Кампанията на Оливър Кромуел в Ирландия (1649–1653 г.) води до катастрофални демографски, социални и икономически последици за страната, които много съвременни историци и ирландското общество определят като етническо прочистване или геноцид.
По време на Кромуелското завоевание на Ирландия загива значителна част от местното население в резултат на масови кланета, изкуствено предизвикан глад и епидемии.   Последвалите масови депортации и конфискации на земи трайно променят етническия и религиозния облик на острова.
Исторически контекст и мотиви.
След екзекуцията на крал Чарлз I Английската република вижда в католическа Ирландия сериозна заплаха, тъй като ирландците сключват съюз с английските роялисти. Основните цели на Кромуел са:
Политическа сигурност:
Елиминиране на Ирландия като потенциална база за реставрация на монархията.
Религиозно възмездие:
Наказване на ирландските католици за бунта от 1641 г., при който са избити протестантски заселници.
Финансов интерес:
Конфискуване на ирландски земи за изплащане на дълговете на английския парламент към кредитори и войници.

Ключови събития и жестокости.
Клането в Дроида (1649 г.): След превземането на града армията на Кромуел избива близо 3500 души, включително целия гарнизон, цивилни граждани и католически свещеници.
Обсадата на Уексфорд (1649 г.): Докато се водят преговори за капитулация, английските войници нахлуват в града, избивайки между 2000 и 3000 войници и цивилни, а градът е опожарен.
Тактика на изгорената земя:
Английската армия системно унищожава реколтата, добитъка и хранителните запаси на Ирландия. Това предизвиква масов глад и епидемии от бубонна чума, които отнемат живота на много повече хора, отколкото преките военни действия.
Демографски срив и депортация.
Историческите оценки за жертвите варират, но се изчислява, че между 15% и 50% от общото население на Ирландия загива или е прогонено по време на конфликта.
Робство и депортация:
Десетки хиляди ирландци (включително сираци и вдовици) са насилствено транспортирани като бели роби или доживотни принудителни работници в английските колонии в Карибския басейн (главно Барбадос и Ямайка).

Актът за уреждане на Ирландия (1652 г.).
След победата английският парламент налага т.нар. Cromwellian Settlement:
Конфискация на земята:
Собствеността на ирландските католици е масово отнета.
Преди Кромуел те притежават около 60% от земята на острова, а след него – едва около 8-9%.
Изгнание в Конахт:
Католическото население е принудено да се премести в безплодната западна провинция Конахт под заплаха от смъртно наказание (известно с фразата "To hell or to Connaught" – „В ада или в Конахт“).

Дебатът за термина „геноцид“.
Макар Кромуел да остава една от най-мразените фигури в ирландската история, сред академичните среди има дебат дали събитията отговарят на съвременната правна дефиниция за геноцид:
Аргументи „За“: Действията на Кромуел са били насочени към частичното унищожаване и пълното икономическо и културно подчиняване на ирландската католическа нация. Използването на глада като оръжие и масовите депортации имат белезите на умишлено изтребление.
Аргументи „Против“:
Част от историците твърдят, че бруталността на Кромуел е отговаряла на тогавашните (макар и екстремни) стандарти за водене на война от XVII век срещу градове, които отказват да се предадат.
Те разглеждат кампанията по-скоро като крайно военно подчиняване и прогонване по политически и религиозни причини, а не като опит за биологичното заличаване на ирландската раса.

Просто са ги цивилизовали според тогавашните стандарти.