Aвтор и авторски права: Jack B. Salvador.  Пусни клипа на "HAEMIC" за музикален фон, преди да четеш.

---

 
"И сто тояги малко са на чужди гръб..." (Българска народна пословица) "И никой пророк не бива приет първом в своята родина"

---

  ENTERED APPRENTICE II – ABOUT THE SON OF WIDOW & HIS MASTERPIECES   ...Ти беше там.., като един от тях.., Ти беше сам – във Елионската гора.., В онази странна.., мразовита вечер.., Край гробницата – нова и опасна.., На витанеца.., Ариматей.., когато.., От савана погребален.., скочи Лазар..,  И своят пръст постави ти.., Нахално – във отворените рани...   Ти беше там.., когато.., ‘Блудница’ една.., наречена Мария – Натирена далеч от Храма – От пасмина похотливи старци.., И езиците им зли.., Във Кана Галилейска се венча за своят Рабби – Нозете Му целуна.., страстно.., И с косите си прахът изтри – И ги намаза.., нежно.., Със скъпоценният елей.., От солите на Мъртвото море...

---

Мария Магдалина изми Моите нозе с косите си и с благовонно масло...

---

Намери се един ДОБЪР ЧОВЕК да Ме подкрепи в носенето на кръста до Голгота

---

  Ти беше там – като един от НАС.., Когато падна сняг дълбок.., през май – Във мигоете ярки на зелената мъгла.., Когато всичко стана по-горещо.., От стоманата в пещта разплута.., И по-меко от коприна.., Във устата на молец.., И със риби две нахрани.., Множеството..,  хлебоeдци.., Той...   Ти беше.., изоставен.., САМ.., на милиметри.., От лечебната вълна.., в Бетизда.., И беше обладан.., от бесове.., И всички се отказаха от тебе.., Когато ТОЙ се появи.., И ключовете към Надеждата постави.., Върху неодяланият КАМЪК...

---

Римски боклуци се гаврят със Сина Человечески  ...

---

И хвърлиха чоп (жребие) за Моите дрехи

---

  Ти беше там – като един от НАС.., Когато Самарянка.., изнурена от труда си.., Горещо Го помоли за вода.., край кладенецът запустял.., Че Шестият.., не беше й съпруг...   И гълъб кацна върху Неговото рамо.., С клонче от маслина във устата.., И чухме го.., да проговаря.., с ГЛАС:   “Това е.., Моят Син.., Единороден.., И който Него слуша.., Няма никога да вкуси.., смърт...”   Ти беше.., САМ –  на Тайната вечеря.., Ти беше там – като един от нас – Последният.., окаян и объркан.., скитник.., Единственият оцелял Зилот.., От жилавите втини в Масада.., Що бе разпнат на римски кръст.., Когато кървави сълзи изпълниха очите.., На Авраам.., и Моисей.., и Шломо – И ангелските светли легиони.., Превзеха тъмният простор.., Със своето Присъствие, и Слава.., МОЩ...

---

---

  Ти беше там – като един от нас – Във тайната си стая за молитви..., Когато..,  ЯТО.., огнени езици.., Спусна се от небесата върху нашите глави.., И вехтата завеса в Храма.., се раздра – Получи ДАР – и даде ти се ВЛАСТ – Над всичките езици земни и небесни.., Отровите.., и ‘нелечимите’.., болежки...   Ти беше.., там – като един от нас – Сиракът.., на Вдовица и Чирак.., В Домът на Болката и Мъдростта.., На Островът на доктор МТРО.., Когато Древната змия изпусна.., С крясък и пречупени крила.., Огненият меч поръбен.., И къс от своята опашка.., непотребен.., Захапа по принуда.., ТЯ – И ябълката златна на Раздора.., тупна.., Върху челото на Адам Кадмон.., Омазана със хоросан..., и присмех....

---

И един разбойник (зилот - ивр. , ист. - борец за свобода, бунтовник в Юдея) сънародник се намери само да Ме помоли учтиво да го заведа в Царството на ОТЦА Ми 

---

И един ЧУЖДЕНЕЦ се намери - легионерът ЛОНГИН, да признае: "ТОЙ наистина беше Син Божи ..."

---

  Ти беше там – като един от НАС – С превит о две стомах.., Самотен, насълзен, объркан и проклинащ.., Ала БУДЕН – Когато Той разказа своите последни.., Притчи и Блаженства – за Сеяча.., и Лозата.., И крадците.., И за Божието царство – И за древната вражда помижду.., Охлюв.., гълъб и орел...   Ловецът.., на глави и хора...,   Ти беше там – и беше сам.., В онази странна, мразовита вечер.., Като един от всички нас – Затворени в екарисажа.., На Общинският кучкарник.., Нахапан зверски от бълхите.., И премазан от побоя на стрелците.., Между скитниците босоноги.., И бездомните сираци.., Очакващи присъда смъртна...

---

---

---

  Ловецът.., на глави и хора.., Разследваше.., ‘световен заговор’ – На писарушките.., и на касапите.., На мажоретките.., и на клюкарите.., На олигарсите.., и стохастиците.., На мъжеложците.., и на лихварите.., И патриарсите – и еднодневките.., От Източния фланг...   Но МАЙСТОРЪТ.., не се яви.., За свиждане.., в уреченият час....   Ти беше там – във Елионската гора.., Когато Той помоли своите малцина.., ВЕРНИ.., братя.., и сестри.., и синове – Общението Му последно със Отеца.., Във бдение молитвено да подкрепят...   Но тежък сън.., коварен.., непростимо.., С тихи стъпки на крадец.., Тежките клепачи.., от олово.., Със рибарска мрежа покори – И нищо ‘чудно’ или ‘свято’.., Не видяха ТЕ – в онази нощ..,

---

И КОГО МИСЛИШ, че ще откриеш ТУК, жено? Няма ГО вече помежду МЪРТВИТЕ (Думи на ВЪЗКРЪСНАЛИЯ БОГОЧОВЕК към съпругата Му Мария Магдалина)

---

  В онази нощ – РАЗДЕЛНА.., за света...   Учителят.., на ЛЮБОВТА.., предсказа.., Че ти от Него ще се отречеш – Три пъти – точно! – приди.., Първите петли да поднесат.., Приветствие.., на Юпитер...   А бе .., ‘готов’.., с кинжал двуостър.., И аспщдова отрова – скрита под езика.., Живота си.., за Него.., да положиш – Във каменният саркофаг.., Или.., “От Името на Любовта”.., Да вършиш беззакония – Над другите.., ГОЯ?!   И.., Бледият ездач.., четвърти.., Що язди с тромавата си кобила.., И доспехи избелели.., от пустинно слънце.., Във ескорта на Смъртта – И ръждивата коса размахва.., Със мазолести ръце.., И сипва щедро сол.., и чесън.., и сребро.., Във отворените рани черни.., На ветрените мелници.., И техните Рушители – Не си ли всъщност.., точно.., ти?!

---

Четиримата конници от "Откровението" на Йоан Богослов - Моят ВЪЗЛЮБЛЕН УЧЕНИК

---

Възкресението на Лазар, братът на Мария от Мигдала

---

"АЗ СЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО и ЖИВОТЪТ" - иконопис в църквата във Витания

---

  Ловецът.., на глави и хора.., За трийсет сребърника се обеси.., Връх наклонената кула – в Пиза...   Ти беше там – като един от нас.., Когато падна Той.., под тежестта на кръста., Върху натрошеният чакъл.., По пътя си към Гехинном.., неравен.., И Го замеряше със камъни – Когато погледът Му срещна:   “Изчакай Ме..,  докато се завърна.., И Храмът съградя..., отново...”   МИСЛИ!/3/ Със своята глава – мислщ! -

---

Художник: Рембранд ван Рейн: Свети Петър се отрича от Исус..., за да си спаси кожата

---

Садукеят Йосиф Ариматейски с Чашата с Иисусовата кръв (по-сетне: Митът за Св. Граал) благославя ДИНАСТИЯТА на дългокосите МЕРОВИНГИ в СЕВЕРНА Франция. Всъщност наследниците на МАРИЯ МАГДАЛИНА и ИИСУС ХРИСТОС първо минават през БАЛКАНИТЕ=ВАЛХАЛА и РИЛСКАТА СВЕТА ОБИТЕЛ (Шенгри-ЛА, Старата АГАР-та)..., а след това пристигат в ОКСИТАНИЯ (Южна Франция и Северните Пиринеи); едва по-сетне на хоризонта изгряват МЕРОВИНГИТЕ.

---

  Защо ли Онзи.., който те постави.., За Светило – в Ъгъла на Храма.., Като Философски камък непорочен.., И Наръчник най-подробен ти остави – Снопове жито.., и ключове към Рая.., Забрави.., – да ти спомене.., За линиите кръвни.., царски.., На Свещеният Граал.., Които се пресичат в тебе?!   МИСЛИ!/3/ Със своята глава – мислщ! –   Дали ще бъдат всички.., хора.., Весели.., доволни.., и честити.., Ако твойта.., САМОЖЕРТВА.., може.., Да избави.., тези.., АГНЕТА ЗАКЛАНИ.., В златният поднос.., От цикъла на Самсара – Невежество.., и гняв.., и подозрителност.., И малките им.., ‘тайни’.., удоволствия?!   МИСЛИ! /3/ - Със своята глава.., мислщ!   Или.., вече си.., измислил – Какво ще правиш със Чирака.., Мързелив.., злояд.., и алчен.., Който твоите шедьоври потроши – И твойта кожа.., е навлякъл?!....

---

ЮѢѦД  - ЗАЩО ТЪРСИТЕ СВЕТИЯ ГРААЛ извън БѫлгариѦ? Ето ГО - в ЦЕНТЪРА на рисунката; ТОВА е МОЯТ ПОДАРЪК към човечеството, когато живеех край ОДЕСОС под името ЗАЛМОКСИС и бях духовен учител на БѫлгаритѢ - по ДОУХЪ

---

Първата картина е СУПЕР!

Ако имах пари, естествено, бих си платил, за да я ползвам ...

Всъщност от този блог не печеля нищо, както се вижда даже и "ГУГЪЛ АД СЕНС" нямам;

Благодаря ти, Христо! Всичко най-добро от мен! дравко