Все още тъмни облаци обвиват моя свят,
Зимата се засели в душата ми,
Слънцето безпомощно виси в небето,
Ледени ветрове брулят сърцето ми...


 

Освен от луната и от звездите,
Тъмнината си тръгна и от мен,
А самотата ме погреба жив
И на смърт моят гроб мирише...    

SON ŞAFAK / ПОСЛЕДНАТА ЗОРА

Няма ярко пълнолуние тази вечер,
И очите ми сметище виждат, не друго -
Докато очаквам изгрева на Последната зора,
Нощният мрак завладява отново света ми...
 

Те изпълват моята душа със самота, 
Тялото ми трепери в студената нощ,
Поседнете върху морските скали,
Докато отшуми звукът на самотните вълни...    
 

Вятърът носи отдалече провлачена песен,
Може би отвъд самотния хоризонт,
Застанете на гроба ми, но без цветя,
Когато сте готови да посрещнете нощта...  

LANETLI DIYARBAR/ ЗЕМЯТА НА ПРОКЪЛНАТИТЕ

Вървя сам 
И нямам идея
Дали и къде или кога
Ще открия
Пешеходна пътека -
Не мога да достигна светлината,
Слънцето никога не изгрява
От Забравената земя...

Замръзнах в студа
Далече преди средата на зимата,
Не мога да намеря пътя си в гората,
Сред белите, омагьосани дървета
На Прокълнатата земя... 
 

Викам до безкрайностт, 
Ако ме чуваш –
Умирам бавно,
Без да знам
Къде ми е гробът
В тази забравена
Земя на прокълнатите...

 

EBEDI BUZULUN ORTASINDA /СРЕД ВЕЧНИТЕ ЛЕДНИЦИ

Месец под светлината на мрака 
Скита самотна душата ми
В омагьосаната студена гора
На живите сенки,
Сред шумолящи дървета...
 

Под грубото и недодялано небе 
Изгубени души се лутат много,
Уловени в безмълвните мрежи
На подлия мрак... 

Сред гробищата стари,
Полуразрушени,
Се скита дух един объркан
И безплътно блед -
Прокълнатите горят
С пламъка на ада... 

Сред гъстата мъгла, 
В сянката на замръзналото слънце,
Един безплътен призрак скита -
И всеки следващ миг
Все по-мъртъв става той,
Лишен от надежда някога да умре...

В капана уловен 
На студените северни ветрове
Представете си как броди този дух,
Загубил всякаква надежда –
Озлобен, по безкрайните пътища,
В заледените планини
Сред пропасти дълбоки
И острите скали...