---

“Първата дама на американското кино” - Лилиан Диана Гиш (р. 14 октомври 1893 г., Спригфийлд, Охайо – п. 27 февруари 1993 г., Ню Йорк ) е театрална, кино- и ТВ актриса, чиято забележителна кариера продължава цели 75 години – от 1912 до 1987-ма.

---

---

Става изключително популярна с участието си във филмовите шедьоври на Д. У. Грифит “Раждането на една нация” (1915) и “Нетърпимост. Борбата на любовта през вековете” (1916). През епохата на озвученото кино изявите й са спорадични, но със запомнящи се роли – като в уестърна “Дуел под слънцето” (1946) и нестандартния трилър от 1955 “Нощта на ловеца”. Има значими роли и в телевизията от началото на 1950-те до 1980-те. Приключва кариерата си като партнира на Бети Дейвис в “Китове през август” (1987). Последните й думи като актриса са: “Лека нощ, скъпа!”

---

Сестрите Лилиан и Дороти Гиш в "Невидим враг"

---

Американският филмов институт (AFI) включва името й сред 17-те най-велики актриси – звезди на всички времена. През 1971 г. на Лилиан Гиш е връчена почетната награда на Академията за филмово изкуство и науки (AMPAS), а през 1984 г. е удостоена с отличие за цялостен принос към филмовото изкуство от AFI. Лилиан Диана Гиш е родена в семейството на Мери Робинсън Макконъл (дъщеря на епископ) и Джеймс Лий Гиш (който е от немски лутерански произход). Баща й изоставя семейството си, когато тя и сестра й – Дороти, са прекалено малки, за да го запомнят, и на майката се налага без чужда помощ да отглежда и възпитава дъщерите си. Двете момичета проявяват интерес към театъра и участват ентусиазирано в различни пиеси, налага им се да са разделени продължително време и да пътуват в различни посоки, за да участват в различни спектакли. Първите няколко поколения Гиш принадлежат към християнската секта “Братство Дънкард”, което е с немски произход. Пра-пра-пра дядото на Лилиан и Дороти Гиш пристига в Америка през 1733 г. с търговския кораб “Пенсилвания” и получава земя като безвъзмездна помощ от квакерския духовен водач Уилям Пен. Пра-прадядото на сестрите Гиш се бие във Войната за независимост на САЩ срещу Англия и е погребан с почести във военния мемориал в Пенсилвания, което е любопитен факт, т.к. от членовете на “Братството Дънкард” се очаква да бъдат по-големи противници на войната и насилието от квакерите и амишите (днес малобройни, трудо- и миролюбиви християнски секти, привърженици на природсъобразния начин на живот). Кореспонденцията между Лилиан Гиш и един професор от университета на Пенсилвания от 1980-те г. доказва, че актрисата никога не се е интересувала особено много от генеалогичното дърво на рода си.
През 1912 г. тяхната приятелка  Мери Пикфорд представя сестрите Гиш на режисьора  Д. У. Грифит и им помага да сключат договори с Biograph Studios, Ню Йорк. Въпреки, че Лилиан Гиш е вече на 19, от “Байограф” я представят пред публиката в първите й филми като 16 годишна.

---

---

Въпреки че в продължение на много години се е смятало, че сестрите ГИШ са родени с фамилия "De Guiche", в действителност тяхната тя е "GISH". Фамилното име на сестрите е било обект на всякакви спекулации, предимно с рекламно-комерсиална цел – предвид слабостта на американците към “френското”. През 1922 г., на премиерата на “Осиротели от бурята”, сестрите са предствени като потомки на френски преселници, а фамилното им име – като събуждащото аристократични нагласи “De Guiche”.  На следващата година историята е променена леко – твърди се, че семейство ГИШ са потомци на знаменития френски аристократ (дук или херцог) дьо Гиз... Всъщност, бащата на Лилиан и Дороти  - Джеймс Лий Гиш, е най-младият от четиримата синове на Дейвид Гиш (1814-1888) и Диана Каролин Уелш. 

---

Лилиан в "Прекършени цветове" (Broken Blossoms)

---

    Сестрите дебютират в късометражния ням филм на Грифит “Невидим  враг” (1912). Лилиан продължава да участва в много от най-известните филми Грифит, като един от най-запомнящите се образи е този – в кулминацията на “Пътуване на Изток” , където героинята на Лилиан плува в безсъзнание върху леден блок към яростно бучащ водопад, а дългата й коса се влачи във водата. След като се изявява в над 25 късометражни филма през първите си две години като филмова актриса, Лилиан се превръща в голяма звезда, ставайки известна като "първа дама на нямото кино" и получва оферти да участва в разточителни продукции от други филмови студиа, като MGM, базирани върху сериозни литературни произведения като “The Scarlet Letter” (“Aлената буква”), 1926. От “Метро-Голдуин-Майер” прекратяват договора й през 1928 г., след финансовия неуспех на “The Wind” (“Вятърът”), макар че играта на Лилиан в този филм днес е призната от повечето критици, ценители и историци за изключително добра, а филмът – за едно от най-известните произведения от края на “немия” период в историята на американското кино.

---

---

През 1920 г., насърчена от Д. У. Грифит, Лилиан се изкушава да режисира – за първи последен път в живота си! – един филм, “Да превъзпиташ съпруга си”, който е в определена степен “саботиран” от актьорския състав. Грифит споделя, че е очаквал “повече подкрепа” сред актьорите за дебюта на госпожица Гиш като режисьор...

---

 

---

Лилиан Гиш дебютира с умерен успех в говорещите филми през 1930 – 1940-те г. За ролята си на Офелия в забележителната екранизация на Шекспировата пиеса “Хамлет” от Гътри Макклинтик от 1936 г., където й партнират Джон Гилгуд и Джудит Андерсън, Лилиан се хвали: “Изиграх една изключително похотлива Офелия!”.  От този период е и ролята й като Маргарита в “Дамата с камелиите” . За “Дуел под слънцето” (1946 г.) е номинирана за “Оскар”, в категорията за най-добра поддържаща женска роля. Сцените във филма, свързани със заболяването и смъртта на героинята й, принуждават зрителя неволно да си припомни умелите й жестомимически изпълнения от епохата на нямото кино. През 1955 г. Лилиан Гиш прави една забележителна поддържаща роля в "Нощта на ловеца", където партнира на Робърт Мичъм и Шели Уинтърс.

---

В "Нощта на Ловеца" (The night of the Hunter)

---

 

---

Гиш има многобройни телевизионни изяви от началото на 1950 до края на 1980-те. Най-известната й роля в телевизионни продукции е  тази на главната героиня в “Пътуване към Изобилието” от 1953. Тя се появява като императрица Мария Фьодоровна – Дагмар Датска в просъществувалия за кратко през 1965 г. бродуейски мюзикъл “Аня”. Лилиан Гиш се превръща в жива енциклопедия и защитник на филмовите творби от епохата на нямото кино, често произнася лекции и речи за това изгубено изкуство и обикаля страната (САЩ), съпровождайки прожекции на класически произведения. През 1975 г. тя е домакин (водещ) на поредицата “Немите години” по ТВ Пи Би Ес (PBS – некомерсиална мрежа в САЩ с образователни програми, която притежава (към 2010 г.) 354 РТС; централен офис – Арлингтън, щата Пенсилвания). Лилиан Гиш получава Специалната награда на Академията през 1971 г., "за забележително майсторство и за значителен принос към развитието на киното." През 1979 г. тя е отличена, заедно с Барбра Шулц и Етел Уайнант, с наградата “Кристал” за жени, допринесли за развитието на развлекателната индустрия, а през 1984 – наградата на AFI за цялостен принос, като става единствената актриса от епохата на нямото кино, носител на отличието (и втора, след учредяването му, след Бет Дейвис). Лилиан Гиш има звезда на Алеята на славата в Холивуд, на номер 1720, “Vine Street”.  Последната си филмова роля изиграва в “Китове през август” през 1987 г., на 93-годишна възраст, където партнира на Винсънт Прайз, Бет Дейвис и Ан Садърн. Някои представители на  развлекателната индустрия са разочаровани, че Гиш не получава номинация за изпълнението си в този филм, но самата актриса се изказва, че е доволна от победата на Шер за ролята й в “Лунатици” (с Никълъс Кейдж).

---

Лилиан Гиш в кадър от първия ням ГАНГСТЕРСКИ филм в историята на американското кино "Мускетарите от Свинската алея"

---

Гиш никога не се омъжва и няма деца. Отношенията между Лилиан Гиш и Д. У. Грифит са толкова близки, че някои заподозряват романтична връзка, което никога не признато от звездата, въпреки че някои от техните сътрудници са почти сигурни, че е имало нещо между тях, поне за кратко. През целия си живот тя го нарича "г-н Грифит." Поддържала е близки отношения с продуцента Чарлз Дюъл и театралния критик и редактор Джордж Жан Натан. През 1920 г. Гиш намеква пред таблоидите нещо за връзката си с продуцента, който я съди за това, че е изнесла подробности за взаимоотношенията им. През периода на политическата криза в Съединените щати, която започва с избухването на Втората световна война в Европа до нападението на японците над Пърл Харбър,  тя поддържа политическата идея за НЕНАМЕСА на САЩ в новия световен конфликт. Звездата е активен член на организацията “America First Committee”, създадена от пенсионирания генерал Робърт Е. Ууд и пионерът на въздухоплаването Чарлз Аугуст Линдберг (който е от шведски произход), изявява се и като нейн говорител.

---

 
Чарлз Линдберг говори на митинг на AFC

---

Политическите изяви на организацията са разглеждани като “про-нацистки”, и затова ФБР съдейства за поставянето й в “черния списък” от представители на развлекателната индустрия, на които систематично се отказват театрални и филмови ангажименти, докато не подписва договор, в който обещава да прекрати политическите си изяви против влизането на САЩ във войната. Официално Лилиан никога не признава, че се е съгласила на компромис със съвестта си. Тя поддържа много близки отношения със сестра си Дороти, както и с Мери Пикфорд, през целия си живот. Друга най-близка приятелка на Гиш е актрисата Хелън Хейс; Лилиан е кръстница на сина й -  Джеймс Гордън Макартър (1937-2010), добре известен и на БГ зрители от криминалната поредица “Хавай 5-0”. Лилиан почива в съня си от естествени причини на 27 февруари 1993 г., на възраст 99 г., и е погребана до сестра си Дороти в епископалната църква “Св. Вартоломей” в Ню Йорк сити. Завещава имуществото си, оценявано на няколко милиона долара, на приятелката си Хелън Хейс (която почива няколко месеца след нея), за да бъдат учредени награди с името на сестрите Гиш за изключителни артистични постижения.

---

Лилиан Гиш, 1973 г.

---

Памет: 1. Наградата на Дороти и Лилиан Гиш 2. Улица в Massillon, Охайо,  е кръстена на сестрите Гиш, които са живели там по време на младостта си и го считат за роден град, преди да започнат актьорската си кариера. 3. Щатският университет в Боулинг Грийн, Охайо, създава културен дом, посветен на сестрите Гиш, с кинотеатър и галерия, посветени на творчеството им.

---

---

Превод от английски и редакция: Здравко Б. Спасов - 12 март 2012 г. Всички биографични данни и снимки, послужили за основа на тази статия и включени в нея, са заети от WIKIPEDIA и IMDb.

В този блог винаги може да се срещнеш с нещо интересно или забравено! Давай!

Много ми беше интересно тук...
Ще идвам пак!:))

Чудя се, дали да не започна да си препечатвам - от време на време! - някои по-стари статии, които останаха малко в сянка, т.е. недооценени от към брой прочити през последните 18 месеца, откакто съм тук....

Have a Nice & Exiting Day!

Приятен ден!

вече си направих кинотека хех...
и като имам време гледам с удоволствие и се радвам на алтруизма и труда ти...
Светли дни пред те ЗБС :)))
Док

За съжаление, не всички стари класики, които човек си заслужава да гледа и чиито авторски права са обществено достояние, могат да се намерят извън частни колекции или споделени в ЮТЮБа...

Да знаеш приятелю, как обогатяваш знанията ми ... :))))))
Впечатлен съм от трудът ти,
БЛАГОДАРЯ!

Честит имен ден, приятелю!