Здравко Божидаров Спасов :: ДЕТ МЕТЪЛ ПОЕЗИЯ: INSOMNIUM - В УСОЕТО НА СМЪРТНИТЕ (БГ ПРЕВОД)

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.10.2013 10:49 - ДЕТ МЕТЪЛ ПОЕЗИЯ: INSOMNIUM - В УСОЕТО НА СМЪРТНИТЕ (БГ ПРЕВОД)

Автор: deathmetalverses Категория: Изкуство

Прочетен: 1412 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 18.10.2013 10:55

INSOMNIUM – IN THE GROVES OF DEATH (В УСОЕТО НА СМЪРТНИТЕ) http://www.youtube.com/watch?v=f9QCK6l6gKg [Музика: Sevдnen, Friman & Vдnni / Текст: Sevдnen]

В късната доба на един сив и безрадостен ден,
Аз свърнах от пътя - към сумрачната тишина на тез` осветени дървета,
От елхтвия шепот подмамен на съществата, що вече ги няма -
Там, където земята свещена е приютила всички онези, които някога сме обичали...
"О, татко, чуй тези слова, твоят син не е създаден за този свят -
На хора със слаби сърца и изтощени от нерви... Аз в този подъл живот съм захвърлен,
А демоните въздишат из мрачните горски усои - кълна се, че ги чувам как цвилят – На брега на морето съзирам ужасяваща празнота на талази, как приижда и се отлива..."

В болестно разнообразие, свързан със този живот от нескончаеми грижи, Аз всеки един миг очаквам да се сблъскам с най-лошото, тъй както вървя си, Бщдейки Черното агънце - от утробата на майка ми; изнежен и толкова крехък,
Аз бях стреснат, когато родих се, объркан от самото начало...

(Дали би било) По-добре да остана сред сенките, В гъсталака на мъртвите, в усоето на смъртните -
И там да лежа ... до свършека на света?

"Чуй ме сега, мой безпомощни сине,
Превърни се в кошмар за всички твои страхове, Използвай по най-добрия начин свойте кратки дни, Животът може да е мрачен, но смъртта е по-сурова,
На себе си верен ако останеш,
От себе си ще получиш време за разкаяние"

"В тези зали на смирението
Няма лунна светлина, и не проникват слънчеви лъчи,
В тези тесни стаи
Не виждат се сълзи, и смях не ги оглася"

От зората на приветливия ден събуден,
Излязох с бодра крачка от гората, край огнището се върнах,
И със ум успокоен аз тръгнах
По тези натъжени брегове, сред пълна с тайни дива пустош,
Приветствам всички предстоящи дни,
Живота си приемайки – такъв, какъвто ще се случи...

ПОЕТИЧЕН БГ ПРЕВОД: ДЖАК Б. САЛВАДОР, 2013