прекрасно, независимо дали се чувствате като пребити с камъни или не, хора;  Ето така! Почти не ви чувам чувам?... Хайде, по-смело!  Да...!)

*WHOA – “спри!”, “забави ход!”, “прт!”– звукоподражателно, обикновено към кон, товарно животно; произнася се също като WOW – ‘уау’, което пък на български изразява учудване :  “брей!”, “леле!”, “леле мале!”... Бел. прев.