Постинг
04.06.2023 18:12 -
СПОМЕН ОТ КОМСОМОЛСКИЯ НАБОР В МВР...
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1287 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.06.2023 08:27
Прочетен: 1287 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 05.06.2023 08:27
СПОМЕН ОТ КОМСОМОЛСКИЯ НАБОР В МВР...
Имах бъбрив съученик, който влезе в школата на МВР по поръчение на градския комитет на Комсомола. Вероятно затова той посвещаваше повече време на социални контакти с курсантите, отколкото на скучното академично зубрене за изпитите.
Във випуска беше и един добродуиен гигант, който се държеше като вързан. Особено в началото, когато всичко ново и непознато беше плашещо, а конфликтите помежду ни в резултат на постоянен стрес възникваха от нулата и не винаги завършваха с мирно разбирателство. Но никой от побойниците не смееше да се натъкне на мълчаливия и мрачен, почти двуметров добродушко. Комсомолеца веднага оцени това обстоятелство, дори смени леглото си по-близо до това на източника си на сигурност.
- Това са гените на моите предци, които говорят в мен - с искрена усмивка обяснаваше ми той. Близо петстотин години народа ни е бил държан в плевни и землянки, недопускан до прага на къщите на господарите. Дори в Стамбул нашите са имали право да влизат само през деня и изключително като слуги на бейовете. Преди залез слънце те е трябвало да напуснат богатия квартал. В границите на града дори е било невъзможно да се върви от една и съща страна с османлиите - гяурът трябваше да премине от другата страна. Но, най-лошото от всичко са били кавгите между господарите, където страдат преди всичко тези, които служат на нещастния по-слаб господар. Те биват обезглавени веднага и безмилостно. Тези, които оставаха близо до най-силните, оцеляваха. Оттогава коренното население на балканските държави е развило специален инстинкт, който им позволява точно да определят, кой от господарите ще тръгне нагоре утре и кой, напротив, ще загуби и ще се превърне в жертва, или изгнаник. И правеха правилния избор навреме...
- Избор на какво?
- Изборът на страната от конфронтацията, която ще ви позволи да запазите главата на раменете си, с кого ще бъде по-безопасно и по-удовлетворяващо - търпеливо ни обясняваше комсимолеца. Обикновените хора постоянно са принудени да обменят свободата си за покровителството на "силен човек", който може да го защити от неприятности. За да оцелее, човек трябва да е близо до „господаря на ситуацията“. Това е елементарно изискване за съществуването на всеки малък народ. И тук всички средства са добри. Талейран веднъж е казал: „Да предадеш навреме, означава да предвидиш!“
Забелязвайки вдигнатите ми вежди, той се смути и бързо добави: - Това, разбира се, се отнася до нашето буржоазно минало. Сега всичко е различно...
Различно, различно, ама съвсем същото...
Имах бъбрив съученик, който влезе в школата на МВР по поръчение на градския комитет на Комсомола. Вероятно затова той посвещаваше повече време на социални контакти с курсантите, отколкото на скучното академично зубрене за изпитите.
Във випуска беше и един добродуиен гигант, който се държеше като вързан. Особено в началото, когато всичко ново и непознато беше плашещо, а конфликтите помежду ни в резултат на постоянен стрес възникваха от нулата и не винаги завършваха с мирно разбирателство. Но никой от побойниците не смееше да се натъкне на мълчаливия и мрачен, почти двуметров добродушко. Комсомолеца веднага оцени това обстоятелство, дори смени леглото си по-близо до това на източника си на сигурност.
- Това са гените на моите предци, които говорят в мен - с искрена усмивка обяснаваше ми той. Близо петстотин години народа ни е бил държан в плевни и землянки, недопускан до прага на къщите на господарите. Дори в Стамбул нашите са имали право да влизат само през деня и изключително като слуги на бейовете. Преди залез слънце те е трябвало да напуснат богатия квартал. В границите на града дори е било невъзможно да се върви от една и съща страна с османлиите - гяурът трябваше да премине от другата страна. Но, най-лошото от всичко са били кавгите между господарите, където страдат преди всичко тези, които служат на нещастния по-слаб господар. Те биват обезглавени веднага и безмилостно. Тези, които оставаха близо до най-силните, оцеляваха. Оттогава коренното население на балканските държави е развило специален инстинкт, който им позволява точно да определят, кой от господарите ще тръгне нагоре утре и кой, напротив, ще загуби и ще се превърне в жертва, или изгнаник. И правеха правилния избор навреме...
- Избор на какво?
- Изборът на страната от конфронтацията, която ще ви позволи да запазите главата на раменете си, с кого ще бъде по-безопасно и по-удовлетворяващо - търпеливо ни обясняваше комсимолеца. Обикновените хора постоянно са принудени да обменят свободата си за покровителството на "силен човек", който може да го защити от неприятности. За да оцелее, човек трябва да е близо до „господаря на ситуацията“. Това е елементарно изискване за съществуването на всеки малък народ. И тук всички средства са добри. Талейран веднъж е казал: „Да предадеш навреме, означава да предвидиш!“
Забелязвайки вдигнатите ми вежди, той се смути и бързо добави: - Това, разбира се, се отнася до нашето буржоазно минало. Сега всичко е различно...
Различно, различно, ама съвсем същото...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4697
