Реклама от 1867 г. във в-к "Ню Орлиънс Пикаюн" споменава "Къщата на изгряващото слънце"; На долната снимка: Тази туристическа атракция е с най-голяма вероятност прототип на бардака от песента (като част от Френския квартал, една от историческите улички с "червени фенери")

---

---

Едно влюбено, но изоставено момиче, тръгва към големия град (Ню Орлиънс), за да търси своя любим, но в крайна сметка е превърнато в проститутка в бардак, наречен “ДОМ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ”. Това е в общи линии сюжетът на ПЪРВИТЕ ВЕРСИИ на песента, обикновено изпълнявани от певици (преди версията на “Енимълс”, в която Алън Прайс променя разказа, който вече се води от и отразява гледната точка на един младеж.) В КАКВО СЕ СЪСТОИ МАГИЯТА на тази песен ?! Като много класически фолклорни балади и произходът на “Къщата на Изгряващото слънце” е забулен в загадки. Много съвременни музиколози приемат, че песента е базирана на традиционни улични балади като “Нещастният женкар” (“The Unfortunate Rake” от 18 век и че английски емигранти в Новия свят я пренасят там, като по-късно е адаптирана към музикалните традиции на Ню Орлиънс. Алън Прайс от “Енимълс” (чиято версия ПЪРВА се сдобива със световно признание и успех извън САЩ), винаги е твърдял, че песента произхожда от 16 век и визира конкретен публичен дом (бордей) в лондонския квартал Сохо. Най-старата съществуваща (и записана на винилова плоча) версия eот 1934 г., в изпълнение на Кларънс “Том” Ашли и Гуен Фостър от групата “Appalachian” , издадена от звукозаписната компания “Vocalion Records”. Ашли (истинско име: Clarence Earl McCurry, 29.09.1896 – 2.06.1967) твърди, че е чул песента от дядо си, Енох Ашли. Песента е включена в сборника “Нашата пееща провинция” на фолклориста Алън Ломакс, завеждащ отдела към Конгресната библиотека на САЩ  наречен “Архив на американските фолклорни песни”. Посещавайки Източен Кентъки със съпругата му през 1937-ма по служба, той отсяда в градчето Мидълсбъро в дома на местния общественик и певец Тилман Кедъл, където записва изпълнението на 16 годишната дъщеря на местен миньор Джорджия Търнър (1921-1969). В споменатия сборник той я посочва за автор и нарича песента "The Rising Sun Blues". По-късно записва друг вариант с Бърт Мартин и Доу Хенсън, също певци от източен Кентъки. Според него, мелодията е сходна с тази на английската народна балада “MattyGroves”. (За следващите изпълнители и версии на песента – виж по-подробно тук:  http://en.wikipedia.org/wiki/The_House_of_the_Rising_Sun ; аз ще си позволя да спомена само някои по-известни имена на многобройните й изпълнители като: МИРИАМ МАКЕБА, НИНА СИМОН, УДИ ГЪТРИ, ЛИЙД БЕЛИ, ГЛЕН ЯРБРО, ДЖОАН БАЕЗ, ФРАНКИ ЛЕЙН, БОБ ДИЛЪН, ДЖОДИ МИЛЪР, ДОЛИ ПАРТЪН, “FRIJID PINK”... В Италия версии правят "POOH", у нас - ЕМИЛ ДИМИТРОВ... През 1947 ДЖОШ УАЙТ първи си позволява да измени доста свободно оригиналния текст, състоящ се от два куплета.) КЪДЕ СЕ НАМИРА “КЪЩАТА на Изгряващото слънце”? Всъщност изразът е евфемизъм за бардак, бордей, публичен дом. Много основани в началото на 19 век “БЕД & БРЕКФАСТ” (т.е. предлагащи “легло и закуска”) къщи (ХОСТЕЛИ) в Ню Орлиънс днес претендират, че са вдъхновение за тази песен. Съществува и версия, че става дума за затворническа килия, където едно момиче очаква изгрева на слънцето, докато излежава присъда за това, че е убило баща си – (предполагаем сексуален) насилник и дърт алкохолик (изразът “ballsandchains” в една от първите версии). Може би става дума и за медицински изолатор, където проститутките са настанявани принудително, за да бъдат лекувани от сифилис. Старият общински женски затвор в Ню Орлиънс е декориран с изгряващо слънце... Един бивш публичен дом (1862-1874) в Ню Орлиънс, който понастоящем се намира на следния адрес - 1614 Esplanade Avenue , се е наричал “Къщата на изгряващото слънце”, по презимето на своята мадам (съдържателка) – МАРИАН ЛЬОСОЛЕЙ ЛЕВАНТ. Един съществувал за кратко време хотел във Френския квартал (1822 г.) на улица “КОНТИ”, е документиран във вестниците със същото име. Друг хотел, споменат във вестникарска реклама от 1860-та, се е намирал на “ДЕКАТУР СТРИЙТ”, откъм езерото, рекламиран е като “Къща за кафе” и ресторант. Третият исторически документиран кандидат за прототип на “Къщата” с най-големи шансове се намира на “Чероки стрийт”, и се е наричал “Райзинг сън хол”, рекламиран като клуб за социални контакти и набиране на помощи за хора в беда от по-заможни граждани на Ню Орлиънс; реално там са се предлагали опиум и сексуални услуги срещу заплащане...

---

ОТ ВСИЧКИ ВЕРСИИ, АЗ НАЙ-МНОГО ХАРЕСВАМ ТАЗИ НА ДОЛИ ПАРТЪН(ДОЛИ РЕБЕКА ПАРТЪН, р. 19 януари 1946) ОТ 1961-ВА

---

Clarence Ashley’s words from 1933: 1.                 Има една къща в Нови Орлеан,                     “На изгряващото слънце” я наричат,                     Където много бедни момчета грехопропаднаха,                     И аз ли, о Боже, едно съм от тях?!   2.                 Просто напълни чашите догоре,                     Нека питиетата да се леят изобилно,                     Ще пием до края на живота си, бедно момче,                     Като обикаляме от град на град.   3.                 От всичко ценно в този свят, скитащият комарджия                     Най вече държи да има един куфар и един самар,                     А единственото време, когато е задоволен напълно,                     E когато е пиян – до козирката...   4.                 Сега, момчета, не вярвайте на това, което казва                     Всяко момиче, било то със сини или кафеви очи,                     Освен ако се е покачило на високо скеле                     И извика: “Момчета, помогнете, не мога да сляза!”   5.                 Аз връщам се обратно, обратно в Нови Орлеан,                     Защото свършено почти е с мойта кариера,                     И ще прекарам остатъка от моя прокълнат живот                     Под свода на “Изгряващото слънце” ...

---

Има една къща в Ню Орлеанс,
там, в старата част.
Къща, която наричат "Изгряващото слънце"
и където се правят любов и пари.

Баща ми играеше хазарт,
а мама умря, когато бях малка.
Тогава започнах да работя, доставяйки удоволствие на мъжете
в къщата на Изгряващото слънце.

Има една къща в Ню Орлеанс,
която наричат "Изгряващото слънце".
Тя олицетворяваше провала на много добри момичета
а Господи..., ти знаеш, че съм добра.

Майки, кажете на своите дъщери
да не правят като мен -
да не живеят живот пълен с грях, срам и борба
в къщата на Изгряващото Слънце.

Има една къща в Ню Орлеанс,
която наричат "Изгряващото слънце".
Тя олицетворяваше провала на много добри момичета
а Господи..., ти знаеш, че съм добра.

---

  Изкушавам се, все пак да Ви предложа и версията на “ЕНИМЪЛС”, но в моя поетична интерпретация – Здравко Б. Спасов, от далечната 1988

****************
Има една къща - в Ню Орлиънс,
Наричат я “Дом на Изгряващото слънце”.
Тя е обител свещена, и също бардак, Що превръща в руини душите На множество бедни момчета.
И само Господ единствено знае, Дали съм един като тях....

Майка ми беше шивачка.
Тя уши моите нови сини джинси.
Баща ми беше комарджия.
Там,  в стария Ню Орлиънс.

Сега те мислят само за дълговете от комара.
Които са им в тежест, като хомот на врата.
Единственото време, когато “папа” е щастлив И доволен, това е, щом е пиян до козирката...
О майко, предай на твойте деца
Да не правят това, което аз направих:
Прекарах живота си в грях и мизерия
В Дома на Изгряващото слънце....

Е, аз стъпих с единия крак на бесилката,
А с другия –  почти съм на влака -
И ще се върна  във Ню Орлиънс,
За да нося свойте окови и кръст ...

Да, има една къща в Ню Орлиънс,
Наричат я “Дом на Изгряващото слънце”.
Тя е обител свещена, и също бардак, Що превръща в руини душите На множество бедни момчета.
И само Господ единствено знае, Дали съм един като тях....

---

Гледам в момента снимки от главната му улица - "Бърбън стриийт" с невъобразимата еуфория и провесените от подобни на горния балкон хора, които замерят мадамите или господата отдолу с разноцветни гердани...

Страхотна песен, като хлапета сме я пели до побъркване.