[Тишината]
O, красива Земя,
Ти прекалено дълго стоя умълчана,
Докосни ме за пореден път,
Мрачната твоя повърхност лежи охладена,
Et gelidus hoc voluntas firmamentum
(И властта на студа така ще бъде затвърдена – лат.)

Ослушай се, наостри уши,
Да, това съм аз,
Треската на човечеството,
Настоятелно зовяща, по курвенски, както винаги,
Аз съм новият Христос,
Изключи звука във себе си,
Nunquam (Никога – лат.)
Ти нямаш тук никаква власт,
ВСЕМИЛОСТИВИ,
Недей ме жали,
Слънцето върни обратно,
Душите ще скърбят
През този нямащ край сезон на мрака,
Пази се от ОТМЪСТИТЕЛЯ,
 Моя е СИЛАТА...

Ако си слаб, отвърни се,
Кама не блести в моята длан,
Техниката е тайна,
Лъжецо,
Тя е частица, която живее във мен...

[Тъгата]

Моля, оставете ме на мира,
Мисля, че ще затворя моите очи сега,
Първият слънчев лъч бях аз,
Потърсете ме сред цветята,
(При) спящата заедно със Земята
Моя умираща невяста,
Състрадание аз предизвиквам -
През дъжд от сълзи...

Един трагичен опус,
Една неизмерима загуба -
Разплакан аз почивам,
Загърнат в моята нарастваща тъга...

[Страстта/Похотта]

Женските индивиди са подобни на един изискан ад,
Постави твоите объркани  ръце върху мен,
Ужас, еротика, похот и страст,
Дори във смъртта, КРАСОТАТА е с теб...

Аз ще те величая със думи на гръмогласна възхита,
Ти ще покажеш благоволение към моето шествие -
Защо да не мога да се отдам  
На мойте собствени желания?

Разголи гърдите си, да ги покрия с бавни целувки.

[Битката]

Разкарай се, кучешко копеле,
Nunquam - Никога (лат.)
Слез от твоя престол,
Nunquam - Никога (лат.)
Една кама проблясва в моята ръка,
Нима изпитвам страх?
Ще загинеш в самота,
Ха!

Моли се за мен,
Със богохулство,
Върху мене плачи,
Умри върху мен –

Пусни ме да изляза,
Пусни ме да изляза,
Пусни ме да изляза,
Пусни ме да изляза...!

Ти страдаш - в свойта голота...,
Но преди да вкуся от твоето черно изкуство,
От мръсотията твоя  и ужасна воня,
За ТЕБЕ за плача - дали АДЪТ е в това?

Твоето царуване сега приключва
И Слънчевата светлина ще се завърне
Към тази вкаменена веч` земя:
Ego deicere - tu pereant! (Аз казвам – ТИ ЗАГУБИ! – лат.)

[Завръщането]

Направи ме безпомощен с безкрайни целувки,
И всички мои страсти се завърнаха,
Стопли моите треперещи ръце –

Ние сме сюжет за антична трагедия..,
Аз мога да отгатна по твоята усмивка,
Че няма да си тук – за залеза на слънцето...
 

КЛИПЪТ е на РИМЕЙКА (от 2001-ва) на ОРИГИНАЛА (от 1992-ра), където заглавието е ПРОМЕНЕНО от THE RETURN OF THE BEAUTIFUL (ЗАВРЪЩАНЕТО на КРАСОТАТА) на THE RETURN TO THE BEAUTIFUL – ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ КРАСОТАТА, а инструменталната партия е удължена с близо 2 минути БЪЛГАРСКИ ПОЕТИЧЕН ПРЕВОД – ЗДРАВКО Б. СПАСОВ, 2014