«Сало́, или 120-те дни на Содом» ( Salт o le 120 giornate di Sodoma), или просто “САЛО”, е последният филм на италианския режисьор и писател Пиер Паоло Пазолини, създаден през 1975-та. Филмът е свободна интерпретация на романа на маркиз дьо Сад “120-те дни на Содом”. “Сало” визира “Италианската социална държава” или “Република Сало” (по името на една от правителствените резиденции) – така се нарича създадената от Бенито Мусолини марионетна на Нацистка Германия държава на Апенините, след като “Зелените дяволи” на диверсанта от ЕсЕс Ото Скорцени, по специална заръка на Хитлер спасяват сваления от недоволни военни италиански  фашистки диктатор през 1943-та.  

Филмът е първа част от недовършената “Трилогия за смъртта”, в която е трябвало да бъде включен и Porno-Teo-Kolossal (също незавършен филмов проект). “Сало” е изграден от 4 части, базирани на “Божествената комедия” на Данте Алигиери – Предверието на ада (Antinferno), Кръгът на лудостта и маниите ( Girone della manie), Кръгът на лайната/човешките боклуци ( Girone delle merda), и Кръгът на кръвта ( Girone del sangue). Филмът е пълен също така с чести препратки към “Генеалогия на морала” от Фридрих Ницше (1887), стихотворението на Езра Паунд “The Cantos”, а също така и към “magnum opus”-а на Марсел Пруст  “В търсене на прахосаното време”.

Получава изключително противоречиви оценки от критиката, във връзка със сцените с брутално насилие, мъчения, сексуални извращения, ужасни убийства, копрофагия (сексуална психопатия, от гръцки – ‘ядене на лайна’; прочее, лайната във филма са направени от шоколад и ябълково сладко!) и затова веднага след излизането си на екран е забранен за излъчване в редица европейски държави. Във Великобритания, например, е разрешен едва през 2000 г., а в Италия няколко пъти е свалян от екран и разрешаван, след орязването на някой от най-бруталните или “откровено порнограф-ски” сцени.

Република Сало́, Северна Италия, последните дни фашизма.

“Всяко нещо е добро, ако от него имаш полза” (Епископът) Президентът (Алдо Валети), съдията, херцогът (Паоло Боначели) и епископът се женят един друг за дъщерите си. След това заповядват на фашистите да отвлекат няколко десетки младежи и девойки, от които избират по 9 от пол, които са затворени в тайна, изолирана, добре охранявана вила, правителствена резиденция.изолирана вила, тайна квартира.  Някои от младежите са мобилизирани да охраняват вилата, а други – за прислуга.

Пленниците са посветени в правилата на играта, изградена на хомосексуални и лесбийски съвъкупления, садизъм, сексуални извращения, вкл. копрофагия и пиене на / къпане в / урина. Във вилата също така живеят също така и 4 проститутки на средна възраст. В 6 вечерта всички се събират в залата, където проститутките разказват различни истории, след което започват оргии.

За хетеросексуалните отношения се налага санкция отрязване на крайници, а за споменаване на името Божие или молитви – смърт...

Първата проститутка в течение на няколко дни разказва, как като дете е била разврате-на от педофили. Първия ден едно от отвлечените момичета се опитва да скочи от прозореца и да се самоубие, но охраната го спира. Голите дъщери на четиримата фашистки водачи са в ролята на прислуга, поднасят храна и питиета, а като начало, мастурбират върху масата. Един охранител сграбчва едно момиче, събаря го на земята и започва да го насилва. Президентът си сваля гащите и обикаля набегом стаята, показвайки на всички ануса си. След което застава на 4 крака до насилваната девойка и моли охранителя да го изчука. Херцогът започва да пее мръснишка песен, другите му акомпанират и мастурбират. На следващия ден се разиграва сцена, сватбба между един от похитените младежи и една от похитените девойки,  след което фашистите ги изнасилват. На третия ден младежите и девойките са принудени да ходят и лаят като кучета, на четири крака, с каишки вързани за вратовете, а фашистите им подхвърлят огризки от трапезата. Съдията поставя малки гвоздеи в една баница и насилва едно нищо неподозиращо момиче да я изяде, в резултат на което робинята получава рани в устата, гърлото и стомаха...

Втората проститутка разказва за сексуални извращения, свързани с екскременти. Херцогът сере в една от стаите и заставя едно пленените момичета да се храни с лайната му. Съдията се “бракосъчетава” с едно момче, след сватбената мастурбация всички серат и си разменят лайната, които консумират...

Фашистите научават за многобройните нарушения на установените правила от страна на своите пленници и това предопределя финала на цялата история. Последната от четирите проститутки, която свири на пианино, докато другите разказват еротичните си разкази, успява да скочи от прозореца и да се самоубие. Останалите живи пленници са подложени на жестоки изтезания, чиято цел е просто да бъдат умъртвени. Някои са скалпирани, режат им езиците, ушите, половите органи, избождат им очите,  режат ги на части и горят с нажежени железа. Четиримата видни фашистки функционери и управници слушат излъчваните по радиото стихотворение на Езра Паунд и композицията Veris leta facies на Карл Орф, докато наблюдават с бинокли инквизициите...

Навън от вилата се чува канонада – американците се приближават.. «Veris leta facies»  се сменя от лековата мелодия от 40-те  (Ansaldo Bracchi — Son tanto triste ) и охранителите започват да танцуват под нейните звуци. “как се казва твоето момиче?” – пита един от пазачите друг. –“Маргарита”, отговаря запиатният.

След като създава “Трилогията на живота” (Декамерон, Кентърбърийски раскази Цветето от хиляда и една нощи), Пиер Паоло Пазолини замисля да направи и една “Трилогия на смъртта” в която да срине всичкия жизнен оптимизъм, който излъчват споменатите три филма. По предложение на Серджо Чити Салт е избран като първи епизод. Както казва самият Пазолини, този филм е метафора за отношението властта към обикновения човек...

През 2008 г. британският оперен режисьор Дейвид Маквикар и швейцарският диригент Филип Джордан правят по мотиви от този филм  своя версия на операта на Рихард Щраус “Саломе”, като изместват действието в нацистка Германия, в един дворец на разварата. Спекаткълът е заснет Джоната Хасуел и по-късно същата година е издаден на DVD от компанията «Опус Арте».

Под влиянието на “Сало” гръцкият режисьор Никос Николаидис създава своя филм  “THE ZERO YEARS” (2005 год)

• Паоло Боначели — херцогът
• Джорджо Каталди — епископът
• Уберто Паоло Квинтавале — съдията
• Алдо Валети — президентът
• Катерина Борато — сеньора Кастели
• Елза Де Джорджи — сеньора Маджи
• Елен Сюржер — сеньора Вакари
• Соня Савианж — проститутката пианистка

• На 2 ноември е убит режисьорът Пиер Паоло Паолини; официалното разследване на властите отхвърля връзка с филма, но все още се носят такива слухове...
• На 9 ноември Комисията по цензурата забранява прожекциите на “Сало” в Италия;
• На 18 декември същата Комисия преразглежда решението и разрешава разпространението на филма.

• 11 януари — първата прожекция е в Милано;.
• 13 януари  — прокурорът на Милано се самосезира и иззема филма, възбуждайки дело против продуцента Грималди – “за разпространение на порнография”
• 30 януари — на Грималди е връчен обвинителният акт.
• 19 февруари — генералният прокурор на Рим възбъжда наказателно преследване срещу Грималди, обвинението е “изобразяване на разращаване на непълнолетни лица” и “публично показване на неприлични жестове” в някои от сцените на “Сало” . ».
• 11 март — Националната асоциация за борба с безнравствеността в Италия подава жалба в регионален административен съд, “незабавно да се забрани показът на този филм”.

• 17 февруари — изслушване по делото “Грималди”. Апелационният съд на Милано оправдава продуцента и се разпорежда филмът да бъде излъчван и разпространяван, с изключение на 4 сцени.  
• 11 март — филмът за първи пър се прожектира в столицата Рим, но без въпросните 4 изрязани сцени
• 7 юни—  един зрител, “ревностен християнин”, възбужда дело срещу филма, вследствие на което мировият съдия Гроталие издава заповед филмът отново да бъде иззет.
• 9 юни — компанията “Юнайтид Артистс”, продуцент на филма, завежда дело срещу мировия съдия.
• 18 юни — прокурорът на Милано отменя забраната за прожекциии на филма.

• 15 февруари — Касационният съд разпорежда изрязаните сцени от филма да бъдат възстановени, понеже “Сало” все пак е “произведение на изкуството”, а не “долнопробна порнография”, вредна за обществения морал.

Филмът е награден през 2015 година като “венецианска класика”, категория най-добре реставриран филм, на 72-рия кинофестивал във Венеция. Режисьор и автор на сценария – Пиер Паоло Пазолини; Продуцент – Алберто Грималди; Оператор: Тонино дели Коли; Композитор: Енио Мориконе; Разпространител: UNITED ARTISTS.