На шестдесет и пет съм пак добре,
благодаря на Бога, за което,
изплувала от бурното море,
спасена в стих и с поглед към небето,

творя за слънце,за любов и път,
и няма да се уморя да пиша,
да търся следващия земен кът
и с лекота душата ми да диша.

На съвестта ми нищо не тежи.
Обичам хората и красотата.
Ти,Боже, който трябва, накажи.
На мене просто дал си Светлината.

27 март 2023г., София
Росица  КОПУКОВА


Чукнете върху снимката, да излезе цялата

А ти си от творците, които се разгръщат с годините. Така че ти вещая дълголетие - физическо и творческо, с нарастващ максимум във времето. Силен стих със силен финал! Бог си знае работата и дава Светлината само на онези, които са я заслужили!

П.П. Много хубава картина държиш на снимката. Да ти е честита!

Е стига, де. На 65 си още младА.