Преди да четеш, моля, включи музикалната илюстрация! -THY RAVEN WINGS на MY DYING BRIDE
1. Кучето ли е приятел на човека верен Или ТОЙ е задължен да бъде Пръв другар – на всички ЗВЕРОВЕ? –
  Не зная аз, но виждам много ПЕСОВЕ БЕЗДОМНИ ВЪВ ЧОВЕШКИ РОЛИ – И са без намордник... ТЕ!   ... Сношават се на публични места, Пикаят в бъчвите на Диоген, Рикаят като лъвове в пустинята Под нощния фенер, строшен От футболните хулигани озлобени – И плашат закъснели граждани, Които връщат се от работа Или забава, със ужасния си рев, Когато са докопали, случайно, Някой КОКАЛ.., оцелял, От близкия ЕКАРИСАЖ ...   2. ... И всеки от нас е човек, И всеки от нас – божество; И всеки от нас ЕЗЕРО е, И всеки от нас – дърво на Живота...   ... И всеки от нас се прекланя Пред силата крехка на меча стоманен, И всеки от нас – “пречистява”, В кавгите за чуждата плът или кръв...   Мнозина се хвърлят надолу с главата, От перлите морски или роса – съблазнени, Мнозина откриват подслон при животни –   Мнозина се тровят с уханни балсами, Или ‘магически’ чай – за отслабване..,   Мнозина забравят у себе си ... БОГА!   3. Диваците от Острова на канибалите, Наричан още – на БЛАЖЕНСТВОТО, Огнена земя или Мъгливи АЛБИОН.., Пленили някакъв МИСИОНЕР..., И го попитали, направо, без дисекция:   - На теб, приятелю, Каква ти е НАГРАДАТА, За твоя толкоз свят живот – Не си настъпил мравка, Не си убил оса? – Ти виждаш кладата разпалена, Със дрехите и кръста златен, В големия казан.., Ний ШЪ ТЪ ВъРИМ сега ?!...   Мъдрецът рекъл: - Радвам се за вас, деца, Защото пак ще бъдем ЗАЕДНО, Но в други, светли ВРЕМЕНА – И свойте днешни имена Тогава ще забравите...   Ала жестокото страдание, Което си приготвяте СЕГА, Във моята ЛЕЧЕБНИЦА Със сигурност ще ви докара – Полуживи, полуздрави, Тромави ИГРАЧКИ на Смъртта...   Тогава аз ще ви простя сърдечно Днешната ИГРА – без сетива за ЦВЯТ, От името на Господа на ЛЮБОВТА Ще ви изправя на крака – за да ме хапете, Отново, като кучета, в нощта на Вси светии:   - А кой е тоз, че има ВЛАСТ над бесовете Земни и небесни, кой е този ДЕМОН светъл, Който в нашите души чете тъй лесно, Нищо че по-черни те са от дъно на котел?   И кой му дава ПРАВО нас да ОЗДРАВЯВА, Щом лекарите местни и световни вече Своите ръце са вдигнали от нас - отдавна?!   4. Господи, не искам аз да си отивам – Толкоз млад.., и непознат на хората; Възлюбих ТЛЕННОТО си ТЯЛО – И насладите на ПРЕХОДНИЯ СВЯТ...   Не ми е още ВРЕМЕТО дошло, Но зная аз, прекрасно даже, Защо се бави ТО: - ВСЯКОЯ ОТРОВА ЛЕК Е, Ала само в своя СРОК ПРЕДНАЧЕРТАН!   ... И ако нямаше КАКВО ДА КАЖА, НОВО, КАЧЕСТВЕНО и РАЗУМНО – Никога не бих желал да съм ‘прочут’ Или ‘велик’ – ДЪРЖАВЕН МЪЖ, ПОЕТ, ПРОРОК или НИЩОЖЕСТВО...   И никога, повярвайте, не бих търпял Опяване на моя ДАР БОЖЕСТВЕН От ‘майстори’ на СЛОВОТО съмнителни, Или платени оплаквачки, които са погубили Със безразсъдство или злободневни дребни Сметки, най-скъпоценното от неговия Хладен ЧАР – на зарове, комар или бакара...   Защото днес – не е ли СРАМОТА? – “Безсмъртните” БАЩИЦИ на ДЕНЯ Отсичат всякоя глава на ЛЕКАР – Щом ги заболи ... СТОМАХ?! ...   А древната ЗМИЯ, ЛАМЯТА ДРЕВНА, Наричана САМЕХ, Със огнения МЕЧ – Клечейки във храстите Бодливи от лапад и спанак, И репеи - посира се от смях.., Неудържим –   Край Новият Йерусалимски ХРАМ ...   5. Изгонен бях от лъвовата яма.., Изхвърлен бях и от пещта на Данаил..., Разминах се в прокрустовото ложе С побъркания ‘свършек’ на света...   Посипах своите коси, младежки, дълги, Здрави и вълнисти, с пепел – от ШОА, И главата си покрих - със вритище...   А китът син.., дори не пожела Да ме погледне и погълне – Подобно онзи свят човек, Наречен Йона, за да се скрия Вдън земя – от ИСКРЕН СРАМ:   Че съм човешко същество, Което вегетира Сред отрепки ЗАРАЗЕНИ, БОЛНИ от ПРОКАЗА ИЛИ КЪСА ПАМЕТ, За които трябва СКАЛПЕЛ – Възможно най-ръждив и тъп!   6. ... Живеят и преяждат блудниците млади – Във подмолите на храма, и Завесата свещена Крие този срам – жреците остаряват, И ума си губят, издивяват – следват плътта На нечисти животни и свойте любимки Те галят със мръсни ръце, по главите – И ги заразяват със сифилис, бяс и урина, С вкус на фекалии, сперма и кръв...   ЗАЕМИ щедро раздават, на брата си роден във нужда Голяма или беда, на бедни вдовици, и на сираците, Заеми щедро раздават, не ПОМОЩИ - от сърце и душа, С лихви огромни и непосилни, които е невъзможно Да изплатиш – без да бъдеш лишен от своето зрение, Краекожие, крайници, кортекс - или ивица плът ...   БЛУДНИЦИ МЛАДИ И НЕРАЗУМНИ НЕВЕСТИ, В СЪЮЗ СЪС СЕНИЛНИ, ДЕБИЛНИ РАЗВРАТНИ ДЪРТАЦИ,   КОИТО ВОНЯТ на ГНИЛИТЕ КОСТИ във ГРОБНИЦА древна, ПРЯСНО ОТВОРЕНА, и ОТВЪНКА ВАРОСАНА, ПТКАЗНО:    - ТЕ УПРАВЛЯВАТ СВЕТА! (х3)   7. ПАСТИРЪТ БЕЛОКОС, що няма форма, име и лице, С назъбената си КОСА на рамо, що свири на пищялки От костите и стави на човеци живи и свещеномъченици..,   На АГНЕТАТА БОЖИ, оцелели след ужасното КЛАНЕ На полуживи сенки, ЩЕДРО ОБЕЩА и СЕ ЗАКЛЕ – Да ги ПРЕБРОИ – на ЕСЕН, край Стената на плача!...   Има ли смисъл, кажи ми, човече, да плачеш за тези, Които ‘БЕЗГРЕШНИ’ намират се – ВИНАГИ?!   Има ли смисъл, да се пренасяш Самичък и доброволно във ЖЕРТВА – За да ги спасиш - от ГРЕХОВЕТЕ (им)?   И дЪли изобщо..., ТЕ се нуждаят от ТЕБЕ, О, Боже - нали получават СВОЙТЕ НАГРАДИ, И сбъдват свойте мечти – още във този живот?! (х2)
  УЛИЧНИ ПОМИЯРИ, със скъпите “ХАМЪРИ”, МАРКОВИ ДРЕХИ И ТЕЖКИТЕ ЛАНЦИ От ЗЛАТО МАСИВНО, които се ЧУВСТВАТ ЩАСТЛИВИ, които се ЧУВСТВАТ ПРЕКРАСНО, ТОГАВА и САМО ТОГАВА, когато ‘ДРУГИТЕ’ СТРАДАТ – смачкани и ограбени от тяхната АРОГАНТНОСТ, “заврени във кучия задник” ...   УЛИЧНИ ПОМИЯРИ,  които се ЧУВСТВАТ ПРЕКРАСНО
И без покана на чужда трапеза или ПОГРЕБЕНИЕ, НАБЛЮДАВАЙКИ БЕЗУЧАСТНО как ‘другите’ ГАСНАТ,
С най-искрено ЮДОволствие, наслада, и КЕФ -
ТЕ ПОЛУЧАВАТ, ЗАДРУЖНО,  ОРГАЗЪМ ВЕЛИК!!!   ВСИЧКО е СУЕТА, и СУЕТА на СУЕТИТЕ! /ЕКЛЕСИАСТ, “Книгата на Проповедника”/

АВТОР и АВТОРСКИ ПРАВА ВЪРХУ ТЕКСТА: ДЖАК Б. САЛВАДОР, 1993 г. Оригинално заглавие: ПСИХОАНАЛИЗА НА ВЕЧНОТО/ PSYCHOANALYSIS OF ETERNITY . Bulgarian melodic & symphonic death, doom, trash metal experimental musical & lyrics project, parts1-7 (from 33), 1993-1994 .    These verses were written for an unreleased album of my band – “THE SOLDIERS OF SATAN project”  in 1994. Here I will show especially for you my dear friends and readers, the finaly revised version. The music in each individual part of this project includes all types of the heavy metal genre.  JACK BOZHIDAROV SALVADOR, 2014      

Дано има други времена /и светове/ ..... както е казал Мъдрецът.

Или поне аз мисля така... След като всички човеци сме дошли тук от различни звезди във вселената... "ЕНЕРГИЯТА / а ние, хората, от какво сме съставени друго, осен от енергия с различни характеристики?/ нито се създава, нито изчезва безследно, но преминава от една форма, в друга, от едно измерение или свят - в съседните" - всички сме учили този основен принцип в часовете по физика... Когато нещо "умре", то неговата енергия дава храна на други неща; Така че и ние, хората, не изчезваме безследно; Да, и слънцето някой ден ще свърши водородно-хелиевото си гориво и ще се взриви, поглъщайки и разрушавайки всички планети в тази система, е, поне повечето, но, превръщайки се в 'джудже', а сетне и в 'черна дупка', която поглъща лакомо всичката енергия-вещество-поле в околностите си, ще достигне някога си една КРИТИЧНА МАСА, която ще роди нов взрив, и нова звездна система или вселена, със собствени свои ИЗМЕРЕНИЯ и ВРЕМЕВО-ПРОСТРАНСТВЕН КОНТИНУУМ... Или поне така ни учат гениите на квантовата физика, и онези светила на науката, разработили на тази основа СУПЕРСТРУННАТА и ХОЛОГРАФСКАТА ТЕОРИИ за произхода и развитието на вселената... След като енергията, от която сме изградени, е вечна, би следвало и нашите мисли/съзнанието ни/ да са вечни. През 1938-ма година ПОЛ ДИРАК става НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ по физика, защото доказва, че МИСЪЛТА е ЕНЕРГИЙНО ПОЛЕ-ВЕЩЕСТВО.

Отново ти благодаря за коммента, защо ли толкова малко хора се сещат за мен?!