Surrender the Sun (Предателство към Слънцето)

Наричат ме те ‘гладиатор’,
Роб съм на Рим, но герой на тълпата,
Аз трябва да ги забавлям, за да решат
Със вдигнат палец,
Дали трябва да живея или да умра...

Целият в кърви облян, воювам за моята свобода,
Набеден за осъден престъпник, аз съм просто
Една марионетка, с която плебсът се подиграва;
Колизеумът е моето царство, дворец на скръбта,
Където ще се запозная със живота след смъртта...

Болката е мерило за всички ваши страхове;
Оцеляването на душата ми има някакъв шанс,
Ако слънцето предам, в замяна на моя живот,
И предизвиквам боговете, за да умра...

 
Ние приветстваме този, който е на път да умре!

Бий се със чест до момента,
Във който посрещнеш своя задгробен живот;
Насилието обсебва моето тяло и мисъл;
Радвай се със достойнство, на шанса
Да живееш във слава и почест през вечността!

Мечът и щитът са единствените истински неща,
Които съществуват за мене;
Аз чувствам гнева, как ме зове...,
За да отнеме от мене тази искрица живот!

Уповай се на гладиуса*, който се врязва дълбоко вплътта!
Писъци на страдание, които се губят в прахта; 
Последния дъх поеми, небесно видение черно угася светлината;
Железният шлем (може би!) ще спаси твойта душа...

Черни гарвани очакват своята храна;
Аз вече живея в един друг ден
Или миг под слънцето;
Наруши мълчанието на тълпата,
Когато тя аплодира последния удар!

Болката е мерило за всички ваши страхове;
Оцеляването на душата ми има някакъв шанс,
Ако слънцето предам, в замяна на моя живот,
И предизвиквам боговете, за да умра...

 Поетичен превод: Джак Б. Салвадор, 2012.