Не искам да гледам, как си заминаваш,
 Дори не искам да съм там.
 Ще покрия моите очи,
 И ще се моля туй да свърши.

Ти не си изживял и една минута от живота си,
Аз сигурно сънувам,
 Моля те, престани да пищиш.
 Не ми харесва да чувам твоя плач.

 Даже нямаш представа,
 Колко дълбоко той ме наранява.
 Така че ще покрия моите очи,
 И той ще престане...

 Ти не си изживял и една минута от живота си,
 Аз трябва да сънувам,
Моля те, престани да крещиш.

 Стивън.
 Аз чувам моето име (Стивън)
 Дали някой ме зове?
 Аз чувам моето име (Стивън)

 Този вледеняващ повей
 Нашепва писъци от болка.
Не искам да те чувствам мъртъв,
 Но, ако това е пътят,
Начертан от Бог за тебе,
Ще поставя дребни монети върху твоите очи -
И всичко ще приключи, виждаш ли ?

Ти не си изживял и една минута от живота си,
 Аз със сигурност сънувам,
Моля те, престани да крещиш.

(Стивън) (Дали някой ме зове ? - Не)
(Стивън)
(Мисля, че чувам глас -
От другата страна на вратата.)
(Стивън) Аз чувам моето име.
(Стивън) (Дали някой ме зове ?
Чух моето име..)

(Стивън) (Какво искаш ?)
(Стивън) (Какво искаш ?)
(Какво искаш ?) (Стивън)
(Аз моето име дочух) ...

В тази енигматична балада на Алис Купър се застъпват 4-ма герои и теми, тясно свързани с две други негови песни - "The Awakening" (“Пробуждането”) и "Years Ago"(“Преди години”) Техните образи са изградени чрез ариите (монолозите) на серийния убиец СТИВЪН Старши, нероденият му син СТИВЪН Младши, убитата бъдеща майка и дълбокият глас на един ангел... 

ROBERT A. EZRIN, автор на текста; БГ ПРЕВОД и БЕЛЕЖКИ: ДЖАК Б. САЛВАДОР, 2012.