МОРЯШКО СБОГОМ

Това е една стара история,
която се повтаря с векове.
За нея трябват хора, море и брегове.
За нея трябва много, много обич
и много вяра в лунните пътеки.
За да се върнеме при своя фар отново,
където мъката на чакащите свети.

Аз ще запомня брега и вълните до кея.
Как ти ми махна с ръка и повярвах на нея.
Аз не искам да има сълзи
в този час на моряшкото сбогом.
В нас ЛЮБОВТА ще гори
и отново ще дойда.

Всички моряци са чайки бели.
В миг те отлитат без да усетим.
След тях остава самотен кея.
С фара забравен и твойто сбогом.

Аз ще се върна в деня,
който ти не очаккваш.
И ще попитам брега,
дали още ме чакаш.
Но притихнал брега ще мълчи.
Ти си все там до фара забравен.
Ти вече си с бели коси
но ме чакаш и вярваш.

Всички моряци са чайки бели.
В миг те отлитат без да усетим.
След тях остава самотен кея.
С фара забравен и твойто сбогом.

Това е една стара история която се повтаря с векове.
За нея трябват хора, море и брегове.

 

ДЖУЛИЯ

Джулия, вече се зазорява, а ти си отиваш Джулия,
Джулия, слънцето изгрява, ти заминаваш Джулия,
О, моя Джулия!
Джулия, как боли, боли сърцето без тебе Джулия,
Джулия, как шуми, шуми морето за тебе Джулия,
О, моя Джулия!

Много дни лунните пътеки ще блестят,
Много дни чайките самотно ще крещят,
Много дни ще се сърдят морските вълни,
Много дни, много дни без тебе ще боли...

Джулия, как боли, боли сърцето без тебе Джулия,
О, Джулия, как шуми, шуми морето за тебе Джулия,
О, моя Джулия!

Много дни лунните пътеки ще блестят,
Много дни чайките самотно ще крещят,
Много дни ще се сърдят морските вълни,
Много дни, много дни без тебе ще боли...

Джулия, вече зазорява, а ти си отиваш Джулия,
Джулия, слънцето изгрява, ти заминаваш Джулия,
Джулия, как боли, боли сърцето без тебе Джулия,
О, Джулия, как шуми, шуми морето за тебе Джулия,
Джулия!

     МЕЖДУ ДВЕ ЦЕЛУВКИ

И между две целувки се сдобрявахме.
И между две целувки пак се скарвахме.
И между две целувки си прощавахме.
И между две целувки се обичахме.
И между две целувки се откривахме.
И между две целувки се разплаквахме.
И между две целувки пак се смеехме.
И между две целувки се заклевахме.

О, любов, любов неповторима и нетрайна.
О, любов, любов все властна и всевечна.
О, любов, любов обожествена и човечна.

Любов, защо си винаги? Любов, защо си винаги?
Любов, защо си винаги? Един въпрос без отговор.

И между две целувки се намразвахме.
И между две целувки пак се лъжехме.
И между две целувки се сбогувахме.
И между две целувки пак мечтаехме.

О, любов, любов неповторима и нетрайна.
О, любов, любов все властна и всевечна.
О, любов, любов обожествена и човечна.
Любов, защо си винаги? Любов, защо си винаги?
Любов, защо си винаги? Един въпрос без отговор.

И между две целувки се сдобрявахме.
И между две целувки пак се скарвахме.
И между две целувки си прощавахме.
И между две целувки се обичахме.

ЛИДИЯ

Лидия! Лидия! Лидия!
Лидия, хубава Лидия!
С колко любов и с колко тъга,
пълна е мойта душа!

Лидия! Лидия! Лидия!
С коси - разлюлени жита,
с устни кат макове, цъфнали,
с дъх на косена трева!

Ти си в мечтите на моя живот!
Ти си в сълзите на мойта любов!
Ти си надеждата и радостта за мен!

Лидия! Лидия! Лидия!
Чакай ме, аз обещах,
че ще се върна от пътя си,
вишните щом разцъфтят!

Лидия, Лидия!
Когато аз заминах,
ти не вярваше, че ще се върна
но аз идвам с цвета на вишните,
които посипаха пътя на нашата любов!
Аз идвам да погаля твоите коси
и да остана завинаги при теб!

Лидия! Лидия! Лидия!
Чакай ме, аз обещах,
че ще се върна от пътя си,
вишните щом разцъфтят!

Аз ще се върна от пътя си,
Вишните щом разцъфтят!
Лидия, Лидия !
Вишните цъфнаха, чакай ме!

НАШИЯТ СИГНАЛ

Ние се запознахме през лятото,
тя имаше големи очи и аз се влюбих.
Подарих й една малка тайна -
една песничка, която бях съчинил.
Тя стана наш сигнал
и ние винаги се срещахме и изпращахме с него.
Но лятото си отиде бързо, дойде септември
и аз заминах войник.

Ля-ля-ля-ля...

Аз чакам, чакам вече час и свиря тоз сигнал,
от песничка, която бях ти пял.
Ти може би не си у вас, не знаеш че съм тук,
а може би си някъде със друг.

Аз свърших вече моя дълг - войнишкия живот
и дълго пазих снимката ти, скрита в моя джоб.
А може би забравила си нашия сигнал
от песничка, която бях ти пял.

Ля-ля-ля-ля...

Във този миг зад ъгъла сигнала наш дочух -
затичах се и теб видях, но беше с друг.
Войника, твоя стар другар забравила си ти,
забравила си нашите мечти.

На друг ти подарила си любимия сигнал
от мойта малка песничка, която бях ти пял.

Ля-ля-ля-ля...

МОЯ СТРАНА, МОЯ БЪЛГАРИЯ

Колко нощи аз не спах,
колко друми извървях -
да се върна.
Колко песни аз изпях,
колко мъка изживях -
да се върна.
В мойта хубава страна
майка, татко и жена
да прегърна.
Там под родното небе
чака моето дете
да се върна.

Моя страна, моя България.
Моя любов, моя България.
Моя тъга, моя България -
при теб ме връща вечно любовта.

Даже нейде по света
неизвестен да умра -
ще се върна.
В мойта хубава страна
и тревата и пръстта
да прегърна.
Нека стана стръкче цвят,
нека вятъра познат
ме прегърне.
Нека родните поля
да ме срещнат с песента,
щом се върна.

Моя страна, моя България.
Моя любов, моя България.
Моя тъга, моя България -
при теб ме връща вечно любовта.

Моя страна, моя България,
моя прекрасна страна,
ще се върна.

МОЯТ УЧИТЕЛ ПО ПИАНО

Този спомен идва от моето детство.
Имах един стар учител по пиано,
който ме водеше за ръка през чудния свят на музиката -
това беше отдавна, отдавна.
Сега си спомням само усмихнатите очи, белите коси
и моят първи урок по пиано.

Далеч остана този ден, този час, този миг.
Пристъпи бавно ти към мен, помня аз този миг
и се разнесе чуден звън, музика като във сън,
запомних всичко аз - и погледът ти строг, и първият урок

Припев:
Много дълги пътища ме водят по света
и на много хора аз раздавам радостта,
но пред мене все изгрява твоят поглед строг
и ми спомня първия урок.

Един далечен детски сън, хубав сън, идвам пак.
Цъфтят липите златни вън и при теб идвам пак.
Но няма песен, няма звук, всичко тук днес мълчи
и няма поглед строг, но първият урок във мене пак звучи

Припев: ...

Един далечен детски сън, хубав сън, идвам пак.
Цъфтят липите златни вън и при теб идвам пак.
Но няма песен, няма звук, всичко тук днес мълчи
и няма поглед строг, но първият урок във мене пак звучи.

Този спомен остава в моето детство.
Къщата в тихия квартал
и двете златни липи пред нея,
и дървеното стълбище, което скърцаше под детстките ми стъпки.
Аз запомних моят първи урок по пиано,стари мой учителю,
благодаря ти, благодаря ти, стари мой учителю!

НОРА

Сцената разтвори два клепача.
Сцената ме лъхна с хладина.
Между мъртвите декори плаче
с истински сълзи една жена.

Нора, Нора, моя малка Нора,
избърши зелените очи!
Тук ни гледат толкоз чужди хора!
О, не бива скъпа, не плачи!

Докторът не ще се върне вече,
да потропа с дървения крак
и да каже: Мисис, мисис!
Добър вечер! Аз дойдох,
да се постопля пак!

И да те помилва с две големи,
болни, разтреперани ръце,
огънче за пурата да вземе,
огънчето, твоето сърце!

Нора, Нора, моя малка Нора,
изгори последните писма!
По земята има толкоз куци хора,
дето нямат огън у дома.

Те на теб не ще ти сторят нищо,
те са всъщност винаги добри,
но щом спрат пред чуждото огнище,
то престава вечно да гори.

Аз си тръгвам, тих, пиян, залисан,
драмата в душата ми звучи,
а в гримьорната една актриса чака,
чака с разплакани очи.

Нора, Нора, моя малка Нора!
Нора, Нора, моя малка Нора!
Нора, Нора…

 

 

 

ПЕСЕН ЗА МОЯТА МАЙКА

В нощта кой е пял над леглото ми?
В трепет унесен. Кой е пял?
Толкоз нежно. Всяка нощ, всеки час, със ЛЮБОВ
Тихо песни зарад мен.
Кой шептял и обсипвал ръчицата малка с целувки.
И със сълзи е докосвал.
Всяка нощ, всеки час,
с ЛЮБОВ и милувки моя сън.
Аз помня усмивката скъпа.
Когато съм ставал зори.
Ръката която напътства,
Сърцето, което гори.
С ЛЮБОВ! С ЛЮБОВ!

И помня в душата ми детска
как вливаше ти ЛЮБОВТА
Която аз пазя до днеска.
С която обичам сега.
ЛЮБОВТА ще покрие
челото ти с бяла коприна.
Старостта и при тебе,
някой ден като гост
от далеч ще пристигне
зарад мен във нощта.

Кой ще бди до зори,
без да знаеш ти тайно
кой ще шепти, без да чуеш
всяка нощ, всеки час,
с ЛЮБОВ - мамо, мамо!
Но някога, знам, ще угаснат,
завинаги твойте очи.
И в мене останал тъй прясно
гласът любим ще шепти,
ще шепти, ще шепти.

Тогава, застанал до тебе,
ще милвам аз твойто лице.
И тихо и нежно ще сгрея,
заспалото твое сърце.

В нощта ти ще идваш понякога мила, засмяна, в съня
ще нашепва всяка нощ, всеки час,
с ЛЮБОВ - мамо, мамо, мамо...

ПИСМО ДО МАМА

 

Припев:
Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо,
как светнал, светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана, мила мамо,
за твойто първо сватбено хоро.

Какви коси, едничка ли девойка,
въздишала на моминският праг,
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг,
а те преливали се буйно или плахо.
Години, мамо, има от тогаз
и три деца с косите ти играха,
с тях играх в люлката и аз.

Припев:..(х2)

В такива дни, аз плахото селяче,
поисках за гимназия пари,
а ти над нашата бедност да поплачеш,
зад кладенеца привечер се скри.
На заранта прегърбена и жалка
с отрязани коси, с подпухнали очи,
прегърна ме и каза: "Препечелих малко,
вземи, вземи парите, сине, и учи!".

Припев:..(х2)

Сега са други врема и друг просторът,
пораснах, учих, ето ме сега!
Здрависват ме с любов добрите хора
и ненавижда, мрази ме врагът.
Едва ли, ала ще успея, мамо,
как няма да успее твоя син,
пред който, като неплатен, огромен данък,
лежат продадените, майчини коси.

Припев:..(х2)

О, мила мамо! О, мамо, мила мамо! О, мила, мила мамо!

 

Благодаря, че поместваш тези чудесни текстове от любимите песни на Емил Димитров. Пълни със съдържание, вълнуващи. При Емил Димитров всяка песен е една история от живота. Бъди здрав и успехи!

за прекрасните текстове... и музикални спомени.
Всяка песен на Емил Димитров носи свое красиво
послание и история...
Благодаря !