Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
24.01.2013 20:08 - Death metal ПОЕЗИЯ 2: "БЛАТОАД" и "Луната на моите нощи" - на "KALMAH" в мой превод
Автор: deathmetalverses Категория: Изкуство   
Прочетен: 1872 Коментари: 0 Гласове:
16

Последна промяна: 25.01.2013 18:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image Moon of my nights (Луната на моите нощи)   Аз мислех, че зная коя си,
Но не познавам себе си -
Не виждам нещата, скрити
В моята празнота...
 
Не поглеждай крадешком иззад завесата
На твоята  външна обвивка,
Защото пукнатината превръща се в ръб,
Който отваря пропастта помежду ни...

Слушай пеенето на вятъра в тревата, любов моя,
Както си полегнала да почиваш,
Слушай плача на реката в студената есен, мила моя,
Преди аз да затворя портите дълбоко във себе си...

Ти беше
Луната на моите нощи,
Луната на моите нощи...

Тези тайни, които аз разкрих,
Погребан в ледената пазва,
Тези думи, които съм изрекъл -
(Бяха) взети от Зората
(Бяха) взети от Зората ...


Струните, които свързваха
Разделените останали части,
Са като прочетени рими от историята
На вековечния Поет ...
   Слушай пеенето на вятъра в тревата, любов моя,
Както си полегнала да почиваш,
Слушай плача на реката в студената есен, мила моя,
Преди аз да затворя портите дълбоко във себе си...
  Ти беше луната на моите нощи
И знаеш, че ти беше луната на моите нощи,
Луната на моите нощи...
  Ти беше
Луната на моите нощи,
Луната на моите нощи,
Луната на моите нощи,
Луната на моите нощи...
  Превод: Джак Б. Салвадор, 2009
image
БЛАТО

image
БЛАТЕН ДУХ (БОГ)

image
SWAMPHELL (БЛАТОАД)

Пропускат вода ботушите гумени,
В пространство от мъхове торфни,
Вътре, в ботушите - уморени крака
На човека, с когото аз срещам се винаги...

Тресавище, пълно с мъгла,
Една ледена прегръдка -
Нищо не е останало от
Чувството за посока...
 
[Припев:]
БЛАТОАД*!
Убий ме, остави ме -
Да потъна в твоя скут...
 

След като някога беше
Кристално чист въздухът ясен,
И светските радости бяха толкова близо,
А дните на слава останаха зад гърбовете,
Господарят на блатото призовава сега мъгливо ума...
    Тресавище, пълно с мъгла,
Една ледена прегръдка -
Нищо не е останало от
Чувството за посока...


[Припев:]
БЛАТОАД!
Убий ме, остави ме -
Да потъна в твоя скут ...
 

Когато не е останало нищо на повърхността
И вятърът духа бавно,
Под килима от мъх
Накрая аз срещнах моя Блатен господар...
  *Swamphell – “Блатоад” – лично име на природен дух, митологичен господар на северните торфни блата; Мисля, че и Дж. Р. Р. Толкин имаше такъв герой (от “swamp” – блато, тресевище + hell – “ад”, англ.) в сагата си за хобитите (“Билбо Бегинс – или до там и обратно”, “Задругата на пръстена”, “Трите кули”, “Властелинът на пръстените”) бел. прев.
image






Гласувай:
16
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 7592579
Постинги: 3008
Коментари: 5312
Гласове: 54870
Спечели и ти от своя блог!