От албума “ObZen”, 2008; Поетичен превод: Джак Б. Салвадор, 2013

Художник: Joachim Luetke

Опитай се да чуеш тази скрита мелодия
- есенция на лъжата в ноти избрани,
Докато танцуваме в дисонансно поклащане
Със властта – хореографията е изискана,
Тя ще те подчини и постави белезници,
Измествайки разума настрана,
Нашата любов към оковите, ще вдигне наздравица,
И нашето невежество ще превърне във вечност...

Окървавени ръце, ръководещи валса,
В капана на една вихрена мелодия,
Където ние сме всички затворени – от любопитството,
По инерция вярваме, че шоуто трябва да продължи,
И танцуваме в една неакордирана  система...

Тези гвоздеи, поддържащи живота ни, сме приели - за даденост,
От остри като кол  лъжи, за да кървим – във тишината,
И гласовете ни са заглушени – от болката непоносима;
Пренебрегнати, ние потъваме във забравата,
Всички опити да напуснем танца, се потискат невидимо,
Без да сме задали въпрос, ние научихме стъпките,
- очите ни са затворени, като на всички останали...

Неподозиращи нищо, безсънни и заслепени, едно контролирано стадо,
Пионки в една бързооборотна игра, дирижирана от ръце, на които разчитаме,
Доминирани, подменяеми лесно и заблудени, ние сме убедени в свойта
ЗНАЧИМОСТ – но не виждаме, че не сме нищо повече от прахоляк...

Заети да се лъжем взаимно, не можем да виждаме ясно,
Нито да познаваме, или да разбираме,  
Ние сме всички подобни на долапчийски коне или търтеи, 
Държани на тъмно, съхранени на линия ...

Приковани в хербарий, лишени от разум,
Изсушени в токсичен разтвор 
- от смъртоносните изпарения на коварството;
Ние всички смърдим на съпричастие,
В усмирителни ризи, повалени на колене
От тежестта на собствената ни вина,
Нашето доброволно невежество е катализатор
За несправедливостта и безчовечносттта...

Ние танцуваме, за да успокоим съвестта си
И да изпросим милостиня от божествата,
Състезавайки се в глупостта ...

 Лицата ни, във затъмнение, за своите бонусни точки следят,
- и в цифри те се превръщат, на машинен език;
Ние все още сме тука, на линия, за следващото шоу,
Гръбначните стълбове наши бавно втечняват се,
Какво да сме ние, освен обезумели
Танцьори в една неакордирана система...

Ние вярваме – и затова сме подведени,
Ние предполагаме – и затова играем,
Ние се доверяваме – и затова сме измамени,
Ние се уповаваме – и затова сме предадени ...  (X2)