·                                 А. П Чехов е повлиян от: Иван Тургенев, Николай Гогол, Хенрих Ибсен, Лев Толстой, Оноре дьо Балзак, Ги дьо Мопасан, Фьодор Достоевски, Емил Зола, Николай Лесков, Димитрий Григорович, Александър Островски

·                                 Повлиял е на: Константин Станиславски, Максим Горки, Михаил Булгаков, Джон Чийвър, Корнел Уест, Джеймс Джойс, Ърнест Хемингуей, Катрин Мансфийлд, Владимир Набоков, Джеръм Дейвид Селинджър, Тенеси Уилямс, Вирджиния Улф, Франк О"Конър, Боб Дилън, Алън Мънро, Реймънд Карвър, Дейвид Мийнс, Гурам Дочанашвили, Чарлз Буковски, Иван Бунин, Среда (литературен клуб), Джумпа Лахири, Абдула Кахор

Чехов е роден на 29 януари 1860 г. в Таганрог в семейство на търговец. Той е третото от общо 6 останали живи деца. Неговият баща е строг, но заедно с това проявява и физическо насилие, което бележи с негативизма си детството на Чехов. Ранното му детство е белязано и с безкрайни църковни празници. Понякога братята отиват след училище да ловят риба. Отначало Антон учи в гръцко училище за момчета, където ги заставят да зазубрят уроците. През 1868 г. постъпва в местната гимназия. Мъжката класическа гимназия по това време е най-старото учебно заведение в южна Русия (основана през 1806 г.) и дава солидно образование и възпитание. Тези, които я завършат, могат да постъпят без приемен изпит в който и да е университет. Но гимназията оставя у Чехов чувство на отвращение от лицемерието и фалша. Въпреки това, това е мястото, което формира неговия поглед за света, любовта му към книгите и обичта му към театъра. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити и пише хумористични текстове за ученически списания. Семейството му се премества в Москва, но Антон остава в Таганрог и работи като репетитор, за да завърши образованието си. След завършването през 1879 г. заминава за Москва и постъпва в медицинския факултет на Московския университет. През 1883 г. получава лекарско звание и започва медицинска практика. През студентските години, за да изкарва прехраната си сътрудничи на списанията "Стрекоза", "Будилник", "Зритель" и др., подписвайки се с различни псевдоними, но най-често като Антоша Чехонте. От 1882 г. пише за петребургския вестник "Осколки", води рубриката "Отломки от московския живот"(1883-1885). През 1884 г. излиза първата му книга с разкази - "Приказките на Мелпомена", а по-късно и "Пъстри разкази"(1886), "В полумрака"(1887), "Сърдити хора"(1890). През тези години писателят е под силното влияние на Лев Толстой. В края на 80-те години пише пиесите "Иванов", "Горски дух", "Сватба", водевилите "Мечка", "Юбилей" и др. Към края на 1880-те у Чехов се заражда желанието за пътешествия. През 1887 година той предприема пътешествия на юг - Крим и Кавказ. Прави планове да посети Средна Азия, в Персия, или Сахалин. Накрая се спира на последния вариант. Окончателното решение е взето през 1889 година. През 1890 г. той заминава за Сахалин, остров за каторга и заточение, където изучава живота на затворниците, което оставя дълбоки следи в съзнанието му.Пътят през Сибир отнема няколко месеца, за което време той написва девет очерка, обединени по названиет „От Сибир“. Чехов пристига в Сахалин през юли и остава няколко месеца. Администрацията на острова строго забранява контакта с политическите затворници, но Антон Чехов нарушава тази заповед.

След завръщането си пише книгата „Остров Сахалин“ в продължение на 5 години (1890-1894). Сахалинските преживявания намират отражение и в разказите "На заточение", "Палата #6". Пътуването му влошава здравословното му състояние и той се разболява от туберкулоза. През 1892 г. купува имението Мелихово, където помага на местните селяни като лекар. Там пише пиесите "Чайка", "Вуйчо Ваньо", а по-късно в началото на века пише "Три сестри" и "Вишнева градина". През последните дни от живота си Чехов е зает с подготовка за издаване на събраните си съчинения, излезли в две издания (1899-1902 и 1903). От 1892 до 1899 година Чехов живее в подмосковското си имение, където днес се намира и работи един от най-известните музеи, посветени на Чехов. За това време той написва 42 произведения. По-късно Антон Чехов пътешества по Европа. Заради влошеното си здраве и обострената си туберкулоза той прекарва времето си в дома си под Ялта и много рядко посещава Москва. Там неговата съпруга (за която се жени през 1901 година), актрисата Олга Леонардовна Книпер, заема важно място в трупата „Литературно-худеожествен кръжок“ (на Станиславски). В 1900 г. Чехов е избран за почетен академик. В 1902 година Чехов заедно с В. Г. Короленко се отказва от това си звание в знак на протест срещу разпореждането на Николай II да се анулира титлата почетен академик на Максим Горки. В историята на заболяването на Чехов е записано, че по време на ученическите си и студентски години той е боледувал от туберкулозно възпаление, но е чувствал неразположение още от 10-годишна възраст. Неговият лекуващ лекар е Максим Маслов. От 1884 година има кръвотечение от десния бял дроб.

Изследователи на живота на писателя считат, че това, което е влошило здравето му, е пътуването до Сахалин, тъй като се е налагало да яздят коне в продължение на хиляди километри. Други причини за влошаване на здравето му и изостряне на туберкулозата могат да са честите пътувания между Ялта и Москва в лошо време. Други считат, че Чехов е занемарил заболяването си дълго време и се е обърнал към лекар едва на 37-годишна възраст. През лятото на 1904 г. поради рязкото влошаване на състоянието му писателят заминава да се лекува в Германия, в курорта Баденвайлер. Развръзката настъпва през нощта на 1 срещу втори юли 1904 година. По думите на неговата съпруга Олга, Антон Чехов се събужда през нощта и моли за доктор. След това поисква шампанско. На доктора казва на немски „Ich sterbe“, след което се обръща към жена си на руски и казва „Я умираю“ (Умирам), изпива шампанското до дъно, ляга на лявата си страна и скоро след това издъхва. Погребан е в Москва.

Чехов представя пиесата си “Чайка” пред членове на Московската театрална компания за изкуства, 1898, сред които са директорът Константин Станиславски, съпругата му – Мария Лилиана, бъдещата съпруга на писателя – актрисата Олга Книпер и колегите й от трупата – Всеволод Майерхолд и Владимир Немирович-Данченко.

• Човек е онова, което мисли за себе си.

• Човек е това, в което вярва.

• У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.

• Трябва да бъдем ясни умствено, чисти нравствено и спретнати физически.

• Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът

• Желанието да се служи на общото благо трябва непременно да стане потребност на душата, условие за лично щастие.

• Призванието на всеки човек в духовната дейност е постоянно да издирва правдата и смисъла на живота.

• Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.

• Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам си наблюдавай и вниквай.

• Животът се разминава с философията: няма щастие, ако няма безделие – удоволствие доставя само онова, което не е нужно.

• Трябва да поставите своя живот в такива условия, че трудът да бъде необходимост. Без труд не може да има чист и радостен живот.

• Правдата и красотата винаги са съставлявали главното в човешкия живот и въобще на земята.

• На човека са необходими не три аршина земя, не имение, а целият свят, цялата природа, където на воля да може да изяви всички свойства и особености на свободния си дух.

• Аз въобще не искам от мен да произлезе нещо особено или да създам нещо велико, но просто ми се иска да живея, да мечтая, да се надявам, да успявам навсякъде… Животът… е кратък и трябва да го живеем по-добре.

• Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист.

Човек обича да говори за болестите си, а между другото това е най-безинтересното нещо в неговия живот.

• Страшно ми се иска да живея, иска ми се нашият живот да бъде свят, висок и тържествен – като небесният свод. Слънцето не изгрява два пъти през деня и животът не се дава двукратно – хванете се здраво за останките от вашия живот и ги спасете.

• Животът е досаден капан. Когато мислещият човек възмъжее и достигне до зряло съзнание, той неволно се чувства като в капан, от който няма изход.

• Стараем се да променим живота, така че потомците ни да бъдат щастливи, но потомците ще кажат както обикновено: преди беше по-добре, сегашния живот е по-лош от предишния.

Не се успокоявайте, не се приспивайте. Докато сте млади, силни бодри, не преставайте да правите добро.

• Смисълът на живота е само в едно – в борбата.

• Вярвам, че нищо не преминава безследно и че всяка най-малка стъпка има значение за сегашния и бъдещия живот.

• Възпитаните хора уважават човешката личност и затова са винаги снизходителни, меки, вежливи и отстъпчиви.

• Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.

• Умните хора, когато са снизходителни към невежите, са изключително симпатични.

• На човека ще му стане по-добре тогава, когато му покажете какъв е.

• Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му.

• Децата са свети и чисти. Не бива да ги превръщаме в играчка на своето настроение.

• Който не може да вземе с ласка, няма да вземе и със строгост. — из бележника на писателя

• Удоволствие доставя само това, което не ти е нужно.

• Писателят трябва много да пише, но не трябва да бърза.

• Моят съвет е: в пиесата се старай да бъдеш оригинален и по възможност умен, но не се бой да се покажеш и като глупак; трябва свободомислие, а само този е свободомислещ, който не се бои да напише и глупости. Не заглаждай, не шлифовай, а бъди непохватен и дързък. Краткостта е сестра на таланта. — из писмо до по-големия брат Александър Чехов, 11 април 1889 г.

• Краткостта е сестра на таланта. — из писмо до по-големия брат Александър Чехов, 11 април 1889 г.

• Пази се от изискания език. Езикът трябва да е прост и изящен. — из писмо по-големия брат Александър Чехов, 8 май 1889 г.

• Художественото произведение непременно трябва да изразява някаква голяма мисъл. Само това е прекрасно, което е сериозно.

• Който е изпитал насладата от творчеството, всички други наслади за него вече не съществуват.

• Големите композитори винаги и преди всичко са обръщали внимание на мелодията като на водещо начало в музиката. Мелодията е музиката, основата на цялата музика, понеже съвършената мелодия предполага и извиква към живот своето хармонично оформление.

• Който нищо не иска, на нищо не се надява и от нищо не се бои, такъв не може да стане художник.

• Бездарен не е този, който не умее да пише повести, а онзи, които пише, но не умее да скрие това.

• През всички времена богатството на езика и ораторското изкуство са вървели ръка за ръка.

• Ако в първо действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля.

• Изкуството дава крила и отнася далече-далече!

• Изкуството да се пише е изкуството да се съкращава.

• Горите учат човека да разбира прекрасното.

• Когато актьорът има пари, то той изпраща не писма, а телеграми.

• В критикари обикновено се превръщат тези хора, които биха станали поети, историци, биографи, ако можеха, но изпробвайки своите таланти в тези или други области и пертърпявайки неуспех, са решили да се заемат с критика.

• Не Шекспир е главното, а забележките към него.

• Няма такъв урод, който да не си намери прилика, и няма такава нелепост, която да не си намери подходящия читател.

• Но каква отврат е чиновническият език! “Изхождайки от това положение”…, “ от една страна”…, “ от друга страна обаче”  – всичкото това е без всяка необходимост!. Въпреки това, чиновнците са го съчинили. А аз чета и плюя.

• Страшна е преди всичко посредствеността, от която никой от нас не може да се скрие.

• Публиката обича в изкуството най-вече това, което е банално и на нея отдавна й е известно към какво е привикнала.

• Казват, че философите и истинските мъдреци са равнодушни. Не е вярно – равнодушието е паралич за душата, преждевременен край.

• Ако се боите от самотата, не се женете. — из бележника на писателя

• В семейния живот главното е търпението. Любовта не може дълго да продължи.

• В семейния живот най-важното винтче е любовта…

• Ние, когато обичаме, не преставаме да си задаваме въпроси: честно ли е това или нечестно, умно ли е или глупаво, докъде ще доведе тази любов и така нататък. Добре ли е това или не е, не знам, но че пречи, че не удовлетворява и че дразни – това го знам.

• Какво огромно щастие е да обичаш и да си обичан.

• Когато обичаш, откриваш в себе си такова богатство, такава нежност, ласкавост, че дори не ти се вярва, че умееш да обичаш по този начин.

• Младата, прелестна, поетична, унасяща в света на бляновете любов – само тя на земята може да донесе щастие.

• Това, което изпитваме, когато сме влюбени, може би е съвсем нормално състояние. Влюбеността показва на човека какъв трябва да бъде.

• Ако жена ти е изменила, то радвай се, че е изменила на тебе, а не на отечеството.

• Да пътуваш до Париж с жена си е все едно да отидеш в Тула със собствения си самовар.

• Като погледнеш някое поетическо създание: муселин, ефир, полубогиня, милион възторзи, а надникнеш ли в душата му – най-обикновен крокодил. — из "Мечка"

• Не й прощавам, че съм я обичал.

• Жената трябва да се възпита така, че да умее да осъзнава своите грешки, защото – по нейно мнение – тя е винаги правата.

• Интересно е да се ожениш само ако е по любов; да се ожениш за една девойка само затова, че е симпатична, е все едно да си купиш на пазара ненужна вещ само затова, че е хубава.

• Никога толкова не обичаш близките си, както във време, когато рискуваш да ги изгубиш.

• Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват.

• Жената е опияняващ продукт, когото обаче и досега не са се сетили да го обложат с акцизна ставка.

• Водката е бяла, но зачервява носа и очерня репутацията.

• Нима здравето не е чудо? Ами самият живот? Което е непонято, то е и чудо.

• Щом аз съм лекар, то са ми нужни болница и болни.

• Приятно е дори да боледуваш, когато знаеш, че има хора, които очакват твоето оздравяване като празник.

• Да отричаш болниците и училищата е по-лесно, отколкото да лекуваш и учиш.

• Ако срещу някоя болест се предлагат твърде много средства, то значи тази болест е неизлечима.

• Лесно е да бъдеш благодетел, когато имаш две хиляди хектара.

• По-добре да загинеш от глупаците, отколкото да приемеш похвала от тях.

• Най-непоносимите хора са провинциалните знаменитости.

• Парите, както и водката, правят човека смахнат.

• Ако искаш да имаш съвсем малко време, то недей да правиш нищо.

• У всеки от нас има твърде много винтове, колела и клапани, че да можем да съдим един за друг по първото впечатление или по два-три външни признака.

• У зависимите хора винаги се наблюдава бъркотия от понятия.

• Давайки воля на фантазията, задръж ръката.

• Ако работите за настоящето, вашата работа ще ви изглежда нищожна; трябва да работите, имайки предвид само бъдещето.

• Злобата е своего рода малодушие.

• Издевателството над чуждите страдания не трябва да се опрощава.

• Който над всичко поставя спокойствието на своите близки, той трябва напълно да се откаже от идейния живот.

• Ласкаят този, от когото се боят.

• Необходимо ни е само това, което ни е необходимо.

• Любовта, дружбата и уважението не могат да свържат така както общата ненавист към нещо.

• По-лесно е да се изпроси от бедните, отколкото от богатите.

• В душата на хората, живеещи самотно, винаги има нещо такова, за което те с охота биха разказали.

• Умереният либерализъм: на кучето му трябва свобода, но все пак е необходимо да се държи на верига.

• Човек, който не пуши и не пие, неволно предизвиква въпроса: "Ами дали не е негодник?"

• Честта не може да се отнеме, но може да се изгуби.

• Което е непонятно, то е чудо.

• С чужди грехове свят няма да станеш.

• Тъмнините на истината са ни по-скъпи от възвисяващата ни измама.

• Казват, че в края на краищата истината ще възтържествува – но това не е истина.

• …Равнодушието е паралич на душата.

• Този, на когото му е чужд животът, който е неспособен на такъв – на него нищо повече не му остава, освен да стане чиновник.

• Ако човек се присламчва към работа, която му е чужда, например към някое изкуство, то той, поради невъзможността си да стане художник, неминуемо се превръща в чиновник.

• Проблем на съвременността. Работата не е в оптимизма или песимизма, а в това, че деветдесет и девет процента от сто нямат никакъв ум.

• Не разбира ли човек от майтап, пиши го пропаднал. И да знаете: това въобще не е истински ум, та дори и човекът да има пет пръста чело.

• Всичко знаят и всичко разбират само глупаците  и шарлатаните.

• Започни да философстваш и умът ще се замае.

• Никога не е рано да се запиташ: с работа ли съм се захванал или с безсмислици?

• Умният обича да се учи, а глупакът – да поучава.

• Животът мина, сякаш че не съм живял… — из драмата "Вишнева градина"

• Истинското щастие е невъзможно без усамотение. Падналият ангел е изменил на бога вероятно затова, че е пожелал усамотение, каквото ангелите не познават.

• Висш израз на щастието или нещастието най-често се явява безмълвието.

• Дори и в човешкото щастие има нещо тъжно.

• Зад вратата на щастливия човек трябва да стои някой с чукче и постоянно да почуква, напомняйки, че има нещастие и след краткото щастие, настъпва нещастие.