Здравко Божидаров Спасов :: Death metal ПОЕЗИЯ 2: "БЛАТОАД" и "Луната на моите нощи"

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.01.2013 20:08 - Death metal ПОЕЗИЯ 2: "БЛАТОАД" и "Луната на моите нощи" - на "KALMAH" в мой превод

Автор: deathmetalverses Категория: Изкуство

Прочетен: 2134 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.01.2013 18:10

Moon of my nights (Луната на моите нощи) Аз мислех, че зная коя си,
Но не познавам себе си -
Не виждам нещата, скрити
В моята празнота...
Не поглеждай крадешком иззад завесата
На твоята външна обвивка,
Защото пукнатината превръща се в ръб,
Който отваря пропастта помежду ни...
Слушай пеенето на вятъра в тревата, любов моя,
Както си полегнала да почиваш, Слушай плача на реката в студената есен, мила моя,
Преди аз да затворя портите дълбоко във себе си...
Ти беше
Луната на моите нощи,
Луната на моите нощи...

Тези тайни, които аз разкрих,
Погребан в ледената пазва,
Тези думи, които съм изрекъл - (Бяха) взети от Зората
(Бяха) взети от Зората ...

Струните, които свързваха
Разделените останали части,
Са като прочетени рими от историята
На вековечния Поет ... Слушай пеенето на вятъра в тревата, любов моя,
Както си полегнала да почиваш, Слушай плача на реката в студената есен, мила моя,
Преди аз да затворя портите дълбоко във себе си... Ти беше луната на моите нощи
И знаеш, че ти беше луната на моите нощи,
Луната на моите нощи... Ти беше
Луната на моите нощи,
Луната на моите нощи,
Луната на моите нощи,
Луната на моите нощи... Превод: Джак Б. Салвадор, 2009

БЛАТО

БЛАТЕН ДУХ (БОГ)

SWAMPHELL (БЛАТОАД)

Пропускат вода ботушите гумени,
В пространство от мъхове торфни,
Вътре, в ботушите - уморени крака
На човека, с когото аз срещам се винаги...
Тресавище, пълно с мъгла,
Една ледена прегръдка -
Нищо не е останало от
Чувството за посока...
[Припев:]
БЛАТОАД*!
Убий ме, остави ме -
Да потъна в твоя скут...

След като някога беше
Кристално чист въздухът ясен,
И светските радости бяха толкова близо,
А дните на слава останаха зад гърбовете,
Господарят на блатото призовава сега мъгливо ума... Тресавище, пълно с мъгла,
Една ледена прегръдка -
Нищо не е останало от
Чувството за посока...

[Припев:]
БЛАТОАД!
Убий ме, остави ме -
Да потъна в твоя скут ...

Когато не е останало нищо на повърхността
И вятърът духа бавно,
Под килима от мъх
Накрая аз срещнах моя Блатен господар... *Swamphell – “Блатоад” – лично име на природен дух, митологичен господар на северните торфни блата; Мисля, че и Дж. Р. Р. Толкин имаше такъв герой (от “swamp” – блато, тресевище + hell – “ад”, англ.) в сагата си за хобитите (“Билбо Бегинс – или до там и обратно”, “Задругата на пръстена”, “Трите кули”, “Властелинът на пръстените”) бел. прев.